Атлантическа харта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нерелевантно
м допълв по рус
Ред 1:
'''Атлантическата харта''' е документ, издаденподписана на [[14 август]] [[1941]] г. на срещата между президента на [[Съединени американски щати|САЩ]] [[Франклин Рузвелт]] и министър-председателя на [[Великобритания]] [[Уинстън Чърчил]] известна като '''Атлантическа конференция'''. Срещата се провежда на борда на военни кораби на котва в Шип Харбър, [[Нюфаундленд]], където двамата държавни ръководители са пристигнали под прикритие. Атлантическата харта установявае вижданеосновен запрограмен светадокумент следна [[Съюзници във Втората световна война|антихитлеристката коалиция]], въпреки че към момента на подписването САЩ все още не са участници във войната. Тя установява виждане за света след [[Втората световна война]] и [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], [[Общо споразумение за митата и търговията|Общото споразумение за митата и търговията]], както и независимостта на британските и френските колонии след края на войната са производни на Атлантическата харта.
 
== Съдържание ==
Ред 9:
2. Те няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи.''
 
3. Те уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят; те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин.
 
4. Като спазват съществуващите си задължения, те ще се стремят да осигурят такова положение, при което всички страни, големи и малки, победители и победени, да имат достъп на равни основания до търговията и световните суровинни източници, необходими за икономическото процъфтяване на тези страни.''
Ред 15:
5. Те се стремят да постигнат пълно сътрудничество между всички страни в икономическата област с цел да осигури за всички по-високо равнище на живот, икономическо развитие и социално осигуряване.''
 
6. След окончателното унищожаване на нацистката тирания те се надяват да се установи мир, който ще даде възможност на всички страни да живеят в безопасност на територията си, а също да осигурят такова положение, при което всички хора във всички страни биха могли да живеят без страх и нужда.''
 
7. Този мир трябва да даде на всички възможност свободно, без препятствия да плават по моретата и океаните.''
 
8. Те смятат, че всички държави в света трябва де се откажат от използуването на сила по съображения от реалистичен и духовен хараткер, тъй като никакъв бъдещ мир не може да бъде запазен, ако държавите, които заплашват или могат да заплашват с агресия извън границите си, продължават да използват сухопътните, морските и въздушните си въоръжени сили. Чърчил и Рузвелт смятат, че занапред до установяване на по-широка и надеждна система за обща сигурност такива страни трябва да бъдат разоръжени. Великобритания и САЩ ще подпомагат и ще поощряват всички други осъществими мероприятия, които ще съдействуват на миролюбивите сили да се избавят от бремето на въоръженията.''<ref>Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, с. 152, Атлантическа харта подписана от американския президент Франклин Делано Рузвелт и британския министър-председател Уинстън Чърчил. 14 август 1941 г.</ref>
 
== Реакция ==
[[File:Prince of Wales-5.jpg|thumb|250px|Рузвелт и Чърчил по време на църковна служба на борда на британския военен кораб ''Принц на Уелс''.]]
[[File:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|thumb|250px|[[Адолф Хитлер]] [http://der-fuehrer.org/reden/bulgarisch/41-12-11.htm обявява война на САЩ] от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември с.г.]][[Страни от Оста|Страните от Оста]] тълкуват Атлантическата харта, която се възприема на 24 септември 1941 г. от правителствата в изгнание на страните завладени от [[Нацистка Германия]] и от нападнатия през юни 1941 г. [[Съветски съюз]], като потенциален съюз срещу тях. В [[Токио]] Атлантическата харта води до подкрепа за милитаристите в японското правителство, които настояват за по-агресивен подход към САЩ и Великобритания.
 
На 24 септември 1941 г. към Атлантическата харта се присъединяват [[Съветският съюз]], нападнат през юни 1941 г. от [[Нацистка Германия]], и правителствата в изгнание на 9 окупирани страни: Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Югославия и представители на [[Шарл де Гол|генерал де Гол]] <ref name="un">{{cite web|url=http://www.un.org/en/sections/history-united-nations-charter/1941-atlantic-charter/index.html|title=1941: The Atlantic Charter|publisher=[[ООН]]|accessdate=2014-10-13}}</ref>
 
[[Страни от Оста|Страните от Оста]] я тълкуват като потенциален съюз срещу тях. В [[Токио]] Атлантическата харта води до подкрепа за милитаристите в японското правителство, които настояват за по-агресивен подход към САЩ и Великобритания.
 
Общественото мнение във Великобритания и в [[Британската империя]] (особено сред дейците на движението за независимост на [[Индия]]) приема радушно принципите изложени в хартата, но е разочаровано от това, че САЩ не влизат във войната. Самият Чърчил признава, че се е надявал САЩ най-сетне да се ангажират. В САЩ хората също приемат радушно принципите на хартата, но се притесняват от това, че тя ги тласка по-близо до войната.