Уикипедия

Кирил Кадийски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 14x кавички, 10x тире, 5x тире-числа, 44 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 15:
| дебют =
| известни творби =
| награди = [[Димчо Дебелянов (награда)|„Димчо Дебелянов“]] (1970) г. за преводна поезия<br>Годишна награда на СПБ (1980)<br>„Иван Франко“ (1987)<br>Годишна награда на СПБ (1989)<br>Голямата награда на СПБ (1994)<br>Златната метафора (1997)<br>[[Христо Г. Данов (награда)|„Христо Г. Данов“]] (1999)<br>[[Макс Жакоб (награда)|„Макс Жакоб“]] (2002)
| повлиян =
| повлиял =
Ред 23:
 
== Биография ==
Кирил Кадийски е роден през [[1947]] г. в село [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]], [[Кюстендил]]ско. Завършва [[руска филология]] през [[1971]] г. Работи като редактор в литературната редакция на [[Българско национално радио|Българското радио]], а по-късно в издателство „[[Народна култура]]“, както и на свободна практика като преводач на поезия от френски и руски. През 1984 г. специализира [[френски език]] в [[Алианс франсез]] в Париж. Пише и превежда [[поезия]]. Въпреки че голяма част от личното му творчеството е издадено до 1990 година, Кадийски не е приет за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. Част от произведенията му са публикувани в [[самиздат]]<ref>{{икона|fr}}[http://www.passiondulivre.com/livre-39482-poemes-oeuvres-completes.htm#91977 Poèmes : oeuvres complètes ; Mira Fary - – Le Nouvel Observateur du 28 juin 2007 ]</ref>.
 
След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни [[издателство|издателства]] в България „[[Нов Златорог]]“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.
 
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската [[Маларме (академия)|академия „Маларме“]]. От 2002 г. е член на българския [[ПЕН-клуб]]. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, който пост заема до юни 2009 г.<ref>{{икона|bg}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47/ Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - – 2005]</ref> В същото време е съветник към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академия „Монмартър“, а в началото на 2009 – за почетен гражданин на „Монмартърската република“.<ref>{{икона|bg}} [http://novini.dir.bg/2007/12/12/news2438921.html Кирил Кадийски беше приет в международната академия „Монмартър“]</ref>
 
== Творчество ==
[[Картинка:K.Kadiiski Montmartre.jpg|thumb|250px|Тържествена церемония по избирането на К. Кадийски за член на международната академия „Монмартър“]]
 
Кадийски е нестандартен автор.<ref>{{икона|fr}} [http://zhekov.pero-publishing.com/eng/images/stories/pdf/LIC/Bake-anketa-FR.pdf Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski]</ref> Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета<ref>{{икона|bg}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=com_mycontent&task=view&id=30&Itemid=30 Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета]</ref> с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател [[Жан Оризе]] пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Неслучайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца [[Исмаил Кадаре]], финландеца [[Пенти Холапа]], румънката [[Ана Бландиана]], руснака [[Андрей Вознесенски]], ирландеца [[Шеймъс Хийни]] ([[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]]), ливано-сириеца [[Али Ахмад Исбир|Адонис]] и [[Йостен Шьостранд]] от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“<ref>"Вечеря„Вечеря в Емаус"Емаус“ с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5</ref>. За него преди повече от 15 години [[Ален Боске]] пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“<ref>{{икона|bg}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47/ Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - – 2005]</ref>. По-късно френският критик [[Стефан Баке]] добавя: „Подобно на [[Осип Манделщам|Манделщам]] или на [[Йосиф Бродски|Бродски]], Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.<ref>{{икона|bg}} [http://zhekov.pero-publishing.com/images/stories/pdf/LIC/StefanBake.pdf Позицията на инакомислие при Кирил Кадийски]</ref>.
 
