Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 35x тире, 30x нов ред, 10x кавички, интервал, точка (ползвайки Advisor)
'''Автономният товарен кораб''' ({{lang-en|Automated Transfer Vehicle}} или ''АТК'') е [[непилотиран снабдителен кораб]] за еднократна употреба, разработен от [[Европейската космическа агенция]] (ЕКА).<ref>{{икона|en}} {{cite web |title=Automated Transfer Vehicle, ESA document EUC-ESA-FSH-003 Rev 1.2 (specification) |url=http://www.spaceflight.esa.int/users/downloads/factsheets/fs003_12_atv.pdf |format=PDF |publisher=European Space Agency |accessdate=[[22 март]] [[2008]]}}</ref> Предназначението му е да снабдява [[Международната космическа станция]] (МКС) с гориво, провизии и др. Той може също да издига станцията в по-висока [[орбита]] чрез двигателите си и да я задвижва при маневри за избягване на сблъсък с космически отпадъци.
 
От май 2008 година 3 АТК са изстреляни успешно – „[[Жул Верн (АТК)|Жул Верн]]“, „[[Йохан Кеплер (АТК)|Йохан Кеплер]]“ и „[[Едоардо Амалди (АТК)|Едоардо Амалди]]“. ЕКА има договор с доставчиците за производството на още 2 кораба преди 2015 г.<ref>{{cite web|url=http://www.esa.int/esaCP/SEMDYOK26DF_index_0.html|title=Europe launches its first re-supply ship – Jules Verne ATV – to the ISS|publisher=Esa.int|date=9 March 2008|accessdate=23 октомври 2012}}</ref> На 2 април 2012 г. ЕКА обявява, че възнамерява да прекрати програмата след полета на петия Автономен товарен кораб през 2014 г.<ref name="spaceflightnow">{{cite web|url=http://www.spaceflightnow.com/news/n1204/02atvfuture/|title=Breaking News &#124; ATV production terminated as decision on follow-on nears|publisher=Spaceflight Now|date=2012-04-02|accessdate=23 октомври 2012}}</ref>
 
[[Европейска космическа агенция|Европейската космическа агенция]] и [[EADS Astrium]] изучават нови разработки на АТК.<ref name="atv">{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7419793.stm|title=Berlin unveils 'crewed spaceship'|publisher=[[BBC.com]]|date=28 May 2008}}</ref><ref name="atv2">{{cite web|url = http://www.esa.int/esaMI/ATV/SEMNFZOR4CF_0.html|title = ATV evolution: Advanced Reentry Vehicle (ARV)|publisher=ESA.int|date=25 March 2010}}</ref> ЕКА има договр с EADS Astrium за две изследвания на това как технологията на АТК може да бъде разработена за бъдещи космически мисии. Резултатите на изследванията трябва да бъдат представени към края на 2012 г.<ref>{{cite web|url=http://www.sen.com/news/astrium-awarded-two-atv-evolution-studies-from-esa.html |title=Europe to explore the future of the ATV |publisher=Sen.com |date=2012-06-23 |accessdate=23 октомври 2012}}</ref>
АТК се очаква да е основен преносител на материали (продукти, въздух, пропелант, оборудване и пр.) за МКС през периода на използването му. Основно пак на него ще се разчита за компенсиране на загубата на височина на станцията. (Поради триенето в остатъците от атмосфера, тя губи скорост, и респективно височина.) Също, докато е скачен към станцията, той може да служи като лаборатория за експерименти (в него може да бъде поставено лабораторно оборудване, и удобно могат да работят двама астронавти). Най-сетне, той ще отстранява от станцията натрупаните отпадъци (до 6.5 тона), които ще изгарят в атмосферата заедно с него над необитаван район на Тихия океан.
 
Със скачването към МКС на модулите [[Кълъмбъс (модул)|Кълъмбъс]] и [[Кибо]] постоянният и&#768; екипаж нараства до 6 души, а при посещения на кораби с екипаж – до 9 души. Също така през 2011 г. [[Космическа совалка|космическите совалки]] са “пенсионирани”„пенсионирани“, а новият американски космически кораб [[Орион (космически кораб)|Орион]] ще е готов най-рано през [[2015]] г. Това превръща руския [[Союз (космически кораб)|Союз]] в единствения кораб, способен да превозва хора до и от МКС. И докато за хората той може да поеме обслужването (с известно зачестяване на мисиите и известни ограничения), снабдяването на станцията с материали, продукти, въздух, гориво и всичко друго се очаква да страда сериозно – руският [[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]] носи по-малко от 3 тона товар, а това далеч не е достатъчно. В доставките се включва и японският товарен кораб [[Товарен кораб H-II|HTV]], изстрелян за пръв път на [[10 септември]] [[2009]] г., който обаче се планира (към първото му изстрелване) да лети само веднъж годишно. Най-сетне, смята се за полезно проект с размерите на МКС да може да бъде постоянно поддържан от поне 2 различни транспортни системи, за в случай на проблеми с едната. Всичко това налага използването на АТК.
 
