ПФК „Черно море“ (Варна): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Vtd (беседа | приноси)
Ред 32:
 
През есента на 1912 г., под ръководството на чешкият археолог и учител във [[Първа езикова гимназия (Варна)|Варненската мъжка гимназия]], [[Карел Шкорпил]], се създава Туристическо дружество "'''Галата'''". Разширявайки дейността си със спортовете [[футбол]] и [[лека атлетика]], дружеството привлича сравнително голяма членска маса и на 3 март 1913 г. се регистрира официално в съда под името "'''Река Тича'''". На 19 май 1914 г. ТСД "Река Тича" се обединява с [[ФК Спортист (Варна)|Футболистично дружество "Спортист"]]<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 16</ref>, което е създадено през 1909 г. и е едно от най-старите в България<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 6-7</ref><ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_1.pdf стр. 9</ref>. Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през '''1909 г.''', а не през официално приетата 1913. Веднага след обединението, името на дружеството се променя на "Камчия", но след около месец сe възстановява на "Река Тича”, поради вече съществуващата регистрация<ref>http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0</ref>. Председателят на [[ФК Спортист (Варна)|"Спортист"]], [[Стефан Тончев (футболист)|Стефан Тончев]], по чиято инициатива се осъществява сливането, заема ръководна функция в СК "Река Тича" и става автор на първата футболна книга в България<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/doklad_1959.pdf стр. 10</ref>, озаглавена "Футболът - правила и наставления", издадена от клуба през март 1919 г., 3 години след смъртта му<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 16-17</ref>.
Водещата роля на ФК "Тича" в началните години на организиран футбол в България се подчертава с победи над столичните [[ПФК Славия (София)|"Славия"]] (3-0<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/almanah_1954.pdf стр. 6</ref> във [[Варна]] и 1-0 в [[София]]) и [[ПФК Левски (София)|"Левски"]] (4-1 във [[Варна]]). През 19191915 г. Клубът изиграва първия регистриран международен мач на Българска земя, срещу 21-ви Померански полк от [[Прусия]] на 6 декември 1915 г.(4-4)<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 15</ref>. ФК "Тича" донася и първият международен трофей за Българския футбол, печелейки '''Купата на Букурещ''' след победи над румънските "Трикольор" (4-3) и [[ФК Спортул Студенцеск (Букурещ)|"Спортул Студентеск"]] (3-0)<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 127</ref> през лятото на 1925 г. в румънската столица. През [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] г., ФК "Тича" се окичва и с шампионската титла на България в новосформираната [[Национална футболна дивизия]].
 
По време на годишно-отчетното събрание на СК "Тича" през април 1921 г. настъпва спор относно разпределение на финансите. В резултат, клуб "Гранит" се отделя заедно с част от членовете на СК "Тича" и на 1ви май се преименува на '''СК "Владислав"'''. За емблема е избрана 4 листна детелина, а за цветове зелено и бяло, които са запазени и до днес като официални за ФК "Черно море". [[ФК Владислав|"Владислав"]] се превръща в един от най-успешните български отбори преди [[Втора световна война|Вторатa световна война]], след като става първи шампион на България ([[Първенство на България по футбол 1925|1925]]) и след това спечелва още 2 титли ([[Първенство на България по футбол 1926|1926]] и [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]<ref>http://www.sportnabiblioteka.bg/images/download/sport/11_823.pdf</ref>). След 9то септемврийския преврат, клубът се обединява със CК "Тича". [[ФК Владислав]] е набеден за "фашизиран"<ref>http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/50_godini.pdf стр. 31,ред 39</ref> от новата власт, поради западното образование или произход на част от неговите спортисти и деятели. [[Егон Терцета]] и Ернст Мург напускат България при не напълно изяснени обстоятелства, Стефан Боранов емигрира в [[Австралия]], а [[Алекси Алексиев]] е интерниан за няколко години в [[Каварна]], където води местният футболен отбор.