В 15ΧΩ век в ''Щърбова'' са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В 19ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Щърбово има 114 жители [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 242.]</ref> Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX - началото на XX век.<ref name="Палигора 26">{{cite book |title= Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |year= декември 2011 |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола |pages= 26 |url= http://www.resen.gov.mk/content/Студија%20за%20манастирски%20туризам%20на%20Баба%20Планина.pdf }}</ref>
В началото на [[20ΧΧ век]] жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Щърбово има 152 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.</ref>
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15</ref>.