За АТК се предвижда още една роля. По план, около [[2020]] г. МКС ще бъде „пенсионирана“, което включва деорбитирането и&#768;. Към момента АТК е единственият космически кораб, който има достатъчни запаси от пропелант и мощност на двигателите, за да деорбитира контролирано 400-тонна станция.
== Създаване ==
=== Основни решения в процеса на създаването ===
Решението за разработването му е взето през октомври [[1995]] г. на среща на ръководството на ЕКА в Тулуза, Франция. Основният мотив е необходимостта да бъдат покривани разходите на [[Европейски съюз|ЕС]] по създаването на Международната космическа станция. (От момента на свързването към МКС на европейската лаборатория „Кълъмбъс“, ЕС се превръща в поддържащ партньор в програмата на станцията, и се налага да покрива 8.3% от разходите по поддръжката на МКС.) Възможностите са били две - – или като ЕС поеме част от поддръжката по строежа и снабдяването на станциите, или като плати за това на САЩ или Русия. Избран е бил първият вариант - – при него парите отиват в (европейски) компании, които ще разработят и построят системите за поддръжка и снабдяване.
 
През ноември [[1998]] г. е подписан договор за създаването на кораба между ЕКА и EADS Launch Vehicles (сега Astrium Space Transportation, клон на [[EADS Astrium]]), начело на консорциум от изпълнители. В консорциума участват повече от 30 други европейски фирми, а също така фирми от [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Русия]].
 
=== Техническа разработка и създаване на прототипи ===
През ноември [[2001]] г. в ESTEC - – центърът на ЕКА за проби и изпитания в [[Нордвик]], [[Холандия]] - – е сглобен пробен модел на кораба в пълен размер, наречен Structural Thermal Model, който е използван за динамични и термални проби до септември [[2002]] г. (Товарният му отсек по-късно е преработен в тренировъчен модул в [[Европейски център за астронавти|Европейския център за астронавти]] в [[Кьолн]], Германия.)
 
В края на 2002 г. в завода на Astrium в Ле Мюро е инсталиран т.нар. Electrical Test Model, състоящ се предимно от окабеляването и системите за управление на АТК. Заедно с изпитателната си среда той бива наричан Functional Simulation Facility (Система за функционална симулация).
 
== Производство ==
 
Цялостната отговорност за производството на АТК се носи от основния изпълнител EADS Astruim Space Transportation. Различните възли и системи на кораба се произвеждат от консорциум от около 30 подизпълнители.
 
* Елементите на отсека за двигателната система се произвеждат в [[Ламполдсхаузен]], [[Германия]] (двигатели, елементи от горивната подсистема, частично сглобяване на горивната подсистема, зареждане с гориво) и [[Бремен]], Германия (цялостно сглобяване на горивно-двигателната подсистема, сглобяване на отсека като цяло, интегрирането му с отсека на системите за управление на полета в сервизен модул, и цялостна интеграция на кораба)
* Модулът ИТП се произвежда от [[Thales Alenia Space]] в [[Торино]], [[Италия]]. Структурни елементи за нехерметичния му отсек се произвеждат в Барахас, Испания.
* Системата за скачване „[[Курс (система за скачване)|Курс]]“,<ref>[http://www.esa.int/SPECIALS/ATV/SEMW4ZOR4CF_0.html Power system and avionics], ESA, 3 March 2008, "The„The ATV Service Module also accommodates several rechargeable and non-rechargeable batteries and some redundant items like a Sun sensor and a Russian-made KURS antenna."</ref> руски стандарт скачващ възел, система за прехвърляне на горивото и система за контрол на съответната руска апаратура, се доставят от [[Ракетно-космическа корпорация Енергия|Ракетно-космическа корпорация „Енергия“]], по договор на стойност 40 милиона евро с Thales Alenia Space. (Договорът е бартерен, срещу системи за управление на полета, произвеждани в ЕС.)
* Четирите главни двигателя са произведени от американската фирма „[[Аероджет]]“
 
