Панчарево (район): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7340221 на Mordet (б.); форматиране: 22x тире, 8x кавички, 2x 6lokavica, 2x нов ред, интервал, тире-числа (по...
м Премахнати редакции на Rumensz (б.), към версия на Mordet
Ред 13:
[[Файл:Быстрицкие бабы 2.jpg|мини|220px|Бистришките баби]]
 
'''Район Панчарево''' е най-големият по територия [[Район (градско подразделение)#Списък на районите в България|административен район]] на [[Столична община]] с площ от 364 743 дка. Представлява изключително подходящо място за туризъм, спорт и възстановяване в околностите на София. Заема част от подножието и склоновете на [[Витоша]], [[Плана|Плана планина]] и [[Лозенска планина|Лозенската планина]], както и прилежащия им участък на река [[Искър]], която в този район образува живописният [[Панчаревски пролом]]. Включва селата квартал [[Панчарево]], и селата [[Бистрица (Област София)|Бистрица]], [[Лозен (Област София-град)|Лозен]], [[Казичене]], [[Кривина (Област София-град)|Кривина]], [[Герман]], [[Кокаляне]], [[Долни Пасарел]], [[Железница (Област София)|Железница]] и [[Плана (село)|Плана]], както и местностите [[Камбаните]], Детски град и няколко жилищни комплекса от затворен тип. Красивата природа и запазените фолклорни традиции определят визията на район Панчарево.
 
СелоКвартал Панчарево е административен център на района, но всички останали села имат и собствени [[кмет]]ове, с изключение на с. Плана, което има само кметски наместник.
 
На територията на района се намират [[Искър (язовир)|язовир „Искър“]], [[Панчаревско езеро|Панчаревското езеро]], средновековната крепост [[Урвич (Кокалянски)|Урвич]], биосферният резерват [[Бистришко бранище]], както и множество [[манастир]]и, част от [[Софийска Света гора|Софийската Света гора]].
 
== Население ==
 
=== Етнически състав ===
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през [[2011]] г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. | достъп_дата = 22 март 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref>
Line 33 ⟶ 34:
|align="left"| [[Турци в България|Турци]] || 98 || 0.34
|-
|align="left"| [[Цигани в България|Цигани]] || 170 || 0.59
|-
|align="left"| Други || 93 || 0.32
Line 43 ⟶ 44:
 
== Забележителности ==
* [[Панчаревско езеро]] – около него са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, минерален басейн и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове, излети с леки плавателни съдове, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов. На западния му бряг е разположена [[Национална гребна база „Средец“]], а на източния – гребната база на спортен клуб „Академик“, които се използват за провеждане на тренировки в гребните дисциплини. Над източния стръмен бряг на езерото минава живописна Панорамна пътека – един от най-популярните туристически маршрути в Лозенска планина. От южния му край започва защитена зона „Плана“ от екологичната система „[[Натура 2000]]“.
 
* [[Панчаревско езеро]] – - около него са създадени няколко залесени парка, изградени са спортни бази, минерален басейн и няколко уютни заведения за обществено хранене. Районът постепенно придобива характера на благоустроена зона за отдих, която днес се използва основно за водни спортове, излети с леки плавателни съдове, риболов и балнеолечение. Има плажна ивица с дължина 1300 m и водоем за платен риболов. На западния му бряг е разположена [[Национална гребна база „Средец“]], а на източния – - гребната база на спортен клуб „Академик“, които се използват за провеждане на тренировки в гребните дисциплини. Над източния стръмен бряг на езерото минава живописна Панорамна пътека – - един от най-популярните туристически маршрути в Лозенска планина. От южния му край започва защитена зона „Плана“ от екологичната система „[[Натура 2000]]“.
* [[Урвич (Кокалянски)|Крепост Урвич]] – разположена в едноименния меандър на река Искър, обявен за природна забележителност. Крепостта има статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от 1979 г.
 
* [[Урвич (Кокалянски)|Крепост Урвич]] – - разположена в едноименния меандър на река Искър, обявен за природна забележителност. Крепостта има статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими“недвижими паметници с видими архитектурни останки“останки” от 1979 г.
 
* [[Панчаревски минерален извор]] – - на самия бряг на Панчаревското езеро. Известен още от тракийско и римско време. Слабо минерализиран водоизточник с лечебни свойства. Температурата на водата е 48 градуса.
 
*[[Панчаревски манастир|Панчаревски (Урвишки) манастир]] – - той е от типа манастири изграждани в близост до крепости, което било характерно за късното средновековие. Основан в периода 10 – -12 век, след падането на България под Турско робство манастита е разрушен. След дълги години забрава основите му са открити едва през 1929 г. от Бона Велинова, след което е доизграждан с дарения от местното население.
 
* [[ВЕЦ Панчарево]] – - първата построена водноелектрическа централа в България и на Балканския полуостров, пусната в експлоатация през 1900 г. Осигурявала електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. През 1986 г. централата е обявена за паметник на културата.
 
