Горска ушата сова: Разлика между версии

| binomial = Asio otus

'''Горската ушата сова ''' (''Asio otus'') е [[птици|птица]] от семейство [[Совови ]]. Среща се и в [[България]].

По външен вид напомня [[бухал]], но е значително по-дребна. Размахът на крилете ѝ е около 86- – 98 cm, дължината на тялото – -31 – 31-37 и тежи между 220 и 650 гр. Половият диморфизъм е слабо изразен, като женските са по-едри и тъмно оцветени. Както повечето [[совоподобни]] е активна предимно нощем, а денем стои неподвижна и добре прикрита със защитната си окраска на някои дънер или дебел клон. Подобно на бухала има "уши"„уши“ от пера и очите ѝ са с ръждиво, жълто или оранжево-червен цвят. Общия тон на оперението ѝ е кафеникав, изпъстрен с по-тъмни петънца и резки, краката са покрити с пера почти до ноктите. Гласът ѝ е по-слаб от този на бухала, но с характерните за [[сови]]те тонове.

Моногамни птици. Размножителния период започва през март-април и тогава могат да се чуят призивите ѝ нощем. Мътенето започва през април-май, когато се освободят гнездата на [[посевна врана|посевните врани]], които горската ушата сова предпочита за гнездене. При липса на такива заселва и гнездата на други видове [[вранови]] птици. Ролите по време на мътене са разпределени, женската мъти, а мъжкия ѝ носи храна. Снася 4- – 6 яйца, които мъти в продължение на 25- – 30 дни. Подобно и на останалите видове от семейството мътенето започва веднага след снасянето на първото яйце и малките се излюпват по различно време. Това е много успешен начин за самоконтрол на числеността на популацията, тъй като при недостиг на храна в зависимост от количеството ѝ остават определен брой малки-тези които са се излюпили първи и са по-големи. Обикновено успяват всичките да се излюпят в рамките на една седмица. Много рядко и то в така наречените "миши„миши години"години“, когато има голямо изобилие на храна успяват да оцелеят всички малки. По този начин рязко нараства популацията на хищника и успява да се справи в рамките на една година със свръхколичеството гризачи, като по този начин се възстановява много бързо екологичното равновесие и не се стига до тотално унищожение на зърнените култури. Малките се излюпват слепи и покрити с мек пух, отначало майката ги храни с откъснати парченца месо, който им подава с човка. През май обикновено младите птици започват да напускат гнездото. Малките са доста шумни отначало и остават с родителите си до есента, обикновено биват хранени още 2- – 3 месеца от възрастните птици, докато станат способни напълно самостоятелно да си осигуряват прехрана. След това започват да търсят район богати на храна. Това мигриране на младите птици осигурява плътност на популацията адекватна на плячката им.

* Milchev, B., Z. Boev, Ts. Toteva 2003. Diet composition of the Long-eared Owl (Asio otus) during the autumn-winter period in the Northern Park of Sofia. – Annual of Sofia University “St„St. Kliment Ochridski”Ochridski“, Faculty of Biol., Book 1 – Zoology, T. 93- – 94 (2003): 49- – 56.