* '''Маса''':
** Маса, напълно празен: 10&nbsp;470 kg
*** маса на товарния модул (ИТП): 5&nbsp;150 kg (по други данни - – 5&nbsp;447,4 kg; възможно е разликата да е теглото на скачващия възел.)
*** маса на сервизния модул: 5&nbsp;320 kg
** Максимална маса при изстрелване: 20&nbsp;750 kg<ref name="Con" />
** Газове ([[азот]], [[кислород]], [[въздух]]): 100 kg
** Пропелант за руския модул „Звезда“: 860 kg ([[АДМХ]] и [[двуазотен четириокис]])
** Пропелант за орбитални корекции на МКС: 4&nbsp;600 kg ([[монометилхидразин]] и [[азотно-окисна смес]] - – MON 1,3)
** Консумативи: 2&nbsp;613 kg пропелант и [[хелий]] (задължителни!)
** Отпадъци, които може да носи след край на мисията: 6&nbsp;340 kg
 
== Устройство ==
Корабът се състои от два основни модула: заден - – сервизен модул (СМ) и преден - – интегрирана товарна платформа (ИТП). Първият е базисният модул на кораба, който ще бъде повече или по-малко същият при всички негови варианти; на жаргона на екипа често бива наричан „корабът“ („the spaceship“). Предният е „надстройка“, която може да бъде заменена с друга при нужда. На предния край на ИТП е монтиран скачващият възел.
 
Целият кораб е покрит с бяло фолио, под което са разположени панели за защита от микрометеорити (изработени от алуминиеви слоеве с различна дебелина, разположени в структура тип “пчелна„пчелна пита”пита“), и термоизолационни слоеве от покрит със злато [[каптон]].
Корабът се състои от два основни модула: заден - сервизен модул (СМ) и преден - интегрирана товарна платформа (ИТП). Първият е базисният модул на кораба, който ще бъде повече или по-малко същият при всички негови варианти; на жаргона на екипа често бива наричан „корабът“ („the spaceship“). Предният е „надстройка“, която може да бъде заменена с друга при нужда. На предния край на ИТП е монтиран скачващият възел.
 
Целият кораб е покрит с бяло фолио, под което са разположени панели за защита от микрометеорити (изработени от алуминиеви слоеве с различна дебелина, разположени в структура тип “пчелна пита”), и термоизолационни слоеве от покрит със злато [[каптон]].
 
=== Сервизен модул (ATV Service Module) ===
Модулът е нехерметичен, цилиндричен. Дължината му е около 4 [[метър|m]], ширината - – малко над 4 m.
 
През цялата му дължина, през средата, минава празен канал с ширина малко над 1 м. В него може да бъде поставен херметичен ръкав, и на задния край на АТК да бъде монтиран втори скачващ адаптер; така корабът ще може да се скачва към други кораби откъм и двата си края, и космонавтите да минават през него.
 
==== Отсек за системите за управление на полета ====
В предната част на АТК СМ се намира отсекът със системите за управление на полета. Представлява цилиндричен пръстен с диаметър 4.5 м. и дължина 1,36 м. В десет специални касети, разположени по стената на пръстена, е монтирано управляващото оборудване на кораба - – компютри, жироскопи, навигационни системи, комуникационно оборудване и др. Касетите са защитени от промените в температурата чрез специални топлопроводи. В тях има място и за допълнителни елементи - – там например е монтирана руската система за управление на скачването „Курс“, чрез която се скачват към модула [[Звезда (модул)|Звезда]] корабите [[Союз (космически кораб)|Союз]] и [[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]. Тя е резервен вариант за в случай, че двете основни системи за управление на скачването на АТК откажат.
 
Отвън на пръстена се намират четирите слънчеви панела. Всеки от тях се състои от четири секции, които при изстрелването са сгънати една върху друга. Всяка секция представлява многослоен пластмасов панел с размери 1.16 х 1.82 м. и площ 2,1 кв. м., подсилен с въглеродни влакна. Върху него са разположени галиево-арсенидни и високоефективни силициеви слънчеви клетки, които му придават металносин цвят. Общата площ на всеки панел е 8,4 m<sup>2</sup>, на всички панели заедно - – 33,6 m<sup>2</sup>. Всеки панел е свързан към кораба чрез въртяща се ос, и се управлява самостоятелно така, че да заема най-благоприятно разположение спрямо Слънцето. Биват разгънати 100 минути след изстрелването, и придават на ATV характерната му Х-образна форма. Размахът им достига 22,3 m.
В предната част на АТК СМ се намира отсекът със системите за управление на полета. Представлява цилиндричен пръстен с диаметър 4.5 м. и дължина 1,36 м. В десет специални касети, разположени по стената на пръстена, е монтирано управляващото оборудване на кораба - компютри, жироскопи, навигационни системи, комуникационно оборудване и др. Касетите са защитени от промените в температурата чрез специални топлопроводи. В тях има място и за допълнителни елементи - там например е монтирана руската система за управление на скачването „Курс“, чрез която се скачват към модула [[Звезда (модул)|Звезда]] корабите [[Союз (космически кораб)|Союз]] и [[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]. Тя е резервен вариант за в случай, че двете основни системи за управление на скачването на АТК откажат.
 
