Уикипедия

Покахонтас: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м Шаблон:Commons category → Шаблон:Commonscat
форматиране: 117x кавички, 32x й→ѝ, 14x тире-числа, 12x заглавие-стил, 6x нов ред, 23 интервала, А|АБ, запетая, тире, точка (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| портрет-описание = Покахонтас, гравюра, Саймън ван де Пас, 1616
| px = 225px
| описание =
| роден-място = [[Верокомоко]], [[Вирджиния]]
| починал-място = [[Грейвсенд]], [[Англия]]
Ред 15:
Покахонтас е пленена от англичаните по време на [[Индиански войни|Англо-индианската война]] от 1613 г. и държана за откуп. Докато е в плен, приема християнството и се преименува Ребека. Когато се отваря възможност да се върне при племето си, избира да остане при англичаните. През април 1614 г. се омъжва за тютюневия плантатор [[Джон Ролф]] и през януари 1615 г. им се ражда син [[Томас Ролф]].
 
През 1616 г. семейството отпътува за Лондон. Покахонтас е представена в английското общество като пример за „цивилизован дивак”дивак“ с цел повишаване инвестициите в колонията Джеймстаун. Става за кратко известна, облича се елегантно и присъства на пиеса в замъка [[Уайтхол]]. През 1617 г. семейство Ролф отплава обратно за Америка, но Покахонтас умира внезапно в [[Грейвсенд]], графство [[Кент]]. Причината са смъртта ѝ е неизвестна. Погребана е в Англия, но точното място също не е известно.
 
Множество места, забележителности и продукти в САЩ са кръстени на Покахонтас. Нейният живот е обект на художествени произведения в областта на изобразителното изкуство, литературата и киното. Нейни наследници по линия на сина ѝ Томас са: членове на [[Първите семейства на Вирджиния]], първите дами [[Идит Уилсън]] и [[Нанси Рейгън]], астрономът [[Пърсивал Лоуъл]] и участникът в американско риалити шоу [[Бенджамин Уейд]].
 
== Детство и юношество ==
Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния”Вирджиния“ (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години”години“ при първата им среща през пролетта на 1608. <ref name = "Smith93">Smith, [http://etext.lib.virginia.edu/etcbin/jamestown-browse?id=J1007 ''True Relation''], p. 93.</ref> В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините йѝ „на 12 или 13”13“.<ref name="Letter to Queen Anne">Smith.{{cite web
|url=http://www.digitalhistory.uh.edu/learning_history/pocohontas/pocahontas_smith_letter.cfm
|title=John Smith's 1616 Letter to Queen Anne of Great Britain
Ред 27:
}}</ref>
 
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния.<ref>Huber, Margaret Williamson (January 12, 2011). [http://encyclopediavirginia.org/Powhatan_d_1618 "Powhatan„Powhatan (d. 1618)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref> Майка йѝ, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.<ref name="RountreeHelen">Rountree, Helen C. (January 25, 2011). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“. [http://encyclopediavirginia.org/ ''Encyclopedia Virginia'']. Retrieved February 27, 2011.</ref>
Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.<ref>Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Education_Early_Virginia_Indian "Early„Early Virginia Indian Education"Education“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 27, 2011.</ref> На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.<ref name="RountreeHelen" /> Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).<ref>Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Cooking_in_Early_Virginia_Indian_Society "Cooking„Cooking in Early Virginia Indian Society"Society“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 27, 2011.</ref>
 
=== Имена ===
По времето на Покахонтас е било обичайно за алгонкоезичните индианци от Вирджиния да имат по няколко имена. Получавани по различно време, имената са имали различни значения и са се използвали в различни ситуации. Нерядко се случвало индианците да имат по няколко имена едновременно, да използват тайни имена, познати само на отбран кръг от хора, както и да сменят имената си при важни събития.<ref>Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Personal_Names_by_Early_Virginia_Indians_Uses_of "Uses„Uses of Personal Names by Early Virginia Indians"Indians“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 27, 2011.</ref> Покахонтас не се е отличавала в това отношение. В ранното си детство йѝ е дадено тайното име Матока (Матоака), но по-късно и използвала и Амонути. Тези имена нямат преводи.<ref>Price, ''Love and Hate'', p. 66; Rountree, Helen C. (January 25, 2011). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 27, 2011.</ref>
 
Името Покахонтас е прякор от детството йѝ и вероятно се е отнасял до игривия йѝ нрав; според колонизатора [[Уилям Страчи]], думата означава „малка палавница”палавница“.<ref>Strachey, ''Historie'', p. 111</ref> Според [[Уилям Стит]], историк от ХVІІІ в., „истинското йѝ име изглежда е било Матоакс, но индианците грижливо са го крили от англичаните и са го сменили с Покахонтас от суеверен страх, че, знаейки истинското йѝ име, англичаните ще могат да йѝ навредят”навредят“.<ref>Stith, ''History of the First Discovery and Settlement of Virginia''. p. 136.</ref> Според антроположката [[Хелън Раунтри]], Похахонтас издава истинското си име на англичаните едва след като получава християнското [[Ребека]].<ref>Rountree, Helen C. (November 3, 2010) [http://encyclopediavirginia.org/Personal_Names_by_Early_Virginia_Indians_Uses_of "Uses„Uses of Personal Names by Early Virginia Indians"Indians“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref> Изборът може би е бил символичен жест към Ребека от [[Битие_(Библия)|Битие]], която, като майка на [[Ииаков]] и [[Исав]], е майка на два народа. Покахонтас, като индианка, омъжена за англичанин, вероятно е била смятана също за майка на два народа.<ref>[http://encyclopediavirginia.org/media_player?mets_filename=evm00000020mets.xml "Pocahontas"„Pocahontas“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref>
 