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в [[Българска поезия|българската поетическа традиция]]. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е [[Атанас Далчев]]. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на [[Пейо Яворов]], свързан повече със [[символизъм|символизма]]. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – [[Димчо Дебелянов]]. Литературният критик [[Георги Цанков]] пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“<ref>"От„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски"Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 57"</ref>. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция [[метафора|метафорична]] стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с [[имажинизъм|имажинизма]]<ref>"От„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски"Кадийски“, Балкани, 2007, стр. 127"</ref>, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в [[български фолклор|българския фолклор]] и в стихотворенията на [[Христо Ботев]]. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“<ref>{{икона|fr}} [http://www.cherche-midi.com/FR/catalogue/fichelivre.asp?id=1177 Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue]</ref>… Списание „Нувел обсерватьор”обсерватьор“ нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети<ref>{{икона|fr}} [http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p1908/articles/a44348.html Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur - – 2001/05]</ref>. ▼
 
▲Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в [[Българска поезия|българската поетическа традиция]]. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е [[Атанас Далчев]]. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на [[Пейо Яворов]], свързан повече със [[символизъм|символизма]]. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – [[Димчо Дебелянов]]. Литературният критик [[Георги Цанков]] пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 57"</ref>. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция [[метафора|метафорична]] стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с [[имажинизъм|имажинизма]]<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 127"</ref>, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в [[български фолклор|българския фолклор]] и в стихотворенията на [[Христо Ботев]]. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“<ref>{{икона|fr}} [http://www.cherche-midi.com/FR/catalogue/fichelivre.asp?id=1177 Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue]</ref>… Списание „Нувел обсерватьор” нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети<ref>{{икона|fr}} [http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p1908/articles/a44348.html Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur - 2001/05]</ref>.
Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които [[Франсоа Вийон]], [[Виктор Юго]], [[Шарл Бодлер]], [[Пол Верлен]], [[Стефан Маларме]], [[Артюр Рембо]], [[Гийом Аполинер]], [[Блез Сандрар]], [[Фьодор Тютчев]], [[Иван Бунин]], [[Александър Блок]], [[Максимилиан Волошин]], [[Борис Пастернак]] и други. Превел е и почти цялото творчество на [[Молиер]].
 
Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги<ref>{{икона|fr}} [http://www3.fnac.com/item/author.do?category=book&id=100469 Налични книги на К.Кадийски на френски език във FNAC]</ref>. През 2006 г. френското издателство “L’Esprit„L’Esprit des péninsules”péninsules“ съвместно с Университетското издателство “Св„Св. Климент Охридски”Охридски“ публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература “Les„Les belles lettres”lettres“ сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.
 
Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски, полски, словашки, унгарски, турски, руски, беларуски, украински, финландски, шведски и други езици. Участник е в едни от най-престижните международни форуми на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж, Белгия, Стружките вечери на поезията, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер, Канада. Кадийски е член-учредител на движението на поетите-франкофони Cap à l’Est.
Line 44 ⟶ 45:
Кадийски често е обект на медийно внимание. След излизането на литературната анкета с него, някои от позициите му са атакувани и отричани от негови опоненти.<ref>{{икона|bg}} [http://www.pero-publishing.com/index.php?option=com_content&task=view&id=123&Itemid=92 Из литературния дебат за анкетата]</ref>
 
През юни 2007 г. в статия във вестник „[[Фигаро]]“ френският журналист Рафаел Станвил, дава гласност на съмненията на руската докторантка Оксана Холопина, която твърди, че откритата от Кадийски поема „Легенда за Новгород“ на [[Блез Сандрар]] е фалшификат.<ref name="figaro">{{икона|fr}} RAPHAËL STAINVILLE, [http://www.lefigaro.fr/litteraire/20070628.WWW000000377_un_faux_cendrars_au_gout_bulgare.html „Un faux Cendrars au goût bulgare. „Le Figaro, 14/10/2007.]</ref> Професор Клод Льороа, издателят Брюно Роа, дъщерята на поета Мириам Сандрар опонират на тези твърдения.<ref>{{икона|bg}} [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_224.pdf „Френската Wikipedia за Легенда за Новгород“, „[[Литературен вестник]]“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 10- – 11.]</ref>, за което във френската преса не се говори, но за сметка на това в българската беше дадено обширно място за различни виждания и аргументи,<ref>{{икона|bg}} Николай Павлов, [http://www.politika.bg/culture/article?sid=&aid=6415&eid=102 „Блез и галската чест“], в. „Политика“, бр. 175, 24 - – 30 август 2007.</ref> нещо богато отразено в „Курие ентернасионал“, чиято задача е да следи и отразява международния печат. За отбелязване е, че само няколко дена по-късно Станвил пише, че той никъде и по никакъв начин не обвинява Кадийски, а само обръща вниманието, че някои обстоятелства насочват мисълта към него.<ref>{{икона|bg}} [[Пламен Дойнов]], [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_224.pdf „Фалшификация или мистификация“, „[[Литературен вестник]]“, бр. 30, 26.09.2007 г., с.9, 12- – 13]</ref>.
 
