Уикипедия

Харалампи Перев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Български поручици, ползвайки HotCat
Rumen.nachev (беседа | приноси)
138 редакции
м Смесване на личности
Ред 1:
== {{Биография ==инфо▼
{{Личност
| категорияиме = юристХаралампи Перев
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание = юрист
| наставка =
| роден-дата = [[20 януари]] [[1891]]
| роден-място = [[Никодин]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[13 октомври]] [[1960]]
| починал-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Федеративна народна република Югославия]]
}}
'''Харалампи Перев''' (Рампо)според Ивановнякои източници Хараламби Перев Топличанец'''Илиев, Рампо Перев или Харалампи Попов) е български [[адвокат]] и борец за [[човешки права|човешките права]] на [[българи]]те в [[Сърбия]], [[Югославия]] и [[ЮгославияМакедония]]. Роден е в село Никодин, Прилепско, тогава част от Османската империя, на 20 януари 1891 година. Починал е в Прилеп на 13 октомври 1960 година, Македония
 
==Ранни години==
▲== Биография ==
Роден е на 20 януари 1891 година в село [[Никодин]], Прилепско, тогава част от Османската импери. Основно образование получава в Прилеп, иза да замине след това учи в [[ЦариградскаЦариград българскакато духовнапитомец семинария|Цариградската българскана духовнаекзархийската семинария]]. След бунтбунта вна училищетоекзархийските питомци, той се връща в Македония и продължава образованието си в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българската мъжка класическа гимназия]], която завършава на 26 юни 1911 година. След това една година е екзархийски учител в Прилеп.
 
==В Кралскакралска Югославия==▼
През месец октомври 1912 година е арестуван от сръбските власти в Прилеп, след разпит е освободен и веднага нелегално заминава за България и постъпва в Военното училище. На 25 август 1915 година е произведен в чин подпоручник и след това участва в Първата световна война с [[Девета пехотна плевенска дивизия]]. Награден е с орден „[[За храброст]]“ IV степен. Демобилизиран е като поручик на българската армия и веднага, 1919 година, се записва като редовен студент на Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]].
 
СледПрез двегодишномесец обучениеоктомври продължава1912 обучениетогодина сие арестуван од сръбските власти в ЮридическияПрилеп, факултетслед разпит е освободен и веднага нелегално заминава за България и постъпва в Военното ,на [[Белградскинеговото университет|Белградскияцарско университет]]величество Фердинанд І, катоучилище. едновременноНа работи25 август 1915 година е произведен в чин подпоручник и след това участва в Първата световна война по бойните полета на цяла Македония, за да се укрепи със своята Плевенска дивизия на местноста Тумба на Беласица до краят на войната. Дипломира Награден е с орден За Храброст - IV степен. Демобилизиран е като поручик на българската армия и веднага, 1919 година, се записва като редовен студент на Правният факултет в София. След двегодишно обучение заминава за Белград, където да продължи обучението си, като работи едновременно, за да дипломира от правният факултет в Белград на 14 март 1923 година. След дипломирането работи като секретар на АпелационнияАпелационният съд в Белград, секретар на КасационнияКасационният съд в Белград, съдия следовател, след това като съдия в Обреновац, Ужице, Кралево, Уб и Пожаревац, а в 1939 година е назначен за председател на съдасъдът в Дубровник. В Дубровник остава само няколко месецамесеци, тъй като ебидейки пенсиониран с административна пенсия. Неговото пенсиониране е по заповед на сръбските власти, заради неговата близост с хърватските националисти и политици, специално заради приятелските връзки с лидера на [[Хърватска селска партия| Хърватската селска партия]] [[ '''Владко Мачек]]''', кой по времето на цялата негова кариера в Кралство Югославия, го поддържа и предлага за високи позиции в правосъдната система. Към краят на 1939 година се връща в Прилеп и отваря адвокатска практика. Тука го заварва Втората световна война. ▼
▲==В Кралска Югославия==
▲След двегодишно обучение продължава обучението си в Юридическия факултет на [[Белградски университет|Белградския университет]], като едновременно работи. Дипломира се на 14 март 1923 година. След дипломирането работи като секретар на Апелационния съд в Белград, секретар на Касационния съд в Белград, съдия следовател, след това като съдия в Обреновац, Ужице, Кралево, Уб и Пожаревац, а в 1939 година е назначен за председател на съда в Дубровник. В Дубровник остава само няколко месеца, тъй като е пенсиониран с административна пенсия. Неговото пенсиониране е по заповед на сръбските власти, заради неговата близост с хърватските националисти и политици, специално заради приятелските връзки с лидера на [[Хърватска селска партия|Хърватската селска партия]] [[Владко Мачек]], кой по времето на цялата негова кариера в Кралство Югославия, го поддържа и предлага за високи позиции в правосъдната система. Към краят на 1939 година се връща в Прилеп и отваря адвокатска практика. Тука го заварва Втората световна война.
 