=== Титла и статус ===
Векове наред след смъртта йѝ Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в [[Дъблин]], [[Ирландия]], публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”поеми“, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”дъщеря“.<ref>Waldron, William Watson. [http://books.google.com/books?id=PfUSAAAAIAAJ&dq=pocahontas%20princess&pg=PA8#v=onepage&q&f=false ''Pocahontas, American Princess: and Other Poems''] (New York: Dean and Trevett, 1841), p. 8.</ref> Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал”„крал“ и дори „император”„император“ от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”„Покахонтас“, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”похатаните“.<ref>Woodward, Grace Steele. [http://books.google.com/books?id=IVLPVUnPESIC&lpg=PP1&dq=pocahantas%20princess&client=firefox-a&pg=PA3#v=onepage&q&f=false ''Pocahontas''] (Norman: University of Oklahoma Press, 1969) p. 3.</ref>
 
Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима”любима“ по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър<ref>Hamor, ''True Discourse''. p. 802.</ref> – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс”„вероанс“ (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска”„вероанска“ (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.<ref name="RountreeHelen_b">Rountree, Helen C. (January 25, 2011). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 24, 2011.</ref>
 
В „Карта на Вирджиния”Вирджиния“ Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”“
 
В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния”Вирджиния“ (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само йѝ се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.<ref>Spelman, ''Relation''. 1609.</ref>
 
== Отношения с англичаните ==▼
=== Спасяването на Джон Смит ===▼
[[Image:Pocahontas-saves-Smith-NE-Chromo-1870.jpeg|thumb|upright=1.3|„Покахонтас спасява Джон Смит“, цветна литография, New England Chromo. Lith. Company, ок. 1870. Сцената е идеализирана и представя преобладаващите стереотипи за индианците, а не достоверни информация за историческия момент. Напр. в Тайдуотър няма планини и похатаните са живели в сламени къщи, а не в [[типи|типита]]та. Сцената, описана от Смит в ''[[Обща история]]'' (1624), се случва в шатрата на Похатан, а не на открито.]]▼
Покахонтас е най-известна с връзката си с английския колонизатор капитан [[Джон Смит]], който пристига във Вирджиния със стотина други заселници през м. април 1607 г. След като построяват форт на блатист полуостров на р. Джеймс ривър, за няколко месеца англичаните имат няколко срещи и сблъсъка с индианците от Ценакомака. През дек. 1607 г. по време на експедиция по р. Чикахомини Смит е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог, по-малкия брат (или друг роднина) на вожда Похатан, и отведен в столицата [[Веровокомоко]]. В разказите си от 1608 г. Смит описва пищно угощение, следвано от дълъг разговор с Похатан. Не споменава Покахонтас във взъзка със залавянето си; даже според тези разкази, той я среща едва няколко месеца по-късно.<ref>[http://www.mith2.umd.edu/eada/html/display.php?docs=smith_truerelation.xml&action=show Smith, ''A True Relation''.]</ref> През 1616 г. Смит пише писмо до кралица [[Анна_Датска Анна]] във връзка с предстоящото посещение на Покахонтас в Англия. В него описва залавянето си по различен начин, както и че е бил заплашен със смърт. „В момента на екзекуцията ми тя рискува главата йѝ да бъде размазана, за да спаси моятяа; и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун”Джеймстаун“.<ref name="Letter to Queen Anne"/>▼
 
Осем години по-късно в „Обща история”история“ (Generall Historie) Смит дава повече подробности. Пишейки за себе си в трето лице, той обяснява, че след залавянето си е отведен при великия вожд, където „два огромни камъка бяха донесени пред Похатан; и мнозина го грабнаха (Смит), завлякоха го до камъните и положиха главата му на тях, и готвейки се с тоягите си да разбият черепа му, Покахонтас, най-скъпата дъщеря на краля, след като молбите йѝ не бяха чути, взе главата му в ръцете си и сложи нейната отгоре да го спаси от смъртта.”“<ref>[http://docsouth.unc.edu/southlit/smith/smith.html Smith, ''Generall Historie'', p. 49.]</ref> ▼
▲==Отношения с англичаните==
▲===Спасяването на Джон Смит===
▲[[Image:Pocahontas-saves-Smith-NE-Chromo-1870.jpeg|thumb|upright=1.3|„Покахонтас спасява Джон Смит“, цветна литография, New England Chromo. Lith. Company, ок. 1870. Сцената е идеализирана и представя преобладаващите стереотипи за индианците, а не достоверни информация за историческия момент. Напр. в Тайдуотър няма планини и похатаните са живели в сламени къщи, а не в [[типи|типита]]. Сцената, описана от Смит в ''[[Обща история]]'' (1624), се случва в шатрата на Похатан, а не на открито.]]
▲Покахонтас е най-известна с връзката си с английския колонизатор капитан [[Джон Смит]], който пристига във Вирджиния със стотина други заселници през м. април 1607 г. След като построяват форт на блатист полуостров на р. Джеймс ривър, за няколко месеца англичаните имат няколко срещи и сблъсъка с индианците от Ценакомака. През дек. 1607 г. по време на експедиция по р. Чикахомини Смит е пленен от ловна дружинка, ръководена от Опечанканог, по-малкия брат (или друг роднина) на вожда Похатан, и отведен в столицата [[Веровокомоко]]. В разказите си от 1608 г. Смит описва пищно угощение, следвано от дълъг разговор с Похатан. Не споменава Покахонтас във взъзка със залавянето си; даже според тези разкази, той я среща едва няколко месеца по-късно.<ref>[http://www.mith2.umd.edu/eada/html/display.php?docs=smith_truerelation.xml&action=show Smith, ''A True Relation''.]</ref> През 1616 г. Смит пише писмо до кралица [[Анна_Датска Анна]] във връзка с предстоящото посещение на Покахонтас в Англия. В него описва залавянето си по различен начин, както и че е бил заплашен със смърт. „В момента на екзекуцията ми тя рискува главата й да бъде размазана, за да спаси моятяа; и не само това, но и успя да надделее над баща си и да осигури безопасното ми отвеждане в Джеймстаун”.<ref name="Letter to Queen Anne"/>
 