Отвън на пръстена се намират четирите слънчеви панела. Всеки от тях се състои от четири секции, които при изстрелването са сгънати една върху друга. Всяка секция представлява многослоен пластмасов панел с размери 1.16 х 1.82 м. и площ 2,1 кв. м., подсилен с въглеродни влакна. Върху него са разположени галиево-арсенидни и високоефективни силициеви слънчеви клетки, които му придават металносин цвят. Общата площ на всеки панел е 8,4 m<sup>2</sup>, на всички панели заедно - 33,6 m<sup>2</sup>. Всеки панел е свързан към кораба чрез въртяща се ос, и се управлява самостоятелно така, че да заема най-благоприятно разположение спрямо Слънцето. Биват разгънати 100 минути след изстрелването, и придават на ATV характерната му Х-образна форма. Размахът им достига 22,3 m.
 
Средната мощност, която произвеждат панелите, е около 4800 вата; след 6 месеца на орбита мощността може да спадне за сметка на излезли от строя елементи, но се планира да е не по-малко от 3600 вата. Използва се за захранване на оборудването и за зареждане на акумулаторните батерии.
Докато корабът е в сянката на Земята, системите му се захранват от 40-[[амперчас]]ови [[никел]]-[[кадмиеви]] [[акумулатор|акумулаторни батерии]]. Монтирани са и непрезареждащи се батерии, които осигуряват захранване при изстрелването, преди разтварянето на слънчевите панели, и при маневри за избягване на сблъсък, при които захранването трябва да е подсигурено дори ако другите захранващи системи откажат).
 
Максималната консумирана от оборудването мощност е около 900 вата в “активно”„активно“ състояние, и около 400 вата в “спящо”„спящо“ (докато е скачен с МКС; тогава той се захранва от нея).
 
Генерираната от електрониката топлина се отвежда чрез тръби с променлива температурна проводимост към радиатори, разположени около отсека. Обикновено използвани за терморегулация на спътникова апаратура, тези тръби регулират температурата на електрониката, като променят количеството топлина, което се отвежда към радиаторите.
 
==== Отсек на системата за задвижване ====
 
[[Картинка:ATV propeller fuel tank p1220787.jpg|мини|250п|Резервоар за гориво на АТК]]
Зад, и отчасти вътре в отсека със системите за управление на полета се намира отсекът със системата за задвижване и двигателите. АТК използва [[хиперголичен пропелант|хиперголичен]] [[бипропелант]] - – [[монометилхидразин]] за гориво и [[азотно-окисна смес|MON1.3]] за окислител.
 
В отсека са разположени осем сферични резервоара за пропелант (по четири за гориво и окислител), с диаметър 1 м., изработени от [[Титан (елемент)|титан]]. Разделени са на две четворки, една пред друга, всяка захваната за поддържаща пръстеновидна плоскост с четири големи (за резервоарите) и две по-малки (за допълнителни елементи) гнезда, разположени симетрично около централен отвор. Побират общо до около 6760 kg пропелант . Играят също ролята на конструктивни поддържащи елементи; предните резервоари служат и като уловители на мехурите, образувани при контакта на пропеланта с изтласкващия газ.
 
До резервоарите за пропелант са разположени два резервоара за [[хелий]], изработени от [[въглеродни влакна]]. Хелият се използва за поддържане на налягане (20 атмосфери), което изтласква пропеланта към двигателите.
 
2613 кг. пропелант и хелий са необходими за орбиталните маневри на АТК - – издигане на орбита до станцията, скачване (резерв за поне 3 опита), отделяне и извеждане от орбита: това е минимумът, който винаги ще бъде зареждан в кораба. Останалите могат да бъдат използвани за корекции на орбитата на МКС или за други задачи на АТК, или да не бъдат заредени изцяло, за да се освободи възможност за доставяне на повече други товари.
 
На задната част на модула, близо до периферията на цилиндъра, са монтирани симетрично четирите главни двигателя. Всеки от тях има тяга 490 нютона, или 50 kg. Управлението им е гъвкаво: дори два (диагонално разположени) са достатъчни за почти всяка задача на АТК. Планиран е вариант на АТК СМ с 8 главни двигателя, разположени в 4 двойки на местата на сегашните единични двигатели.
 
