Котел (община): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23:
== География ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината е разположена взаема североизточната част на [[Област Сливен]]. С площта си от 858,082 km<sup>2</sup> заемае на 3-то място сред 4-те общините на областта, което съставлява 24,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
* на северозапад – [[Община Антоново]], [[Област Търговище]];
* на север – [[Община Омуртаг]], [[Област Търговище]];
Ред 35:
Релефът на общината е хълмист, ниско и средно планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – [[Стара планина|Източна Стара планина]] и [[Предбалкан|Източния Предбалкан]].
 
Към Старопланинската физикогеографска област в община Котел попадат 5 орографски единици: Близо 2/3 от територията на общината се заема от западната, най-висока част на [[Котленска планина]], разположена между долините на реките [[Голяма Камчия]] на север и [[Луда Камчия]] на юг, а на изток и запад планината излиза извън пределите на общинатаѝ. На около 5 km югозападно от град [[Котел]] се издига връх '''Разбойна 1128 m''' в рида [[Разбойна (рид)|Разбойна]], най-високата точка на [[Котленска планина]] и на цялата община. Южно от долината на река [[Луда Камчия]] в пределите на община Котел попадат малка част от [[Сливенска планина]] (в землището на с. [[Нейково (Област Сливен)|Нейково]]) с връх Дебела могила 922,5 m и западната част на [[Стидовска планина]] с връх Ушите 1010,4 m, разхоложенразположен южно от село [[Градец (Област Сливен)|Градец]]. Крайния югоизточниюгоизточен районирайон на общината се заематзаема от части на други две ниски планини принадлежащи към [[Стара планина|Източна Стара планина]] – планината [[Гребенец]] с връх Мандрата 863,7 m, разположен северозападно от село [[Седларево]], на границата с [[община Сливен]] и [[Терзийски баир]] с височина около 400 m, южно от село [[Пъдарево]].
 
В крайния северен район на общината, разположен северно от долината на река [[Голяма Камчия]] се заема отпростират южните разклонения на [[Лиса планина]] (част от [[Предбалкан|Източния Предбалкан]]). Нейният най-висок връх Големия Сакар 1053,6 m се издига западно от село [[Остра могила (Област Сливен)|Остра могила]].
 
На североизток и югоизток релефът на общината е хълмист, като тук попадат части от две полета. На североизток, по долината на река [[Голяма Камчия]] на територията на общината се вклинява югозападната част на хълмистата историко-географска област [[Герлово]]. На югоизток, по долината на река [[Мочурица]], между [[Стидовска планина]] на север и [[Гребенец]] и [[Терзийски баир]] на юг се вклинява западната, най-висока част на [[Карнобатска котловина|Сунгурларското поле]]. Тук североизточно от село [[Пъдарево]], в коритото на река [[Мочурица]] се намира най-ниската точка на общината – 199 m н.в.
 
==== Води ====
В южната част на община Котел, по билото на [[Сливенска планина|Сливенска]] и [[Стидовска планина]] преминава участък от [[Главен вододел на България|главния вододел на България]]. По този начин около 90% от територията ѝ принадлежат към Черноморския водосборен басейн, а останалите 10% – към Беломорския водосборен басейн.
Цялата територия на общината попада във водосборната област на река [[Янтра]] и по-конкретно, на нейния десен приток [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]]. Последната протича с част от горното си течение през най-източната част на общината, в землището на село [[Майско]] и по границата с [[Община Сливен]]. Останалата част от общината попада във водосборния басейна на река [[Веселина (река)|Веселина]] (ляв приток на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]]), която заедно със своите десни притоци реките [[Златаришка река|Златаришка]] (с десния си приток [[Костелска река]]) и [[Бебровска река|Бебровска]] отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от [[Елено-Твърдишка планина]], текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват [[Еленски възвишения|Еленските височини]] (с изключение на [[Костелска река]]) и в района на град [[Златарица]] се съединяват.
 
Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат три реки. В северната част преминава най горното течение на река [[Голяма Камчия]] (Тича, лява съставяща на река [[Камчия]]). Тя извира от [[Лиса планина]] и до село [[Тича (село)|Тича]] тече на изток в дълбока и залесена долина. След селото завива на североизток, долината ѝ се разширява, навлиза в югозападната част на хълмистата историко-географска област [[Герлово]] и напуска пределите на общината. В южната част преминава участък от горното течение на река [[Луда Камчия]] (дясна съставяща на река [[Камчия]]). Тя води началото си от [[Община Сливен]], минава през землището на село [[Нейково (Област Сливен)|Нейково]], отново навлиза в [[Община Сливен]] и югозападно от село [[Градец (Област Сливен)|Градец]] се завръща в община Котел. Минава през село [[Градец (Област Сливен)|Градец]], където в нея отляво се влива [[Котленска река]] (25 km, изцяло протича през общината) с десния си приток Нейковска река и с няколко забележителни меандра източно от селото напуска пределите на общината и навлиза в [[община Сунгурларе]]. Тук при село [[Дъбовица]] ([[община Сунгурларе]]) в нея отляво се влива [[Медвенска река]], горното и средното течение на която е на територията на община Котел. В най-западната част на общината през селата [[Кипилово]] и [[Боринци]] протича река Карадере, десен приток на [[Стара река (приток на Янтра)|Стара река]], която е десен приток на [[Янтра]] и, която от своя страна е десен приток на [[Дунав]].
 
Крайните югоизточни части на общината принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук от запад на изток през най-западната и най-висока част на [[Карнобатска котловина|Сунгурларското поле]] протича най-горното течение на река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]) и горното течение на десния ѝ приток река [[Мараш (река)|Мараш]].
 
== Население ==