Историците отдавна поставят под съмнение този по-късен разказ. Атнроположката Хелън Раунтри твърди, че първата версия на Смит (тази с вечерята и разговора с Похатан) е по-достоверна, тъй като индианците са били нетърпеливи да научат защо европейците са дошли във Вирджиния. Смит може да е преувеличил и поразкрасил следващите версии, за да подчертае статуса на Покахонтас при визитата йѝ в Англия. От друга страна, може да е казвал и истината. Според някои историци отсъствието на този епизод от ранните разкази не бива да се тълкува като по-късна измислица. Историкът Дж. А. Лио Лемей, например, отбелязва, че първите разкази на Смит са били предимно за география и етнография и следователно не е имало нужда да споменава Покахонтас.<ref>[http://vision.stanford.edu/~birch/pocahontas.html Stan Birchfield, "Did„Did Pocahontas Save Captain John Smith?"“], PhD student, Stanford University, Updated March 3, 1998. Retrieve September 17, 2009.</ref> Стан Бърчфийлд твърди , че „писанията на Смит са съвместими с истинността на случката”случката“, но той не взима под внимание значението на разказаното в „Истинска история”история“, че двамата са се срещналичак през пролетта на 1608 г.<ref>[http://vision.stanford.edu/~birch/pocahontas.html Stan Birchfield, "Did„Did Pocahontas Save Captain John Smith?"“], PhD student, Stanford University, Updated March 23, 1998. Retrieved February 27, 2011.</ref>▼
▲Осем години по-късно в „Обща история” (Generall Historie) Смит дава повече подробности. Пишейки за себе си в трето лице, той обяснява, че след залавянето си е отведен при великия вожд, където „два огромни камъка бяха донесени пред Похатан; и мнозина го грабнаха (Смит), завлякоха го до камъните и положиха главата му на тях, и готвейки се с тоягите си да разбият черепа му, Покахонтас, най-скъпата дъщеря на краля, след като молбите й не бяха чути, взе главата му в ръцете си и сложи нейната отгоре да го спаси от смъртта.”<ref>[http://docsouth.unc.edu/southlit/smith/smith.html Smith, ''Generall Historie'', p. 49.]</ref>
 
В „Истински пътешествия”пътешествия“ (True Travels )(1630) Смит разказва подобна история: как е спасен от малко момиче след като е заловен от османци в Унгария през 1602 г. Историчката Карен Ордал Куперман предполага, че в историята с Покахотнас Смит пресъздава схомените си от десет години по-рано.<ref>[http://books.google.com/books?id=RJ9s-cvaLBUC&dq=The+Jamestown+Project&printsec=frontcover&source=bn&hl=en&ei=WGSySqWTFIO6NbuxoMkL&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4#v=onepage&q=&f=false Karen Ordahl Kupperman, ''The Jamestown Project''], Cambridge: Harvard University Press, 2007, 51–6051 – 60, 125- – 6</ref> С други думи, с годините разказът е бил все по-разкрасяван. Според друга теория Смит може и да не е разбрал какво точно е станало в шатрата на Похатан. Вместо да е бил нарочена жертва, може да е взел участие в племенен ритуал, който символизира смъртта и прераждането му като член на племето.<ref>Gleach, ''Powhatan's World'', pp. 118–121118 – 121.</ref><ref name = "Kupperman">[http://books.google.com/books?id=s_9RBlbeZK8C&dq=Indians+and+English:+Facing+Off+in+Early+America&printsec=frontcover&source=bl&ots=6cEy8_KgTK&sig=OSgB-I7CSOcNRWCeYS3TPz18t5c&hl=en&ei=-GSySsPOJYS6NfLl1cUL&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3#v=onepage&q=&f=false Karen Ordahl Kupperman, ''Indians and English''], pp. 114, 174.</ref> Тази теория не е вероятна, тъй като малко се знае за ритуалите на похатаните и няма свидетелства за подобен ригтуал сред другите северноамерикански племена.<ref name = "Price243-4">Price, pp. 243–244243 – 244</ref> Според историчката Маргарет Уиламсон Хубер Похатан е проявил политически прагматизъм с опита да приобщи Смит и англичаните към племето си и като предлага на Смит управлението на селището Капахосик, в близост до столицата Веровокомоко. По този начин великият вожд се надявал да държи Смит и хората му „наблизо и под контрол”контрол“.<ref>Huber, Margaret Williamson (January 12, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Powhatan_d_1618 "Powhatan„Powhatan (d. 1618)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref>▼
▲Историците отдавна поставят под съмнение този по-късен разказ. Атнроположката Хелън Раунтри твърди, че първата версия на Смит (тази с вечерята и разговора с Похатан) е по-достоверна, тъй като индианците са били нетърпеливи да научат защо европейците са дошли във Вирджиния. Смит може да е преувеличил и поразкрасил следващите версии, за да подчертае статуса на Покахонтас при визитата й в Англия. От друга страна, може да е казвал и истината. Според някои историци отсъствието на този епизод от ранните разкази не бива да се тълкува като по-късна измислица. Историкът Дж. А. Лио Лемей, например, отбелязва, че първите разкази на Смит са били предимно за география и етнография и следователно не е имало нужда да споменава Покахонтас.<ref>[http://vision.stanford.edu/~birch/pocahontas.html Stan Birchfield, "Did Pocahontas Save Captain John Smith?"], PhD student, Stanford University, Updated March 3, 1998. Retrieve September 17, 2009.</ref> Стан Бърчфийлд твърди , че „писанията на Смит са съвместими с истинността на случката”, но той не взима под внимание значението на разказаното в „Истинска история”, че двамата са се срещналичак през пролетта на 1608 г.<ref>[http://vision.stanford.edu/~birch/pocahontas.html Stan Birchfield, "Did Pocahontas Save Captain John Smith?"], PhD student, Stanford University, Updated March 23, 1998. Retrieved February 27, 2011.</ref>
 