Отстрани на модула, срещу всеки главен двигател, има блок с двигатели за ориентация - – двигатели за контрол на ориентацията и посоката. Блокът е приблизително кубичен, и на него са разположени общо 5 двигателя: два обърнати напред, и по един обърнат назад и към двете страни. Докато обърнатите напред и назад двигатели са поставени под сравнително лек ъгъл към оста на движение и корпуса на кораба, обърнатите настрани са под ъгъл около 45 градуса; така се подобрява съвместната им работа и гъвкавостта на насочването и завъртането около оста на кораба. Още по 2 на страна (общо осем) двигателя за контрол и ориентация са поставени отстрани в предната част на интегрираната товарна платформа до адаптера за скачване. Всеки от двигателите за ориентация има тяга 220 нютона; дори при пълно изключване на главните двигатели, ориентационните биха могли, на цената на малко повече разход на пропелант, да изпълнят основните задачи на АТК.
 
Двигателите са свързани в 4 подсистеми - – A, B, C и D. Всяка подсистема се състои от 2 резервоара за гориво (1 за гориво и 1 за окислител), 1 главен двигател, 7 контролни двигателя, свързващите ги тръби и клапи, и 1 модул за управление.
 
=== Интегрирана товарна платформа (Integrated Cargo Carrier) ===
 
Дели се на херметизиран и нехерметизиран (Външен отсек за екипировка) отсек, и носи припасите за снабдяване на станцията.
 
Модулът е базиран на италианския [[Многофункционален товарен модул]] (MPLP) - – херметичен модул, използван като баржа за товари, които трябва да бъдат пренесени чрез товарен космически кораб и разтоварени в херметизирана среда. MPLP е летял на космическата совалка, и е свързван чрез американски скачващ възел към американския край на станцията; изваждането му от товарния отсек на совалката и скачването е извършвано чрез механичната ръка на МКС. (На същия модул е базиран и европейският модул на МКС - – „Кълъмбъс“; всъщност ИТП използва някои и от неговите елементи.)
 
==== Нехерметичен отсек ====
 
[[Картинка:ATV water tank P1220789.jpg|мини|200п|Резервоар за вода на АТК]]
На нехерметичния отсек се пада около 10% от обема на ИТП. Разположен е в задната част на модула, вътре в носещия елемент, който свързва АТК СМ с херметичния отсек на ИТП. Представлява пръстеновиден (средната му част, с ширина около 2 m, е празна) отсек за „течния“ товар. Съдържа 22 сферични резервоара с различни размери, боядисани в различни цветове. Десет от резервоарите носят полезен товар, останалите са спомагателни, или могат да бъдат монтирани допълнително:
* 3 резервоара, по 270 кг. всеки (общо 840 кг.) за [[вода]] за пиене
* 2 резервоара, по 50 кг. всеки (общо 100 кг.) за атмосферни газове ([[въздух]], [[азот]], [[кислород]])
* 4 резервоара, общо 860 кг., пропелант за станцията (2 вида, подходящ за руския модул „[[Звезда (модул)|Звезда]]“ - – около 300 кг. [[асиметричен диметилхидразин]] за гориво и около 560 кг. [[двуазотен четириокис]], за окислител).
** Резервоарите за пропеланта, заедно със системата за прехвърлянето му в резервоарите на МКС - – тръби, клапи, хардуер и софтуер - – са произведени в Русия, и са точно копие на тези в корабите „[[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]“.
 
Както и другите обеми на АТК, тези резервоари ще бъдат запълвани според нуждата, за да се спести капацитет за други товари.
 
След скачване с МКС съдържанието на резервоарите се прехвърля в нея. Пропелантът се прехвърля през тръби, свързани автоматично със скачването; питейната вода - – по ръчно свързани маркучи; газовете за дишане (кислород, азот, въздух) просто се изпускат през клапа вътре в херметичния отсек на ИТП, и преминават оттам през люка в МКС.
 
==== Херметичен отсек ====
Дължината му е 6,2 метра, ширината - – 4,2 метра. Носи „сухия“ товар за станцията и евентуално оборудване за експерименти. В него могат да бъдат поставени до 8 стандартни стелажа, изградени от модулни алуминиеви елементи, всеки от които съдържа по 6 чекмеджета с размер на стандартен апаратурен блок. Отстрани на предната част на стелажите е инсталирана електрониката, която управлява руския възел за скачване.
 
Дължината му е 6,2 метра, ширината - 4,2 метра. Носи „сухия“ товар за станцията и евентуално оборудване за експерименти. В него могат да бъдат поставени до 8 стандартни стелажа, изградени от модулни алуминиеви елементи, всеки от които съдържа по 6 чекмеджета с размер на стандартен апаратурен блок. Отстрани на предната част на стелажите е инсталирана електрониката, която управлява руския възел за скачване.
 
Всяко от чекмеджетата може да съдържа апаратура или „насипен“ товар (по процедура товарите се поставят в тях задължително опаковани в надписани бели пластмасови торби). Предназначени са да бъдат изваждани от стелажа нацяло, и пренасяни през люка в станцията, където да бъдат отваряни и съдържанието им да бъде разпределяно на място.
Общото тегло на стелажите, чекмеджетата и съдържанието им е до 5500 kg.
 