==По време на Втората световна война==
 
На шести април 1941 година е бомбардиран Белград и така започва разпадътразпада на Кралство Югославия. Сръбската войска, полиция и администрация още на 7 април го напускат Прилеп и градът остава без отбрана от разбойническите банди кои се формират в неговата околност. Затова, група граждани на Прилеп, на неформална среща в кафенето „Кай“'''Кай Чесното - Балкан“Балкан'''“ го предлагат Харалампи Перев за кмет - самодържец на град Прилеп и организатор на отбраната на града и сигурноста на гражданите и техните имоти<ref>[https://books.google.bg/books?id=Xs_TmPk2rJkC&pg=PA56&lpg=PA56&dq=%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B2&source=bl&ots=3oK4Ro3ie0&sig=ktW9gUbPd0nbCMIpvs70h0HIk9c&hl=bg&sa=X&ved=0CC4Q6AEwA2oVChMI84To8fCcxwIVwY4sCh3vgQBu#v=onepage&q=%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%20%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B2&f=false Нанев, Сотир. Македония 1941: Възкресение. Издатлество „Труд“, стр. 56.]</ref>. Той събира останалото оръжие, повечето пушки от избягалата сръбска армия, събира доброволци от гражданите, организира градска“градска милициямилиция“, въвежда полицейски час и управлява градаградът като единствена власт, до идването на българските войски на 22 април. Участва във формирането на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]] и го организира посрещането на българската армия в Прилеп. През цялото време на войната Харалампи Перев се занимава с адвокатура, а една година прекарва в Битоля като мобилизиран офицер от запаса на Българската армия. Едновременно, защитава част от македонските комунисти , между коитокои и Методи Андонов-Ченто, в един голям съдебен процес, който води прекия военнополеви съд на българската армия и успява да ги обяви за невинни. За това помага личното познанствопознанстбо с генерал [[Василген. Бойдев]].
 
==В Титова Югославия==
След войната отново работи като адвокат и защитава много обвинени по „Закона за защита на македонската национална чест“, като успява да отмени няколко смъртни присъди. В 1947 година е арестуван и осъден на три години затвор. Пуснат е след две години, забранено му е да упражнява адвокатура, получава право на адвокатура отново през 1950 година. В живота си е бил близък приятел с Йордан Чкатров и неговия брат Димитар Чкатров, бил е приятел и с всичките македонци, които бяха съдени в Скопския студентски процес 1928 година. Винаги е определян като български националист, михайловист и близък на [[Иван Михайлов|Ванчо Михайлов]]. До края на живота си живее тихо, мирно и изолирано в Прилеп, където работи като адвокат до последния си миг. ▼
 
▲След войната отново работи като адвокат и защитава много обвинени по „Законаспорният замакедонски защита“закон наза македонската национална чест“. с оглед на времето и условията, успеха на адвокатската защита и минимален, катообаче успява да отмени няколко смъртни присъди. В 1947 година е арестуван, при неясни обвинения, съден е в манипулиран съдебен процес и осъден на три години затвор. Пуснат е след две години, забранено му е да упражнява адвокатура, получава право на адвокатура отново през 1950 година. В живота си е бил близък приятел с Йордан Чкатров и неговия брат Димитар Чкатров, бил е приятел и с всичките македонци, които бяха съдени в Скопския студентски процес 1928 година. Винаги е определян като български националист, михайловист и близък на [[Иван Михайлов|Ванчо Михайлов]]. До края на живота си живее тихо, мирно и изолирано в Прилеп, където работи като адвокат до последния си миг.
Умира в Прилеп на 13 октомври 1960 година.
 
==Семейство==
Line 30 ⟶ 32:
Жени се в 1943 година за Елена Кузманова от Битоля, от българско екзархийско семейство, чийто братовчед е Стефан Кузманов, един от подписалите известния Меморандум срещу македонизма и осъден през 1946 година на 15 години затвор.
 
Син на Харалампи Перев е [[Владимир Перев]], роден 1945 година, македонски и български журналист и публицист, също така арестуван 1963 година от Титовите власти и обвиняван във ванчомихайловизъм, българщина и антиюгославянствоанти-югославянство.
 
== Бележки ==
Line 36 ⟶ 38:
 
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Перев, Харалампи}}
[[Категория:Прилепчани]]
[[Категория:Българи в Югославия]]
[[Категория:Български общественици от Македония]]
[[Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия]]
[[Категория:Възпитаници на Цариградската българска духовна семинария]]
[[Категория:Тридесет и пети випуск на военното училище в София]]
[[Категория:Български офицери от Македония]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Белградския университет]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“]]
[[Категория:Кметове]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Български поручици]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Харалампи_Перев“.