Ранните историци установяват, че Покахонтас се сприятелява със Смит и колонизаторите в Джеймстаун. Тя често ходела там да си играе с момчетата.<ref>Strachey, ''Historie'', p. 65</ref> Когато колонизаторите гладуват „на всеки четири или пет дни Покахонтас и свитата йѝ му носеха (на Смит) храна и така спасиха много души, които инак щяха да умрат от глад.”“<ref>Smith, ''General History'', p. 152.</ref> С развитието на колонизаторската експанзия вирджинските индианци се чувстват заплашени и започват да влизат във въоръжени конфликти със заселниците. ▼
▲В „Истински пътешествия” (True Travels )(1630) Смит разказва подобна история: как е спасен от малко момиче след като е заловен от османци в Унгария през 1602 г. Историчката Карен Ордал Куперман предполага, че в историята с Покахотнас Смит пресъздава схомените си от десет години по-рано.<ref>[http://books.google.com/books?id=RJ9s-cvaLBUC&dq=The+Jamestown+Project&printsec=frontcover&source=bn&hl=en&ei=WGSySqWTFIO6NbuxoMkL&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4#v=onepage&q=&f=false Karen Ordahl Kupperman, ''The Jamestown Project''], Cambridge: Harvard University Press, 2007, 51–60, 125-6</ref> С други думи, с годините разказът е бил все по-разкрасяван. Според друга теория Смит може и да не е разбрал какво точно е станало в шатрата на Похатан. Вместо да е бил нарочена жертва, може да е взел участие в племенен ритуал, който символизира смъртта и прераждането му като член на племето.<ref>Gleach, ''Powhatan's World'', pp. 118–121.</ref><ref name = "Kupperman">[http://books.google.com/books?id=s_9RBlbeZK8C&dq=Indians+and+English:+Facing+Off+in+Early+America&printsec=frontcover&source=bl&ots=6cEy8_KgTK&sig=OSgB-I7CSOcNRWCeYS3TPz18t5c&hl=en&ei=-GSySsPOJYS6NfLl1cUL&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3#v=onepage&q=&f=false Karen Ordahl Kupperman, ''Indians and English''], pp. 114, 174.</ref> Тази теория не е вероятна, тъй като малко се знае за ритуалите на похатаните и няма свидетелства за подобен ригтуал сред другите северноамерикански племена.<ref name = "Price243-4">Price, pp. 243–244</ref> Според историчката Маргарет Уиламсон Хубер Похатан е проявил политически прагматизъм с опита да приобщи Смит и англичаните към племето си и като предлага на Смит управлението на селището Капахосик, в близост до столицата Веровокомоко. По този начин великият вожд се надявал да държи Смит и хората му „наблизо и под контрол”.<ref>Huber, Margaret Williamson (January 12, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Powhatan_d_1618 "Powhatan (d. 1618)"]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref>
 
▲Ранните историци установяват, че Покахонтас се сприятелява със Смит и колонизаторите в Джеймстаун. Тя често ходела там да си играе с момчетата.<ref>Strachey, ''Historie'', p. 65</ref> Когато колонизаторите гладуват „на всеки четири или пет дни Покахонтас и свитата й му носеха (на Смит) храна и така спасиха много души, които инак щяха да умрат от глад.”<ref>Smith, ''General History'', p. 152.</ref> С развитието на колонизаторската експанзия вирджинските индианци се чувстват заплашени и започват да влизат във въоръжени конфликти със заселниците.
 
В края на 1609 г. получени рани при барутна експлозия принуждават Смит да се завърне в Англия за лечение. Англичаните в колонията казват на индианците, че Смит е починал. Покахонтас научила, че Смит е жив и здрав чак при пътуването си до Англия (вече като жена на Джон Ролф).<ref>Smith, ''Generall Historie'', 261.</ref>
 
Според колонизатора Уилям Страчи Покахонтас се жени за обикновен воин на име Кокум преди 1612 г. Нищо повече не е известно за този брак<ref>Strachey, ''Historie'', p. 54.</ref>, но вероятно, според индианските обичаи, той е приключил с нейното залавяне от англичаните през 1613 г.<ref>Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Divorce_in_Early_Virginia_Indian_Society "Divorce„Divorce in Early Virginia Indians Society"Society“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref>
 
Историческите данни не внушават, че Покахонтас и Смит са имали афера. Техният романс е изключителна художествена измислица (напр. анимационния филм на Дисни от 1995 г.) Любовната им история се появява за пръв път в началото на ХІХ в. и оттогава става легендарна като се повтаря в множество американски филми до наши дни. ▼
 
▲Историческите данни не внушават, че Покахонтас и Смит са имали афера. Техният романс е изключителна художествена измислица (напр. анимационния филм на Дисни от 1995 г.) Любовната им история се появява за пръв път в началото на ХІХ в. и оттогава става легендарна като се повтаря в множество американски филми до наши дни.
 
