Диаграма на Файнман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
връщане |
||
Ред 2:
'''Диаграмата на Файнман''' е нагледен способ (схема, рисунка, диаграма) за описание на взаимодействията в [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]]. Методът носи името на предложителя си [[Ричард Файнман]], известен американски физик, носител на [[Нобелова награда за физика]]. Той го въвежда през 1948 година при построяване амплитудите на разсейване и взаимно превръщане на [[елементарни частици]]. Диаграмата обикновено описва преминаване от едно начално [[квантово състояние]] в някакво друго, крайно квантово състояние.
В една файнманова диаграма частиците се представят чрез линии, като правите линии представляват фермиони (частиците на материята имащи полуцял спин), а вълнообразните линии представляват бозони (частиците на полетата имащи цял спин). Хигс бозона се представя чрез прекъсната линия, а глуоните се представят чрез затворени кръгообразни линии. Влизащите и излизащите линии са реални частици, междинните линии представят виртуални частици. Обикновено по абсцисната ос се нанася пространствената ориентация, по ординатната ос - времето. На фиг. 1 е показано взаимодействие на два електрона чрез обмен на виртуален фотон (частицата пренасяща електромагнитното взеимодействие).
[[Image:Feynman EP Annihilation.svg|thumb|left|Файнманова диаграма за анихилация на електрон-позитрон]]▼
[[Файл:Взаимодействие_на_електрони.jpg|ляво|мини|Фиг.1 Файнманова диаграма за взаимодействие на два електрона]]
Това е пример на диаграма за [[анихилация]] на двойката [[електрон]]-[[позитрон]]. ▼
▲[[
▲
<math>e^+e^-\to2\gamma</math>
В началното състояние има един електрон (<math>e^{-}</math>) и един позитрон (<math>e^{+}</math>), а в крайното състояние - два [[
Основни елементи на диаграмата на Файнман са върховете, външните и вътрешни линии. Съществуват правила за съставяне на тези диаграми. Има прави линии и няколко вида вълнообразни линии. Всички те се свързват по един или друг начин с помощта на върхове, вътрешните линии с два, а външните линии с един връх. Броят на върховете се определя от структурата на [[Оператор на Лагранж|лагранжиана]] на взаимодействоето <math>\mathcal{L}_1</math>, а броят външни и вътрешни линии от структурата на свободния лагранжиан<math>\mathcal{L}_0</math>. На всеки [[
{{физика-мъниче}}
[[Категория:Квантова механика]]
|