Освен като товарен склад, херметичният отсек може да бъде използван и като работно място за експерименти, извършвани чрез монтирана на стелажите апаратура. Височината и ширината на празното пространство между шкафовете са по малко над 2 m - – достатъчно, за да могат двама космонавти да работят удобно.
 
Отсекът е оборудван със системи за контрол и поддръжка на херметичността и жизнената среда.
Функционално част от адаптера (макар и да е разположена физически в АТК СМ) е руската система за управление на скачването „Курс“.
 
На АТК може да се монтира също така адаптер американски образец, за да може да се скачва с МКС откъм американската страна на станцията.
 
== Система за автоматично ориентиране и скачване ==
 
=== Апаратура ===
 
==== Видеометър ====
 
{{основна|Видеометър}}
Корабът носи общо 2 видеометъра, разположени върху предната част на ИТП, на 20 см. един от друг. Основният и резервният работят едновременно. Те са основният източник на информация за взаимното разположение на корабите при разстояние между тях под 249 м.
 
==== Телегониометър ====
 
{{основна|Телегониометър}}
Също два, разположени върху предната част на ИТП; основният и резервният работят едновременно. Служат като резервен източник на информация за взаимното разположение на корабите, за в случай на отказ на двата видеометъра.
 
==== Апаратура за ориентиране по звездите ====
 
Видът на звездното небе, улавян от камери, се анализира от компютри. Те разпознават характерните съзвездия, и по тях определят ориентацията на кораба, и местонахождението му по орбитата му. По заложените в компютъра данни за орбитите на кораба и МКС се изчислява местонахождението на кораба спрямо МКС.
 
==== GPS връзка ====
Базирана е на стандартна [[GPS]] технология за определяне на позицията на кораба. При първите полети базира данните си на американската система GPS; предвидена е възможност при влизане в действие на европейската система „[[Галилео (навигационна система)|Галилео]]“ да използва данни и от нея, или само от нея. Данните от два GPS приемника се сравняват с данните от приемник на борда на МКС, предадени към АТК чрез пряка връзка, осъществявана чрез специално оборудване - – Proximity Communication Equipment. На тяхна база се изчислява разстоянието между МКС и АТК, и взаимното им разположение.
 
Базирана е на стандартна [[GPS]] технология за определяне на позицията на кораба. При първите полети базира данните си на американската система GPS; предвидена е възможност при влизане в действие на европейската система „[[Галилео (навигационна система)|Галилео]]“ да използва данни и от нея, или само от нея. Данните от два GPS приемника се сравняват с данните от приемник на борда на МКС, предадени към АТК чрез пряка връзка, осъществявана чрез специално оборудване - Proximity Communication Equipment. На тяхна база се изчислява разстоянието между МКС и АТК, и взаимното им разположение.
 
==== Навигационна система „Курс“ ====
 
{{основна|Курс (система за скачване)}}
Дублираща система, която би се използвала при отказ на останалите. Разработена в СССР, и използвана на корабите „[[Союз]]“ и „[[Прогрес (космически кораб)|Прогрес]]“. Монтира се на тези АТК, които ще се скачат с МКС откъм страната на руския модул „Звезда“.
 
==== Система за избягване на сблъскване ====
 
Позволява скачването да бъде прекъснато по ръчно подаден сигнал от командно табло, разположено в модула „Звезда“ на МКС, или от Центъра за управление на полета на АТК.
 
 
== Изстрелване и управление ==
 
=== Управление ===
 
АТК се управлява от специализиран Център за управление на полета, разположен в [[Космически център в Тулуза|Космическия център в Тулуза]], [[Франция]]. Центърът носи отговорността за планирането и извършването на всички орбитални маневри и задачи пред АТК, от момента на отделянето на кораба от ракетата-носител, до изгарянето му в земната атмосфера. Центърът има пряка комуникационна линия с [[Център за контрол на Колъмбъс|Центъра за контрол на „Колъмбъс“]] в [[Оберпфафенхофен]], [[Германия]]. ЦКК дава на ЦУП-АТК достъп до американската комуникационна мрежа [[TDRSS]] и до европейската [[Артемис]], чрез които се извършва комуникацията с АТК и с [[Международна космическа станция|МКС]].
 