=== Залавяне и плен ===
[[Image:The Abduction of Pocahontas.jpg|thumb|left| ''Отвличането на Покахонтас'', [[Theodor de Bry|Йохан Теодор де Бри]], гравюра, 1619. В долния ляв ъгъл Покахонтас (в средата) е излъгана от ''[[вероанс]]'' Йопасас, който я примамва с медно канче, и жена му, която се преструва, че плаче. Вдясно Покахонтас е качена на кораба и нагостена. В далечината действието е преместено от р. Потомак на р. Йорк, където англо-индианските преговори се провалят и англичаните изгарят индианско селище.<ref>[http://www.vahistorical.org/cole/3.1.htm Early Images of Virginia Indians: Invented Scenes for Narratives.] [http://www.vahistorical.org/index.htm Virginia Historical Society.] Retrieved February 27, 2011.</ref>]]
Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.<ref>Fausz, J. Frederick. "An„An 'Abundance of Blood Shed on Both Sides': England's First Indian War, 1609–1614"1609 – 1614“. ''The Virginia Magazine of History and Biography'' 98:1 (January 1990), pp. 3ff.</ref> В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).<ref name="RountreeHelen_a">Rountree, Helen C. (December 8, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref>
 
С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.<ref name="RountreeHelen_a" /> Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите йѝ искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.<ref>Argall, Letter to Nicholas Hawes. p. 754; Rountree, Helen C. (December 8, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.</ref> Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота йѝ там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”приета“.<ref name = "Hamor804">Hamor, ''True Discourse'', p. 804.</ref> Линуд „Малка мечка”мечка“ Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”Похатан“.<ref>Rountree, Helen C. (December 8, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved March 4, 2011.</ref>
 
По време на престоя йѝ пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и йѝ помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.<ref>[http://www.dhr.state.va.us/hiway_markers/marker.cfm?mid=3334 "Pocahontas"„Pocahontas“, V28], Virginia Highway Historical Markers, accessed 17 Sep 2009</ref>
 
През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви”брадви“ и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.<ref>Dale, Letter to 'D.M.', p. 843–844843 – 844.</ref>
 
=== Брак с Джон Ролф ===
[[Image:Baptism of Pocahontas.jpg|thumb|right|[[Джон Гадсби Чапман]], ''Покръстването на Покахонтас'' (1840)]]
По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с [[Джон Ролф]], чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата йѝ. Той е
<blockquote>
„мотивиран не от необузданата страст на плътско привличане, а от мисли за доброто на плантацията, за честта на страната си, за славата Божия, за моето собствено спасение... по-точно Покахонтас, в която моите най-чисти и добри помисли са, и са били от дълго време, впримчени и омаяни в толкова заплетен лабиринт, от който съм изтощен от усилията си да се откопча.”“<ref>Rolfe. Letter to Thomas Dale. p. 851.</ref>
</blockquote>
 
Чувствата на Покахонтас към Ролф и брака йѝ не са известни.
 
Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им [[Томас Ролф]] се ражда на 30.01.1615.
 
Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.”“<ref>Hamor. ''True Discourse''. p. 809.</ref>
 
=== Англия ===
За Вирджинската търговска компания покръстването на индианците винаги е било основна задача. В покръстването на Покахонтас и брака йѝ с англичанин – който спомага приключването на Първата англо-индианска война – компанията вижда възможност за набиране на инвестиции в колонията. Компанията решава да покаже Покахонтас в Англия като символ на цивилизования дивак от Новия свят и на успехите на Джеймстаунската колония.<ref>Price, ''Love and Hate''. p. 163.</ref> През 1616 г. сем Ролф пътува до Англия и акостира в Плимут на 12.06.<ref>[http://www.google.co.uk/books?id=HHQAAAAAYAAJ&pg=PA90&dq=Pocahontas+plymouth&as_brr=1#PPA90,M1 The Family Magazine - – Page 90 (1837)]</ref> Пътуват до Лондон с дилижанс, придружени от още седем похатани, сред които и шамана Томокомо.<ref>Dale. Letter to Sir Ralph Winwood. p. 878.</ref> По това време Джон Смит живее в Лондон и по време на престоя си в Плимут Покахонтас научава, че той е все още жив.<ref name="Smith, General History, page 261">Smith, ''General History''. p. 261.</ref> Смит не я среща, но пише на кралица [[Анна_Датска|Анна]], съпругата на крал [[Джеймс_I_(Англия)|Джеймс]], увещавайки я да уважи Покахонтас като кралска гостенка. Писмото му настоява, че ако с нея се отнесат неуважително, „сегашната йѝ любов към нас и християнската вяра ще се превърне в презрение и арост”арост“ и че Англия ще изпусне възможността „справедливо да спечели кралство чрез нея.”“<ref name="Letter to Queen Anne"/>
 
Покахонтас е канена на различни обществени събирания. На 5.01.1617 тя и Томокомо получават аудиенция при краля в Банкетния дом в замъка [[Уайтхол]], където гледат пиесата на [[Бен Джонсън]] „Сладко видение”видение“ (''[[The Vision of Delight]]''). Според Смит крал Джеймс се държал толкова непринудено, че нито Покахонтас, нито Томокомо разбрали с кого са се срещнали, докато не им било обяснено по-късно.<ref name="Smith, General History, page 261"/>
 
Въпреки че Покахонтас не е принцеса на похатаните, Вирджинската компания я представя като такава пред английската общественост. На гравюра от 1616 г., направена за компанията, пише <small>"MATOAKA„MATOAKA ALS REBECCA FILIA POTENTISS : PRINC : POWHATANI IMP:VIRGINIÆ"VIRGINIÆ“</small>, или „Матока, също и Ребека, дъщеря на най-могъщия принц на Похатанската империя от Вирджиния.”“ За много англичани по това време Похатан е владетел на империя и следва дъщеря му да има подобаващ статус. Писмото на Смит до кралица Анна споменава „Похатан, техния вожд-крал”крал“.<ref name="Letter to Queen Anne"/> Самюел Пърчас пише за срещата си с Покахонтас, че тя го е впечатлила, защото „се е държала като дъщеря на крал.”“.<ref name="Purchas, Hakluytus Posthumus, Vol 19, p 118">Purchas, ''Hakluytus Posthumus''. Vol. 19 p. 118.</ref> Когато се срещат отново в Лондон, Смит се отнася към нея почтително като с „кралска дъщеря”дъщеря“.<ref>Smith, ''Generall Historie'', p. 261.</ref>
 
