Разлика между версии на „Богиня-майка“

редакция без резюме
 
[[Файл:Venus of Willendorf frontview.jpg|дясно|мини|Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка]]
'''Богиня-майка''' е основно божество в много [[митология|митологии]] и [[религия|религии]]. Тя е покровителка на [[плодовитост]]та и [[плодородие]]то, на жените [[майка|майки]] и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и [[лов]]а. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като [[Слънце]]и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на [[живот]]а и [[смърт]]та. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска земята да самозачене, за да създаде останалия свят, но често я свързва и с мъжкото начало, което се идентифицира с небето (Слънцето).
 
Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от [[камък]] или [[кост]] с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава.
В древногръцкия пантеон прототип на богинята - майка е фригийската Кибела - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>
 
Великата богиня майка е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, Слънцето. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на Тракия (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една религия, развита в безкнижовна и мистериална среда.
 
С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия на торевтиката, днес е съди, че пердонифицираните на Великата богиня - майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициацията (сакралното въвеждане в сан) на владетеля.
 
През Римската епоха в Тракия представата за Великата богиня - майка се синкретизира и избледнява, но в някои области на Балканския полуостров (Странджа, Родопите, Северна Елада), където тракийското субстратно културно наследство се съхранява в благоприятна за него културна среда. Тя се запазва като езическа следа в традиционните народни вярвания и обичаи.<ref>Фол А., "История на Българските земи в древността", Част I, София, 1981 г.</ref><ref>Фол А., "Тракийският Орфизъм", София, 1986 г.</ref>
== Източници ==
{{reflist}}