Константин Врачански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
IvoMironov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Завърнал се в родината, за кратко се установява в [[Карлово]], където ръководи театралната дейност в града. Воден от желанието за духовно звание и служение заминава за Цариград, а оттам в [[Русе]], където попада под грижите на Доростолския и Червенски митрополит Григорий. Същият го постригва в монашество с името Константин, като последователно го ръкополага в йеродяконски и йеромонашески чин. През 1873 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. За кратко през 1873 г. е архиерейски наместник в [[Силистра]], а от края на същата година е назначен за управляващ [[Врачанска епархия]]. Като такъв след [[Руско-турската освободителна война]] архимандрит Константин посреща Царя Освободител Александър II в [[Плевен]]. На 11 ноември 1884 г. е хиротонисан за Врачански митрополит.
В Държавния архив се пази изложение от митрополит Константин до [[Екзарх Йосиф]], относно поставянето му под домашен арест поради конфликт с местната управа, възникнал през 1890 г. при откриване паметника на Хр. Ботев.
От 1886 до 1908 г. митрополит Константин е член на Св. Синод в София, а от 1905 до 1908 е и негов председателстващ. Умира на 4 декември 1912 г. в гр. [[Враца]]. Погребан е в притвора на катедрален храм „Св. Николай“.
Безспорните качества на митрополит Константин го свързват с имената на едни от най-големите личности на епохата. Съществуват сведения, че той и неговия
Ръководи водосвета при откриването на новата ЖП-линия в Мездра през 1897 г., на който присъстват специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов.
| |||