 
=== Изстрелване ===
Изстрелването на кораба се извършва от [[Гвиански космически център|Гвианския космически център]], чрез ракета-носител Ариана 5 ES ATV - – специализиран вариант на [[Ариана 5]]. Основните разлики на Ариана 5 ES ATV от базовия модел са:
 
Изстрелването на кораба се извършва от [[Гвиански космически център|Гвианския космически център]], чрез ракета-носител Ариана 5 ES ATV - специализиран вариант на [[Ариана 5]]. Основните разлики на Ариана 5 ES ATV от базовия модел са:
 
* свързването към ракетата се осъществява чрез специален цилиндричен адаптер с височина 2 м. и диаметър 3.94 м.
Изстрелването се извършва от стартова площадка ELA-3 на космодрума, в посока североизток, съобразено с азимута от 51.4 градуса на МКС.
 
Две минути след изстрелването твърдогоривните ускорители се отделят от ракетата. Още минута и половина по-късно бива отстрелян предпазният капак, който покрива АТК при изстрелването. След още около две минути основната криогенна степен се отделя и пада в Атлантическия океан. Включва се горната степен - – първоначално за 8 минути. След 45-минутна пауза тя се включва отново, този път за 40 секунди, за да стабилизира кораба на кръгова орбита. 4 минути по-късно АТК се отделя от нея. Една орбитална обиколка след отделянето на АТК горната степен се включва за трети път, над Австралия, за да навлезе в атмосферата и да изгори над необитаема част на Тихия океан.
 
Телеметричното проследяване на кораба се извършва първоначално от мястото на космодрума. След това щафетата поемат:
 
=== Процедура по скачването ===
 
Процесът на скачване е разделен на етапи, всеки от които представлява достигане на определена точка от маршрута, на определено разстояние от МКС. Съгласно установената процедура, АТК трябва при достигане на точка да изчака в нея, докато не получи разрешение от Центъра за управление на полета за изпълнение на следващия етап. Точките и съответните им етапи са следните:
 
 
== Перспективи за развитие ==
Към средата на [[2008]] г. в ЕКА текат две изследвания на възможностите за развитие на АТК. Едното е част от т.нар. Програма за общи проучвания (General Study Programme), и е започнато в началото на [[2004]] г. Другото (по-детайлното) се нарича „Кораб за връщане на товари“ (CARV, Cargo Return Vehicle), и е започнато през есента на 2004 г. Всички те използват базовия модул [[Автономен товарен кораб#Сервизен модул (ATV Service Module)|ATV СМ]] без особени промени, като модифицират или заменят надстройката му - – модула [[Автономен товарен кораб#Интегрирана товарна платформа (Integrated Cargo Carrier)|ИТП]].
 
Към средата на [[2008]] г. в ЕКА текат две изследвания на възможностите за развитие на АТК. Едното е част от т.нар. Програма за общи проучвания (General Study Programme), и е започнато в началото на [[2004]] г. Другото (по-детайлното) се нарича „Кораб за връщане на товари“ (CARV, Cargo Return Vehicle), и е започнато през есента на 2004 г. Всички те използват базовия модул [[Автономен товарен кораб#Сервизен модул (ATV Service Module)|ATV СМ]] без особени промени, като модифицират или заменят надстройката му - модула [[Автономен товарен кораб#Интегрирана товарна платформа (Integrated Cargo Carrier)|ИТП]].
 
=== Изследване към Програмата за общи проучвания (General Study Programme) ===
 
==== Капсула за връщане на големи товари (Cargo Ascent and Return Vehicle, CARV) ====
 
(Разработван също под името Large Cargo Return Spacecraft.)
 
 
==== Кораб с екипаж (Crew Transport Vehicle) ====
 
По-сложна модификация на ИТП, която да го превърне в капсула, подобна на тази за връщане на товар. На първия етап се предвижда той да бъде използван като спасителна капсула за МКС, която да може при нужда да върне екипажа и&#768; на Земята. На последващ етап вече се предвижда пълноценното му използване за извеждане в орбита на екипаж и връщането му.
 
 
==== Нехерметичен носител на товари (Unpressurized Logistics Carrier) ====
 
Предназначен за извеждане в орбита на нехерметизирани товари, монтирани на специален олекотен товарен модул. Предвижда се те да бъдат поставяни на необходимото място на МКС чрез излизане на астронавти, или с механичната ръка на станцията.
 
При един от обсъжданите варианти товарите ще бъдат поставяни в т.нар. Express Palet - – нехерметична структура, която придържа товара. ННТ е предвиден да носи до 2 такива палета. Алтернативно, по-големи или нестандартни модули могат да бъдат превозвани поотделно.
 
Общата товароподемност на кораба се прогнозира на около 10.5 тона, от тях около 2.5 тона поддържаща структура и около 8 тона товар. Предвижда се да бъде изстрелван чрез носител Ариана-5 ES ATV.
 
=== Изследване „Кораб за връщане на товари“ (Cargo Return Vehicle) ===
 
==== Спасителен модул / свободно летяща лаборатория ====
 
АТК лесно може да бъде превърнат в неголяма лаборатория, безпилотна или с минимален екипаж. Поради много по-малката и&#768; маса от тази на МКС, тя би предложила по-ниска микрогравитация. Би могла периодично да се скачва с МКС за презареждане и поддръжка.
 
