Богиня майка: Разлика между версии

В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>

'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.

С помощта на старогръцки наименования, използвани от наблюдатели и пътешественици из Тракия, както и на иконографски решения върху плочи и изделия на торевтиката[[торевтика]]та, днес е съди, че пердонифицираните на Великата богиня - майка в Тракия са: покровителка на животните и на лова, на плодовитостта и на плодородието, пазителка на култа към Слънцето и на живия свещен огън, на жените майки и стопанки, но и на девиците, хранителка на обредите, с които избраници се посвещават във вярата към нея и на онези, с които се извършва инициациятаинициациqта (сакралното[[сакрално]]то въвеждане в [[сан]]) на владетеля.

През Римската епоха в Тракия представата за Великата богиня - майка се синкретизира и избледнява, но в някои области на Балканския полуостров ([[Странджа]], [[Родопите]], Северна Елада[[Елад]]а), където тракийското субстратно културно наследство се съхранява в благоприятна за него културна среда. Тя се запазва като езическа следа в традиционните народни вярвания и обичаи.<ref>Фол А., "История на Българските земи в древността", Част I, София, 1981 г.</ref><ref>Фол А., "Тракийският Орфизъм", София, 1986 г.</ref>