Разлика между версии на „Богиня-майка“

редакция без резюме
В древногръцкия [[пантеон]] [[прототип]] на богинята - майка е фригийската [[Кибела]] - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската [[Артемида]], критско-микенската [[Рея]], наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref>
 
През късната [[Енеолит]]на епоха богинята - майка е едно от повсеместно почитаните божества на територията на днешните български земи. Свидетелство за това са многобройните антропоморфни глинени статуетки открити по време на археологически разкопки от 1950-те години насам. Позите, в които са представени екземплярите от глина са твърде разнообразни - изправени и седнали, раждащи, кърмящи или само държащи в ръцете си деца, с разперени или скръстени ръце, бременни и др. Като правило лицата им не са портретирани - факт, показващ липсата на необходимост от индивидуализация на образа и достатъчност на означаване на идеята за почитта към майката даваща живот на всичко. С течение на хилядолетията образът на богината-майка започва да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти. Образа на богинята - майка е включвал в себе си идеята не само за продължението на рода, но и за плодородието изобщо. Като според проф.[[Ана Радунчева]], това е и причината изображенията на въпросното божество да се срещат във всяко селище и то по много екземпляри.<ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78-112</ref>
 
'''Великата богиня майка''' е основното божество в тракийската религия. Тракийското митологично мислене възприема самозачатието на Великата богиня - майка, която ражда сина си, [[Слънцето]]. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот - смърт, защото след него богинята - майка започва да се съединява перриодично със сина си. Към тази проява впоследствие се добавят други образи на Великата богиня - майка, всеки от които персонифицира една от главните й функции, произтичащи от задачите женското начало. Такива персонификации се обособяват през епохата на ранната писана история на [[Тракия]] (VIII - VI в.пр.Хр.) и са документирани от паметниците на тракийската култура. По правило образите на Великата богиня - майка са анонимни, но тя носи и локални наименования като [[Бендида]], [[Котито]], [[Брауро]], [[Зеринтия]] и др., които се свързват с култа към женското начало. Анонимността на главното тракийско божество сред самите траки е естествено състояние за една [[религия]], развита в безкнижовна и мистериална среда.