Изглежда с Покахонтас се отнасят добре в Лондон. Местата йѝ по време на пиесата са „добре разположени”разположени“<ref>Qtd. in Herford and Simpson, eds. ''Ben Jonson'', vol. 10, 568–569568 – 569</ref> и, според Пърчас, лондонският епископ Джон Кинг я „приема с празнично угощение и с великолепие, които не съм виждал при неговото славно гостоприемство отдавано на други дами.”“<ref>Purchas, ''Hakluytus Posthumus'', Vol. 19, p. 118</ref>
 
Но не всички англичани са били впечатлени. Според Хелън Роунтри „няма съвременни доказателства, че Покахонтас е била приета като кралска особа”особа“. По-скоро е била приемана като куриоз и дори, според поне един наблюдател, като „обикновена жена от Вирджиния”Вирджиния“.<ref name="RountreeHelen_b" />
 
Покахонтас и Ролф отсядат в предградие на Брентфорд, [[Мидълсекс]], и в семейния дом на Ролф в Хийчъм Хол в [[Норфолк|Норфък]]. В началото на 1617 г. Смит среща двойката на обществена сбирка и по-късно пише, че когато Покахонтас го вижда „без да продума се обърна, покри лицето си и изглеждаше много неспокойна”неспокойна“ и се усамотява за два или три часа. По-късно разговарят повече, но Смит предава разговора им частично и енигматично. Тя му напомня за „вниманието, което му е показала”показала“, казвайки „Вие обещахте на Похатан, че което е Ваше е негово, и обратното”обратното“. След това го смущава като го нарича „татко”„татко“ и обяснява, че Смит е нарекъл Похатан така, когато са все още непознати във Вирджиния, и „ по същата причина Ви наричам сега така”. Смит не приема това обръщение, защото нейният статус на кралска дъщеря е по-висок, на което тя „със спокойно изражение”изражение“ отговаря: „Вие не се ли страхувахте да дойдете в страната на моя баща да сплашите него и неговите хора (освен мен), а сега се страхувате, че Ви наричам „татко”„татко“? Казвам Ви, че така ще Ви наричам, и Вие ще ме наричате „дете мое”мое“ и така аз ще бъда завинаги Ваша сънародница.”“<ref name="Smith, General History, page 261"/> Накрая Покахонтас казва на Смит, че тя и сънародниците йѝ са го мислили за умрял, но че баща йѝ е заръчал на Томокомо да го потърси, „защото Вашите сънародници много лъжат”лъжат“.<ref name="Smith, General History, page 261"/>
 
== Смърт ==▼
 
През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко.<ref>Price, ''Love and Hate''. p. 182.</ref> Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта йѝ, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.<ref>Dr. Linwood "Little„Little Bear"Bear“ Custalow and Angela L. Danieal "Silver„Silver Star"Star“, ''The True Story of Pocahontas: The Other Side of History''</ref> Според Ролф последните йѝ думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето йѝ ще живее”живее“.<ref>Rolfe. [http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/ampage?collId=mtj8&fileName=mtj8pagevc03.db&recNum=90 Letter to Edwin Sandys]. p. 71.</ref> Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.<ref>{{cite web|url=http://cityark.medway.gov.uk/gallery/|title=Entry in the Gravesend St. George composite parish register recording the burial of Princess Pocahontas on 21 March 1616/1617.|last=Anon|work=Medway: City Ark Document Gallery|publisher=Medway Council|accessdate=2009-09-17}}</ref> Гробът йѝ се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.<ref>{{cite web▼
▲==Смърт==
▲През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко.<ref>Price, ''Love and Hate''. p. 182.</ref> Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.<ref>Dr. Linwood "Little Bear" Custalow and Angela L. Danieal "Silver Star", ''The True Story of Pocahontas: The Other Side of History''</ref> Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.<ref>Rolfe. [http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/ampage?collId=mtj8&fileName=mtj8pagevc03.db&recNum=90 Letter to Edwin Sandys]. p. 71.</ref> Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.<ref>{{cite web|url=http://cityark.medway.gov.uk/gallery/|title=Entry in the Gravesend St. George composite parish register recording the burial of Princess Pocahontas on 21 March 1616/1617.|last=Anon|work=Medway: City Ark Document Gallery|publisher=Medway Council|accessdate=2009-09-17}}</ref> Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.<ref>{{cite web
|title=Virginia Indians Festival: reports and pictures
|url=http://www.gravesham.gov.uk/index.cfm?articleid=2777
}}</ref>
 
== Наследници ==▼
Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като [[Идит Уилсън]], съпруга на американския президент [[Удроу Уилсън]]; [[Джордж Уайт Рандолф]]; адмирал [[Ричард Бърд]]; губернатора на Вирджиния [[Хари Флъд Бърд]]; дизайнерката [[Полин де Ротшилд]]; бившата първа дама [[Нанси Рейгън]]; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик [[Пърсивал Лоуел]]. ▼
 
== Популярна легенда ==▼
▲==Наследници==
[[Image:Pocahontas 1883.jpg|thumb|upright|right|Портрет от ХІХ в.]]▼
▲Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като [[Идит Уилсън]], съпруга на американския президент [[Удроу Уилсън]]; [[Джордж Уайт Рандолф]]; адмирал [[Ричард Бърд]]; губернатора на Вирджиния [[Хари Флъд Бърд]]; дизайнерката [[Полин де Ротшилд]]; бившата първа дама [[Нанси Рейгън]]; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик [[Пърсивал Лоуел]].
След смъртта на Покахонтас историятя йѝ е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските йѝ черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.▼
 
Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на [[Капитолий_(САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]] стои картината „Кръщенето на Покахонтас”Покахонтас“ от [[Джон Гадсби Чапман]] от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас”Покахонтас“ разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”диваци“.▼
 
Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати”щати“ от Джон Дейвис.<ref>Robert S. Tilton, ''Pocahontas: The Evolution of an American Narrative'' (Cambridge UP, 1994), pp. 35, 41.</ref> През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”дивачка“.▼
▲==Популярна легенда==
▲[[Image:Pocahontas 1883.jpg|thumb|upright|right|Портрет от ХІХ в.]]
▲След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.
▲Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на [[Капитолий_(САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]] стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от [[Джон Гадсби Чапман]] от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.
 
Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”Покахонтас“, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас”„Покахонтас“ (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят”свят“ е за нейното пътуване до Англия. ▼
▲Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.<ref>Robert S. Tilton, ''Pocahontas: The Evolution of an American Narrative'' (Cambridge UP, 1994), pp. 35, 41.</ref> През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.
 
„Легендата за Покахонтас”Покахонтас“ (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота йѝ. [[Терънс Малик]] се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят”свят“ (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.▼
▲Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.
 
▲„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. [[Терънс Малик]] се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.
 
[[Нийл Янг]] записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).
 
== Места, кръстени на Покахонтас ==
 
==Места,Много кръстениместа и забележителности носят името на Покахонтас==.
*Покахонтас е името на едно от най-богатите находища на битумни въглища във Вирджиния и Западна Вирджиния, а дъщерна фирма на Норфъкска и западна железница се казва „Покахонтас Ланд Къмпани“;
Много места и забележителности носят името на Покахонтас.
*ПокахонтасОт е1930 иметодо на едно от най60-богатитете находищагодини на битумниХХ въглищав. въведин Вирджинияот инай-луксозните Западна Вирджиния, а дъщерна фирмавлакове на Норфъкска и западна железница се казва „Покахонтас Ланднарича Къмпани”„Покахонтас“;
*От 1930 до 60-те години на ХХ в. един от най-луксозните влакове на Норфъкска и западна железница се нарича „Покахонтас”;
*гр. Покахонтас, Вирджиния
*Окр. Покахонтас, Западна Вирджиния
Line 141 ⟶ 135:
*Форт Покахонтас, окр. Чарлс сити, Вирджиния, е укрепление по времето на Американската гражданска война;
*езерото Матока, часто от терена на Колежа Уилям и Мери;
*Щатски парк „Покахонтас”„Покахонтас“, Честърфийлд, Вирджиния
*”МВ“МВ Покахонтас”Покахонтас“ е речен кораб в Грейвсенд, Великобритания;
*Четири кораба на Военноморските сили на САЩ носят името „Покахонтас”„Покахонтас“ (USS Pocahontas) и един – „Принцеса Матойка”Матойка“ (USS Princess Matoika)
*Покахонтас, Мисисипи
*Гимназия в окр. Хенрико, Вирджиния, носи имената на Покахонтас и Джон Ролф;
*Гимназия „Матока”„Матока“ в окр. Честърфийлд, Вирджиния. Неговите спортни отбори носят името „Бойците”„Бойците“ (The Warriors.)
 