*[[Кокалянски манастир]] – - паметник на културата. Известен с Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]] от 1579 година. В него е намерен т. нар. „Урвишки сборник", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]).
 
* [[Германски манастир]] – - считан за най-стар манастир на [[Софийска Света гора|Софийската Мала Света гора]], основан в 10 век. Посветен на [[Иван Рилски]], за когото се предполага, че е живял известно време по тези места. Процъфтявал до края на 14 век, когато е разрушен от османците. Възстановен е през 15 век и в продължение на два века се превръща в духовно средище в този район. През [[1928]] г. по решение на Софийския епархийски съвет манастира е отреден за подворие на българския манастир [[Зографски манастир|Свети Георги Зограф]] на полуостров [[Атон]] (Света гора).
 
* [[Бистришки манастир „Света Петка“]] – - действащ девически манастир от Х век с храм, посветен на [[Свети Илия]]. Разрушен при нашествието на османците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Храмовият празник се чества всяка година на 14 октомври.
 
*[[Бистришко бранище|Резерват „Бистришко"Бистришко бранище“бранище"]] – - обявен за защитена територия с постановление на Министерски съвет от 1934 г., с цел запазването на типичната за планината растителност – - вековни смърчови гори, храстови съобщества и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на ЮНЕСКО – „Човек- "Човек и биосфера“биосфера" и е обявен за биосферен.
 
* [[Бистришките баби]] – - група от певици за автентичен фолклор от софийското село Бистрица. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още от предхристиянската епоха. Специалисти го определят като уникална полифония на 3 гласа. Включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на [[ЮНЕСКО]] през 2005 г.
 
* Паметник на [[Никола Крушкин (Чолака)]] в с. Бистрица. Никола Крушкин е български просветен деец, софийски книжар и националреволюционер. Съратник на Васил Левски. Остава сирак и постъпва като послушник в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“, където се запознава с Апостола. Като таксидиот на манастира обикаля и събира дарения в околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член е на Частните революционни комитети в София и с. Бистрица. Наричан е „Шопският апостол“. Главната улица в село Бистрица е наречена на негово име. В центъра на селото признателното потомство е издигнало барелеф в негова чест.
 
* [[Камбаните]] – - парк-комплекс в София, в подножието на Витоша. Официалното му име е Международен парк на децата от света. Открит е през 1979 г. по идея на [[Людмила Живкова]] във връзка с домакинството на България на Международната детска асамблея [[Знаме на мира]] под егидата на ЮНЕСКО.
 
* [[Лозенски манастир „Свети Спас“]] – - най-източната обитетел от Софийска Мала Света гора, основанoснован в 13 век. Към края на 14-ти век, манастирът е разрушен, но през 17 век според някои писмени източници, в него се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села.
 
* [[Пасарелски параклис „Свети Георги Победоносец“]] – - това е лобното място на капитан [[Димитър Списаревски]]. Първоначално е поставена масивна гранитна морена, а по-късно е изградена паметна арка с имената на загиналите български летци през Втората световна война. Изградени са малък навес и маси с пейки за отдих непосредствено до паметната плоча и символичния гроб на капитан Списаревски. Близо до мястото преминава екопътека „Лозенска планина“, свързваща яз. [[Пасарел (язовир)|Пасарел]], връх [[Половрак]], Лозенския манастир и с. [[Лозен (Област София)|ЛозенЛoзен]].
 
* [[Паметник на Димитър Списаревски (Пасарел)]] – - паметникът е изгигнат на пл. „Капитан Петко войвода“ в центъра на с. Долни Пасарел – най-близкото селище до мястото, където българският летец-изтребител загива на 20 декември 1943 г. – местноста „Стражарски дол“дол” в землището на селото на около 2,5 km северозападно от него в Лозенската планина. Паметникът на поручик Димитър Списаревски в Пасарел е първият открит пълномащабен фигурален паметник на героя, след като от признателното потомство са поставени много негови паметни плочи в цяла България.
 
* [[Долнопасарелски манастир]] – - намира се на около 5 km от [[Долни Пасарел]] в красива местност, на левия бряг на река Искър под връх Голяма Равуля (Калето). Възниква първоначално като параклис през XV век, а в последствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква, украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори.
 
* [[Шишмановски манастир]] – - в близост до яз. Искър. В миналото там е имало друг, по-стар манастир, датиращ от времето на Втората българска държава, който турците опожаряват при изтеглянето си от българските земи. Името му е свързано с някогашното село Шишманово, в миналото носило името Чамурлий. Паметник на културата.
 
* [[Искър (язовир)|Язовир „Искър“"Искър"]] – - най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен в горното течение на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия. В района му са разположени хотелски и почивни бази, ресторанти, ветроходната база „Щъркелово"Щъркелово гнездо“гнездо" и опитното дивечовъдно стопанство „Искър“"Искър".
 
== Източници ==
Line 83 ⟶ 85:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.pancharevo.org/ Район „Панчарево“] – - Официален сайт
* [http://www.sofia.bg/rajoni_1.asp?dir=186 Район „Панчарево“] на сайта на Столична община