Според Хлопина, има несъответствия между начина, по който Сандрар описва творбата си, и самото съдържание на творбата. Също така, тя забелязва, че в представеното от Кадийски копие се споменава за хотел Англетер (от френски език - – Англия) в [[Санкт-Петербург]], който според нейните източници носи това име от 1925, а творбата трябва да е писана през 1907. <ref name="figaro" />. Според друг източник обаче<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.encspb.ru/en/article.php?kod=2804025919 |заглавие=Encyclopaedia of St. Petersburg |достъп_дата=09.01.2007 |издател=[http://www.encspb.ru/en/static.php?section=about Информация за съставителството]|език=en}}</ref> хотелът от 1876 се е казвал „Шмидт-Англия“, после „Англия“, в периода 1911- – 1919 - – „Англетер“, в 1919- – 1925 - – „Интернационал“, а после отново „Англетер“, до 1948.
 
=== Литературни награди ===
Line 53 ⟶ 54:
Кирил Кадийски е носител на български и международни литературни награди.
 
* Награда [[Димчо Дебелянов (награда)|„Димчо Дебелянов“]], [[1970]] г. за преводна поезия
* Годишна награда на СПБ, [[1980]] г. за превода на ''„Еламазен мой венец“'' от Валентин Катаев
* Международна награда „Иван Франко“, [[1987]] г. за превода на ''„Енеида“'' от Иван Котляревски
* Годишна награда на СПБ, [[1989]] г. за превода на ''„Слънчева кръв“'' от Максимилиан Волошин и ''„Стихове на романа“'' от Борис Пастернак
* Голямата награда на СПБ, [[1994]] г. за целокупно творчество
* Златната метафора, [[1997]] г. – грамота и специално издание на книга с избрани стихове, награда на Издателско ателие “Аб“
* Международна награда „Сичевски визии“ – за цялостно творчество, [[Ниш]] ([[Сърбия]]), [[1997]] г.
* Две награди на Международната поетическа олимпиада в [[Стокхолм]], [[1998]] г.
Line 68 ⟶ 69:
* Кавалер на ордена „Arts et lettres“, за заслуги към френската култура, [[2004]] г.
 
== Кратка библиография ==
: ''За пълната библиография вижте [[Кирил Кадийски. Библиография]].''
 
=== Книги ===
* ''Небесни концерти'', стихотворения, Български писател, [[1979]]
* ''Ездач на мраморни коне'', стихотворения, Български писател, [[1983]]
Line 77 ⟶ 78:
* ''Перо от феникс и други стихотворения'', Български писател/Златорог, [[1991]]
* ''Поезия'', с оформление и илюстрации на Румен Скорчев, в 333 екз., първите 33 от които подвързани на ръка от Николай Ликовски и номерирани от I до VII и от 1 до 25, Народна култура, [[1995]]
* ''Живее в тоя странен град поетът'', Издателско ателие “Аб”„Аб“, 1997, ''(Награда Златната метафора)''
* ''Кирил Кадийски. Съчинения в три тома'' (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Преводи), ЕА Плевен, [[1997]]
* ''Сонети'', с предговор от Светлозар Жеков, Библиофилско издателство Ликовски, [[1999]]
Line 85 ⟶ 86:
* ''Черепът на Йорик и други стихотворения'', Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, [[2004]]
* ''Седем нови стихотворения'', с предговор от Бернар Ноел, Нов Златорог, [[2007]]
* ''Кирил Кадийски. Съчинения в пет тома'' (том I – Поезия, том II – Прози, том III – Френски поети, том IV – Славянски поети, V – Литературна анкета на Светлозар Жеков), Издателство Захарий Стоянов, Университетско издателство Св. Климент Охридски, [[2007]]
* ''Alter ego'', с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников, Нов Златорог, [[2008]]
 