 
==== Връщане на малки товари (PARES) ====
 
Този вариант предвижда в модула ИТП или в срединния канал на СМ да се вгради неголяма капсула, която побира до 150 кг. товар, отстрелва се от кораба при обратното навлизане в атмосферата, и е способна да приземи товара си.
 
==== Мини-космическа станция ====
 
С поставянето на втори скачващ възел АТК придобива способността за скачване на два или повече кораба, подобно на вагоните на влак. Поне единият от крайните скачващи възли спокойно би приел и кораб с екипаж. Този вариант би дал на ЕКА принципната възможност да достроява МКС по своя инициатива, или дори при нужда да построи собствена космическа станция.
 
==== Кораб за транспорт на експедиции (Exploration Transport Vehicle) ====
 
Този вариант е насочен към бъдещи сериозни изследователски програми. При него модифицираният АТК може да бъде използван за превоз към орбити около Луната или Марс на тонове товари, примерно космически телескопи или сродни им уреди, или пък планетарни кораби.
 
=== Версия за транспорт на екипаж ===
[[Картинка: CRVEADSAstrium2.jpg|ляво|мини|250п|EADS Astrium - – Макет на бъдещ кораб с екипаж, базиран на АТК]]
На 14 май 2008 г. [[EADS Astrium]] и [[Германски аерокосмически център|Германският аерокосмически център]] съобщиха, че ще обсъдят проект за създаване на базата на АТК на версия за транспорт на екипаж.<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7398517.stm Europe could get manned spaceship], [http://news.bbc.co.uk BBC News]</ref>. Корабът ще може да изстреля екипаж от трима души отвъд [[ниска околоземна орбита]], и ще бъде по-просторен от руския [[Союз]]. Модел на кораба е показан на [[Международна аерокосмическа изложба в Берлин|Международната аерокосмическа изложба в Берлин]], 2008 г.<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7419793.stm Berlin unveils 'crewed spaceship'], [http://news.bbc.co.uk BBC News]]</ref>. Ако проектът получи одобрението на ЕКА, ще бъде развит на два етапа:
 
* На първия етап ще бъде разработен кораб по схемата CARV - – без екипаж, способен да върне на Земята товар от Космоса. Очаква се да бъде създаден към [[2013]] г. Ще остане в употреба дори ако по-нататъшното развитие на проекта бъде спряно. Ще бъде от полза както при поддръжката на МКС, така и при предлаганата съвместно с [[НАСА]] [[Мисия за връщане на проби от Марс]]. По данни на Astrium, бюджетът за този етап ще бъде „значително под 1 милиард евро“<ref>{{икона|en}} [http://www.spiegel.de/international/europe/0,1518,553276,00.html Europe Plans to Build Manned Spaceship], Der Spiegel</ref>, <ref>{{икона|en}} [http://www.theregister.co.uk/2008/05/28/esa_jules_verne_manned_ship_plan/ Europe manned spaceship design unvelied in Berlin], The Register</ref> (по други изказвания на представители на Astruim - – „около 300 милиона евро“).
* На втория етап корабът ще бъде адаптиран да транспортира хора. Това се очаква да отнеме 4 до 5 години, и да струва „от порядъка на 2 милиарда евро“, съгласно изказване на високопоставен представител на Astrium<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7419793.stm Berlin unveils 'crewed spaceship'], [http://news.bbc.co.uk BBC News]]</ref>, <ref>{{икона|en}} [http://www.businessweek.com/globalbiz/content/may2008/gb20080514_021347.htm Europe plans manned spaceship], businessweek</ref>.
 
 
=== Еволюция на перспективите ===
 
Отначало слабото финансиране на ЕКА довежда до приоритет на PARES пред CARV. В крайна сметка обаче PARES не е представен от ЕКА за одобрение пред поредното събрание на ръководството и&#768;, и е вероятно да бъде изоставен, може би в полза на сходната руска капсула [[Радуга]].
 
 
== Любопитно ==
 
* Ръководствата за експлоатация на АТК са 9 тома общо ръководство, и 19 тома описания на различните подсистеми.
 
{{commons|Category:Automated Transfer Vehicle|Автономен товарен кораб}}
{{Портал космически полети}}
* {{икона|en}} [http://www.esa.int/export/SPECIALS/ATV/index.html Информация за ATV от ЕКА].
* {{икона|en}} [http://www.esa.int/SPECIALS/Operations/SEM2AGPR4CF_0.html Операции извършени от ATV].
 
{{Непилотирани снабдителни кораби}}