== Източници ==
Line 153 ⟶ 147:
== Литература ==
* Argall, Samuel. Letter to Nicholas Hawes. June 1613. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998.
* Bulla, Clyde Robert. 'Little Nantaquas'. In "Pocahontas„Pocahontas and The Strangers"Strangers“, ed Scholastic inc., 730 Broadway, New York, NY 10003. 1971.
* Dale, Thomas. Letter to 'D.M.' 1614. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998.
* Dale, Thomas. Letter to Sir Ralph Winwood. 3 June 1616. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998.
* Fausz, J. Frederick. "An„An 'Abundance of Blood Shed on Both Sides': England's First Indian War, 1609–1614"1609 – 1614“. ''The Virginia Magazine of History and Biography'' 98:1 (January 1990), pp.&nbsp;3–563 – 56.
* Gleach, Frederic W. ''Powhatan's World and Colonial Virginia''. Lincoln: University of Nebraska Press, 1997.
* Hamor, Ralph. ''A True Discourse of the Present Estate of Virginia''. 1615. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998.
* Herford, C.H. and Percy Simpson, eds. ''Ben Jonson'' (Oxford: Clarendon Press, 1925–19521925 – 1952).
* Huber, Margaret Williamson (January 12, 2011). [http://encyclopediavirginia.org/Powhatan_d_1618 "Powhatan„Powhatan (d. 1618)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.
* Kupperman, Karen Ordahl. ''Indians and English: Facing Off in Early America''. Ithaca, NY: Cornell University Press, 2000.
* Lemay, J.A. Leo. ''Did Pocahontas Save Captain John Smith?'' Athens, Georgia: The University of Georgia Press, 1992
* Price, David A. ''Love and Hate in Jamestown''. New York: Vintage, 2003.
* Purchas, Samuel. ''Hakluytus Posthumus or Purchas His Pilgrimes''. 1625. Repr. Glasgow: James MacLehose, 1905–19071905 – 1907. vol. 19
* Rolfe, John. Letter to Thomas Dale. 1614. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998
* Rolfe, John. Letter to Edwin Sandys. June 8, 1617. [http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/ampage?collId=mtj8&fileName=mtj8pagevc03.db&recNum=90 Repr. in ''The Records of the Virginia Company of London''], ed. Susan Myra Kingsbuy. Washington: US Government Printing Office, 1906–19351906 – 1935. Vol. 3
* Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Divorce_in_Early_Virginia_Indian_Society "Divorce„Divorce in Early Virginia Indian Society"Society“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.
* Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Education_Early_Virginia_Indian "Early„Early Virginia Indian Education"Education“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 27, 2011.
* Rountree, Helen C. (November 3, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Personal_Names_by_Early_Virginia_Indians_Uses_of "Uses„Uses of Personal Names by Early Virginia Indians"Indians“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.
* Rountree, Helen C. (December 8, 2010). [http://encyclopediavirginia.org/Pocahontas_d_1617 "Pocahontas„Pocahontas (d. 1617)"“]. [http://encyclopediavirginia.org/ Encyclopedia Virginia]. Retrieved February 18, 2011.
* Smith, John. [http://etext.lib.virginia.edu/etcbin/jamestown-browse?id=J1007 ''A True Relation of such Occurrences and Accidents of Noate as hath Hapned in Virginia'']<!---This is Smith's spelling, not a typo!--->, 1608. Repr. in ''The Complete Works of John Smith (1580–16311580 – 1631)''. Ed. Philip L. Barbour. Chapel Hill: University Press of Virginia, 1983. Vol. 1
* Smith, John. ''[http://etext.lib.virginia.edu/etcbin/jamestown-browse?id=J1008 A Map of Virginia''], 1612. Repr. in ''The Complete Works of John Smith (1580–16311580 – 1631)'', Ed. Philip L. Barbour. Chapel Hill: University Press of Virginia, 1983. Vol. 1
* Smith, John. Letter to Queen Anne. 1616. Repr. as [http://web.archive.org/19990225113122/members.aol.com/mayflo1620/pocahontas.html 'John Smith's Letter to Queen Anne regarding Pocahontas'. ''Caleb Johnson's Mayflower Web Pages''] 1997, Accessed 23 April 2006.
*Smith, John. ''The Generall Historie of Virginia, New-England, and the Summer Isles''. 1624. Repr. in ''Jamestown Narratives'', ed. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998.
Line 185 ⟶ 179:
== Външни връзки ==
{{Commonscat|Pocahontas}}
* Chief Roy Crazy Horse. [http://www.powhatan.org/pocc.html "The„The Pocahontas Myth"Myth“]. Ranokus Indian Reservation. A skeptical reading of the Pocahontas legend, presenting her as a victim of oppression.
* [http://www.virginiaplaces.org/nativeamerican/poca.html "Pocahontas"„Pocahontas“]. ''Virginia Places''. Summary of the history.
* [http://www.britannica.com/eb/article-9060498/Pocahontas "Pocahontas"„Pocahontas“]. ''Encyclopaedia Britannica''.
* [http://www.vahistorical.org/sva2003/pocahontas.htm "Contact„Contact and Conflict"Conflict“]. ''The Story of Virginia: An American Experience''. Virginia Historical Society.
* [http://www.virginiaplaces.org/nativeamerican/anglopowhatan.html "The„The Anglo-Powhatan Wars"Wars“]. ''The Story of Virginia: An American Experience''. Virginia Historical Society.
* David Morenus. [http://pocahontas.morenus.org/ "The„The Real Pocahontas"Pocahontas“]. ''David's Townhouse''. Compares the historical Pocahontas to the Disney version. Pictures and extensive links.
* David Morenus. [http://pocahontas.morenus.org/poca_desc.html "Pocahontas„Pocahontas Descendants"Descendants“]. ''David's Townhouse''. Family tree and genealogy of her descendants.
* Stan Birchfield, [http://vision.stanford.edu/~birch/pocahontas.html "Did„Did Pocahontas Save Captain John Smith?"“. 1998.] Summarises J.A.O. Lemay's book on the subjet.
* [http://xroads.virginia.edu/%7ECAP/POCA/POC-home.html "Pocahontas„Pocahontas: Icon At The Crossroads Of Race And Sex"Sex“]. The American Studies Group. Links to several articles on the Pocahontas legend and its cultural meaning.
* Zabelle Stodola. [http://www.mith2.umd.edu/summit/Proceedings/StodolaPocahontas.htm "Tucson„Tucson Presentation on Smith's Pocahontas and Disney's Pocahontas"Pocahontas“]. Essay on teaching the Pocahontas legends.
* [http://web.archive.org/19990225113122/members.aol.com/mayflo1620/pocahontas.html "John„John Smith's Letter to Queen Anne regarding Pocahontas"Pocahontas“]. Repr. in ''Caleb Johnson's Mayflower Web Pages''.
* [http://www.virtualjamestown.org/ ''Virtual Jamestown'']. Includes text of many original accounts, including:
**[http://etext.lib.virginia.edu/etcbin/jamestown-browse?id=J1007 "A„A True Relation of Occurrences and Accidents in Virginia"Virginia“], by John Smith, 1608
**[http://etext.lib.virginia.edu/etcbin/jamestown-browse?id=J1008 "A„A Map of Virginia, with a Description of its Commodities, People, Government, and Religion"Religion“], by John Smith, 1612.
* Wyndham Robertson. [http://books.google.com/books?id=16tPAAAAMAAJ&dq=wyndham+robertson+pocahontas&printsec=frontcover&source=bl&ots=0AO9-P17OZ&sig=ApTFwCZI8c9w92xqOj0mIFcy_HM&hl=en&ei=bBpOS8-_IY2wsgOHo_jLBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CAkQ6AEwAA#v=onepage&q=&f=false ''Pocahontas, Alias Matoaka, and Her Descendants Through Her Marriage at Jamestown, Virginia, in April, 1614, with John Rolfe, Gentleman'']. Richmond, VA: J.W. Randolph & English. 1887.
* [http://www.christmas-in-virginia.com/pocahontas.html "In„In Search of Pocahontas in Gravesend"Gravesend“].
* [http://www.powhatanmuseum.com/Pocahontas.html "Pocahontas„Pocahontas: Patron Saint of Colonial Miscegenation?"“]. by Kiros Auld. Scroll down to middle of page for essay described as "first„first definitive examination of Pocahontas written by a Powhatan Native American descendant"descendant“.
*[http://digital.lib.lehigh.edu/trial/pocahontas/bib.php "The„The Pocahontas Archive"Archive“], a comprehensive bibliography of texts about Pocahontas.
 
{{Превод от3|en|Pocahontas|476816281}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Покахонтас“.