Инфлация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
added some letters
deleted some letters that were in extra
Ред 11:
Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините, пораждащи този феномен. Например [[монетаризъм|монетаристите]] смятат, че покачване на количеството пари води до спада на тяхната покупателна способност, докато [[кейнсианство|нео- и посткейнсианците]] смятат, че причината произтича от недостиг на общото [[предлагане]].
 
Вторият смисъл на понятието инфлация споделян от всички икономисти до края на [[19 век]], означава покачване на количеството [[пари]] в икономиката. Всяко ново количество пари бива използвано за размени срещу блага и услуги, които иначе не биха се проявили. Покачването на количеството пари означава покачване на [[търсене]]то на блага от страна на тези хора които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от това което те биха били иначе. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) повече и повече цени се покачват. Тук следва да припомним определението на цена като разменно отношение. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат едновременно, тъй като една и съща парична единица не може да участва едновременно в размени срещу всички останали стоки. Неедновременното и неравно покачване на всички цени води до преразпределителни ефекти на богатство. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което то би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което то би било иначе.
 
Този втори смисъл на думата инфлация е далеч по-богат от предишния, който представя само една част от последиците на покачване количеството пари. Преразпределителните ефекти на богатство особено са премълчани, а те са основни, за да се разбере институционалният кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените.