Атлантическа харта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нерелевантно |
м допълв по рус |
||
Ред 1:
'''Атлантическата харта''' е
== Съдържание ==
Ред 9:
2. Те няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи.''
3. Те уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят; те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин.
4. Като спазват съществуващите си задължения, те ще се стремят да осигурят такова положение, при което всички страни, големи и малки, победители и победени, да имат достъп на равни основания до търговията и световните суровинни източници, необходими за икономическото процъфтяване на тези страни.''
Ред 15:
5. Те се стремят да постигнат пълно сътрудничество между всички страни в икономическата област с цел да осигури за всички по-високо равнище на живот, икономическо развитие и социално осигуряване.''
6. След окончателното унищожаване на нацистката тирания те се надяват да се установи мир, който ще даде
7. Този мир трябва да даде на всички възможност свободно, без препятствия да плават по моретата и океаните.''
8. Те смятат, че всички държави в света трябва де се откажат от използуването на сила по съображения от реалистичен и духовен хараткер, тъй като никакъв бъдещ мир не може да бъде запазен, ако държавите, които заплашват или могат да заплашват с агресия извън границите си, продължават да използват сухопътните, морските и въздушните си въоръжени сили. Чърчил и Рузвелт смятат, че занапред до установяване на по-широка и
== Реакция ==
[[File:Prince of Wales-5.jpg|thumb|250px|Рузвелт и Чърчил по време на църковна служба на борда на британския военен кораб ''Принц на Уелс''.]]
[[File:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|thumb|250px|[[Адолф Хитлер]] [http://der-fuehrer.org/reden/bulgarisch/41-12-11.htm обявява война на САЩ] от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември с.г.]]
На 24 септември 1941 г. към Атлантическата харта се присъединяват [[Съветският съюз]], нападнат през юни 1941 г. от [[Нацистка Германия]], и правителствата в изгнание на 9 окупирани страни: Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Югославия и представители на [[Шарл де Гол|генерал де Гол]] <ref name="un">{{cite web|url=http://www.un.org/en/sections/history-united-nations-charter/1941-atlantic-charter/index.html|title=1941: The Atlantic Charter|publisher=[[ООН]]|accessdate=2014-10-13}}</ref>
[[Страни от Оста|Страните от Оста]] я тълкуват като потенциален съюз срещу тях. В [[Токио]] Атлантическата харта води до подкрепа за милитаристите в японското правителство, които настояват за по-агресивен подход към САЩ и Великобритания.
Общественото мнение във Великобритания и в [[Британската империя]] (особено сред дейците на движението за независимост на [[Индия]]) приема радушно принципите изложени в хартата, но е разочаровано от това, че САЩ не влизат във войната. Самият Чърчил признава, че се е надявал САЩ най-сетне да се ангажират. В САЩ хората също приемат радушно принципите на хартата, но се притесняват от това, че тя ги тласка по-близо до войната.
|