Line 91 ⟶ 92:
* ''Choix de Poèmes'', adaptés du bulgare par Alain Bosquet, Belfond, Paris, [[1991]]
* ''Дани и ночи'', на сръбски, превод Мила Васов, Ars Longa, Белград, [[1999]]
* ''Vor der Auferstehung'', Poem, ins Deutsche übertragen von Elena Birtscheva (''Ппреди да възкръснеш'', на български и немски), с илюстрации от Николай Панайотов, в 165 номерирани екз., Издателско ателие “Аб”„Аб“, [[1999]]
* ''Díhas cotidianos de dios'', presentación, selección y traducción de Rada Panchovska, Málaga, 25 de mayo de [[1999]]
* ''Sonnets'', traduction : Sylvia Wagenstein, Fata Morgana, [[2000]]
* ''Cina la Emaus'', traducere: Dumitru Ion, Orient-Occident, Bucuresti, [[2001]]
* ''La mort de l’hirondelle blanche et trieze nouveaux sonnets'', traduction de Sylvia Wagenstein, dessins de Nicolaï Maystorov, Fata Morgana, [[2002]]
* ''Poimata'' (на гръцки език), Превод - – Здравка Михайлова, Парусия, [[2002 ]]
* ''Вечера во Емаус'', превод на македонски: Глигор Стойковски, КНИГА, Скопие, [[2002]]
* ''La villa noctambule'', traduction de Sylvia Wagenstein, photographies de Laurent Mallet, Fata Morgana, [[2003]]
* ''Poèmes, Poems'', traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, L’Esprit des Péninsules, Paris / Presses Universitaires St. Clément d’Okhrid, Sofia, [[2006]]
* ''Tid av sand, sand time'' („Пясъчно време“ на български, шведски и английски), tolkning av Åsa Ericsdotter efter en översättning från bulgariska av Elena Ivanova; translated by Ann Diamond St. Clement of Okhrid University Press, Sofia, [[2007]]
* ''Le Crân de Yorick'', édition bilingue, illustrée par Wanda Mihuleac, traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein, Transignum, Paris, [[2008]]
* ''Poèmes & Poems'', collection “Architecture„Architecture du verbe”verbe“, traduits du bulgare par Sylvia Wagenstein et Nicole Laurent-Catrice en collaboration avec l’auteur ; translated by Ann Diamond, deuxième édition augmenjée et revue, Les belles lettres, Paris, [[2009]]
* ''Alter ego'' (с предговор от Светлозар Жеков и въведение към руския цикъл от Олег Хлебников), traduction du bulgare par Sylvia Wagenstein et du russe par l’auteur en collaboration avec Sylvia Wagenstein ; translated by Ann Diamond, Нов Златорог, [[2009]]
 
Line 123 ⟶ 124:
* ''Антология на модерната френска поезия'', Нов Златорог, [[2005]]
* ''Антология на модерната италианска поезия'', Нов Златорог, [[2006]]
* [[Борис Пастернак]], ''Стихотворения'', Издателство Захарий Стоянов, библиотека “Ars„Ars poetica”poetica“, [[2006]]
 
=== Книги за Кирил Кадийски ===
* [[Светлозар Жеков]]. "Кирил„Кирил Кадийски. Литературна анкета"анкета“, Перо, [[2003]]; Захарий Стоянов, [[2007]].
* "От„От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранна критика за творчеството на Кирил Кадийски - – 1967-2007" – 2007“, Балкани, [[2007]].
 
== Източници ==
Line 137 ⟶ 138:
* {{икона|bg}} {{икона|fr}} {{икона|en}} [http://www.kadiiski.com/start/bg_index.html Лична страница на Кирил Кадийски]
* {{икона|bg}} [http://liternet.bg/publish11/k_kadiiski/ Кирил Кадийски на страницата ЛитерНет]
* {{икона|bg}} {{икона|en}} {{икона|ru}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47 Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Екатерина Павлова]
* {{икона|bg}} [http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/192002/literatura.htm Кирил Кадийски на 55 години пред погледа на другите, Петя Гергова]
* {{икона|bg}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=com_mycontent&task=view&id=30&Itemid=30 Светлозар Жеков "Кирил„Кирил Кадийски. Литературна анкета"анкета“, Перо, 2003 г.]
* {{Моята библиотека автор|kiril-kadijski|Кирил Кадийски}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил_Кадийски“.