Андалуското куче: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 24:
 
== Продукция ==
Филмът е финансиран от майката на Бунюел.{{hrf|brain-juice.com|2012}} Сценарият е написан за шест дни в дома на Дали в [[Кадакес]]. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.“{{hrf|Etherington-Smith|1995|94}} В търсен контраст с подхода на режисьори като [[Жан ЕпстейнЕпщайн]] никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа,{{hrf|O'Donoghue|2004}} Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации.{{hrf|Adamowicz|2010|8}} По думите на самия Бунюел: „Нашето единствено правило беше много просто: никоя идея или образ, която се поддава на каквото и да е рационално обяснение, няма да бъде приета. Трябва да отворим всички врати на ирационалното и да запазим само тези образи, които ни изненадат, без да се опитваме да обясняваме защо.“{{hrf|Buñuel|2003|104}}
 
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелектуалната буржоазия, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“ и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“{{hrf|Buñuel|2006|101-102}} Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех{{hrf|Koller|2001}} и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“.{{hrf|Buñuel|1929|34-37}} След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета [[Андре Бретон]].{{hrf|Hoberman|2012|}}