Правна норма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължи...
 
Редакция без резюме
Ред 1:
== Понятие ==
'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.
 
'''Правната норма''' е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на [[правни субекти|правните субекти]]. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.
 
Правните норми биват законови и подзаконови. Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.
== Структура ==
 
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В '''хипотезата''' се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. '''Диспозицията''' съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. '''Санкцията''' посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
 
== Видове ==
 
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
* регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
* охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
* задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
* забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
* управомощаващиоправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
* императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
* диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
* декларативни – съдържат правен принцип;
* дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
* препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия [[нормативен акт]].
* бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
* оперативни - свързани с очертаване действието на правните норми - влизане в сила, изменение, отмяна;
 
* колизионни - норми решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното часно право;
[[Категория:Право]]