Панчаревско езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mordet (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Mordet (б.), към версия на Kralowec
Ред 3:
|име = Панчаревско езеро
|картинка = PancharevoLake2.JPG
|картинка описание = Изглед към езерото и кварталсело Панчарево от язовирната стена
|място = [[Район Панчарево]], [[област София]]
|държава = България
Ред 42:
[[Файл:Witoscha.png|мини|вляво|300п|Язовири от каскада „Искър“ (от югоизток на северозапад): „Искър“, „Пасарел“, „Панчарево“]]
 
Намира се на 12 km южно от центъра на София в посока [[Самоков]] и [[Боровец]], на 2 km от [[Околовръстен път (София)|Околовръстния път]], по протежение на ул. „[[Самоковско шосе]]“. Разположено е в самия край на живописния [[Панчаревски пролом]], между [[Витоша]] и [[Лозенска планина|Лозенската планина]], при вливането на река [[Бистрица (Витошка)|Бистрица]] в [[Искър]]. Местността съчетава в себе си неповторимия ландшафт на водната площ и средновисоката планина. На западния му бряг е разположенразположено курортнияткурортното кварталсело [[Панчарево]] и [[Панчаревски минерален извор|Панчаревските минерални извори]], до него опират също селата [[Кокаляне]] (югозападно) и [[Герман]] (североизточно). Източният му бряг е зает от дъбови и борови гори, а склоновете се спускат стръмно към водата, на места завършвайки със сипеи.
 
== Статут ==
Ред 52:
В миналото река Искър била далеч по-пълноводна и често измествала коритото си, като образувала множество естествени въртопи и вирове, между които се редували малки ниви, ливади и зеленчукови градини. Някои по-възрастни панчаревци и до днес помнят колко много хора от цялата страна идвали в почивните дни около Искъра, дори с автобуси, между [[ВЕЦ Панчарево|старата централа]] и минералната баня (днес езерото), като прекарвали на това място горещините, къпейки се в бистрите му води.
 
Главна заслуга за построяването на езерото в кв.Панчарево има инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]], кмет на София в периода 1934 – 1944 г., на когото се дължат много ключови за оформянето на европейския облик на столицата градоустройствени дейности. По негова идея е създаден Рилският водопровод и започва благоустрояването на парк Витоша. Езерото е създадено по изкуствен път чрез изграждане на бент. При завиряването му в периода 1954 − 1957 г. [[Панчаревски минерален извор|минералните води]] в поречието на реката са съхранени и изведени на брега, където се използват и до днес в сградата на банята, чешмите до нея и открития минерален басейн. При оформяне и социализиране на бреговата ивица са създадени няколко атрактивни мостика, използвани във връзка с поддръжката и експлоатацията на находищата на минерална вода, както и за разходка и акостиране на малки плавателни съдове.
 
От стената на Панчаревското езеро е започвало трасето на проектирания през 1950-те години на 20 век, но изоставен впоследствие, плавателен и отчасти отводнителен канал на София, известен още като ''[[Софийско море|Софийското море]]'' - определение, което по-късно става нарицателно за самото езеро.
Ред 66:
 
== Маршрути ==
[[Екопътека]] „Панчаревско езеро“ (известна още като '''Панорамна пътека''') е един от най-старите и популярни туристически маршрути в района. Разположена е в западните склонове на [[Лозенска планина]], непосредствено над източния стръмен бряг на езерото, и има дължина 4 km. Започва при язовирната стена над с. Герман и завършва при [[ВЕЦ ПанчаревоКокаляне]]. От по-високите и части се разкриват красиви гледки към цялата водна площ, [[Витоша]], [[Плана (планина)|Плана]] планина и кварталселата Панчарево и Кокаляне. Използва се често от любители на планинското колоездене.
 
Друго атрактивно трасе в района е обиколният път на езерото от източната му страна, между Герман и Кокаляне, който, независимо че е проходим и за коли, е подходящ основно за разходки и излети, особено в горещите летни дни, както и за велосипедисти.
На 5 km от Панчаревското езеро, в подножието на Витоша, по протежение на главния му приток р. Бистрица, е разположено курортният квартал [[Бистрица (Област София)|Бистрица]]. Пътят дотам се отклонява от Самоковско шосе при гребната база и минава през стария център на Панчарево и вилна зона "Беликата".
 
На 5 km от Панчаревското езеро, в подножието на Витоша, по протежение на главния му приток р. Бистрица, е разположено курортнияткурортното кварталсело [[Бистрица (Област София)|Бистрица]]. Пътят дотам се отклонява от Самоковско шосе при гребната база и минава през стария център на Панчарево и вилна зона "Беликата".
 
Могат да се използват и множеството планински пътеки в района, по които да се продължи към крепостта [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]] или близките манастири.
 
== Транспорт ==
Панчаревското езеро е достъпно чрез редовни автобусни линии на градския транспорт с № 1 и 3 от кв. „Гео Милев“, бул. „Цариградско шосе“ и № 4 от ж.к. „Младост“ и кв. „Горубляне“, както и по алея от парк-комплекс „Камбаните“. При използване на автомобил до езерото можете да стигнете и по Панорамния път, който започва още от Княжево и минава след това през Бояна, Драгалевци, Симеоново и Бистрица. Има път и през с. Герман, който извежда до източния край на стената и гребна база „Академик“.
 
== Фауна и флора ==
В Панчаревското езеро се въдят различни видове риба: [[бабушка]], [[костур (риба)|костур]], [[сом]], [[каракуда]], [[слънчева риба]], [[щука]], [[сивен]], [[Лин (риба)|лин]], [[уклей]], [[червеноперка]], [[шаран]], [[речен кефал]] и др. В последните години интересен декор на спокойните му води са били някои редки видове водолюбиви птици, включително и [[лебед]]и. Езерото е традиционен дом на [[щъркели]], дори [[Сребриста чайка|гларуси]].
 
== Екология ==
Като основен екологичен проблем за Панчаревското езеро може да се отчете замърсяването на бреговете му с твърди битови отпадъци и косвеното заустване чрез притоците му на отпадни води от околните селища, които все още нямат изградена канализация и голяма част от тези води стигат до езерото. Изкуственото зарибяване с неподходящи видове, натрупването на наноси и притокът на отпадни води, променящ повърхностните води в химическо и топлинно отношение, изменят екологичната обстановка на водоема.
 
Това води до заблатяване, разрастване на подводната растителност и намаляване на полезния обем на водната площ, което се наблюдава напоследък. Спирането на водата по част от каскадата, поради сведеното до минимум през последните години производство на електроенергия от централите „Пасарел“ и „Кокаляне“, допълнително подпомага тези процеси. Според експерти, ако скоро не се предприемат кардинални мерки, езерото може да се превърне в блато и дори да изчезне. Дъното му е почистено основно за последен път във връзка с провеждането на Световното първенство по кану-каяк през 1981 г., но до края на 90-те години е нарушена олимпийската дистанция, необходима за провеждането на международни състезания.
 
Разпределението на собствеността върху съоръжението между няколко ведомства в голяма степен затруднява експлоатацията и координацията по поддръжката му.
 
== Галерия ==