Еволюция на човека: Разлика между версии

 

'''Палеоантропология''' е изследването на древните хора, въз основа на намерени [[фосил]]и, оръдия на труда и други белези за съществуването и пребиваването на човека на дадено място. Съвременното си развитие [[антропология]]та започва през 19-ти век с откриването на [[неандерталец]]а. Едноименният скелет е бил намерен през 1856 г., но първите находки датират от около 1930 г.

 

Днес се застъпва становището, че австралопитекът е непосредственият предшественик на [[човек (род)|род ''Homo'']], към който принадлежи и съвременният човек.<ref>{{cite journal |author=Wood B |title=Human evolution |journal=Bioessays |volume=18 |issue=12 |pages=945 – 54 |year=1996 |pmid=8976151 |doi=10.1002/bies.950181204}}</ref> Австралопитеците и ''Homo sapiens'' са част от подразделението ''Hominini''. Скорошни изследвания поставят под съмнение положението на ''A. africanus'' като пряк предшественик на съвременния човек, защото може евентуално да става въпрос за „братовчед без поколение“ <ref>{{cite journal |author=Wood B |title=Origin and evolution of the genus Homo |journal=Nature |volume=355 |issue=6363 |pages=783 – 90 |year=1992 |pmid=1538759 |doi=10.1038/355783a0}}</ref> Първоначално австралопитеците биват класифицирани на грациозни и груби. Грубата разновидност на ''Australopithecus'' бива класифицирана като ''Paranthropus'', макар че някои учени продължават да я разглеждат като подвид на ''Australopithecus''. <ref>{{cite journal |author=Cela-Conde CJ, Ayala FJ |title=Genera of the human lineage |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=100 |issue=13 |pages=7684 – 9 |year=2003 |pmid=12794185 |doi=10.1073/pnas.0832372100}}</ref>

 

{| border=0 cellspacing=2 cellpadding=0 width=800 style="font-size:smaller; clear:both;"

|+ style="font-size:larger;"| '''Разпределение във времето на видовете от групата ''Hominini'''''

''Бележка: 1e +06 години = 1 милион години.''

 

Еволюционната история на [[примати]]те може да бъде проследена 85 милиона години назад във времето. Те са една от най-старите групи оцелели представители на плацентните бозайници. Повечето палеонтолози смятат, че приматите имат общ прародител с [[прилепи]]те, също с много древен произход. Смята се, че този общ прародител вероятно е живял заедно с последните [[динозаври]] по време на [[Креда]]. Най-древните известни примати произхождат от Северна Америка, но са населявали и Европа и Африка по време на топлите (тропически) условия на климата през [[Палеоцен]]а и [[Еоцен]]а.

 

*''Homo'' (2 милиона години – до наши дни), с видове ''[[Homo habilis]]'', ''[[Homo rudolfensis]]'', ''[[Homo ergaster]]'', ''[[Homo georgicus]]'', ''[[Homo antecessor]]'', ''[[Homo cepranensis]]'', ''[[Homo erectus]]'', ''[[Homo heidelbergensis]]'', ''[[Homo rhodesiensis]]'', ''[[Homo sapiens neanderthalensis]]'', ''[[Homo sapiens idaltu]]'', ''[[Archaic Homo sapiens]]'', ''[[Homo floresiensis]]''

 

Наименованието на на латински на [[човек (род)|род Човек]] – ''Homo'' – е дадено от [[Карл Линей]] в неговата класификационна система.

 

[[Image:Human evolution chart-bg.svg|Едно от съвременните виждания за географското и времевото разпространение на популациите хоминиди. Възможни са и други интерпретации, в зависимост от таксономията и географското разпространение на видовете хоминиди.|thumb|300px]]

 

Използването на различни предмети се интерпретира като белег за интелигентност. Развиват се теории, че използването на предмети може да е стимулирало различни аспекти на човешката еволюция, сред които най-изявения – увеличаването на човешкия [[главен мозък|мозък]]. Една от задачите на [[палеонтология]]та е да обясни увеличението на този орган в течение на милиони години, въпреки, че той е изключително енергоемък. Мозъкът на съвременния човек консумира около 20 [[ват]]а (400 килокалории на ден), което е една пета от цялата изразходвана от човешкото тяло енергия. Увеличаване употребата на предмети би дало възможност за лов и консумиране на месо, което е много по-богато на енергия от растенията. Учените смятат, че по този начин ранните хоминиди са били под еволюционен натиск да увеличат способността си да създават и използват предмети. <ref>{{cite journal |author=Gibbons, Ann |title=Solving the Brain's Energy Crisis |journal=Science |volume=280 |issue=5368 |pages=1345 – 47 |year=1998 |pmid=9634409 |doi=10.1126/science.280.5368.1345}}</ref>

 

Трудно е да се каже кога точно първите хора са започнали да използват предмети. Проблемът се корени в това, че колкото по-примитивни са предметите (например, камъни със заострени ръбове), толкова по-трудно е да се прецени дали те са с естествен или с антропогенен произход. Някои данни сочат, че преди 4 милиона години са се използвали счупени кости за различни дейности, но те са оспорвани.

 

Най-ранното използване на каменни предмети датира от преди около 2.6 милиона години. По това време ''H. habilis'' използва малки кръгли камъни (чопър) с един режещ ръб, оформен при отломване на парчета от ръба. <ref name=Plummer>{{cite journal |author=Plummer T |title=Flaked stones and old bones: Biological and cultural evolution at the dawn of technology |journal=Am. J. Phys. Anthropol. |volume=Suppl 39 |pages=118 – 64 |year=2004 |pmid=15605391 |doi=10.1002/ajpa.20157}}</ref> Това бележи началото на [[Палеолит]]а (старокаменната епоха). За края на Палеолита се приема края на последния ледников период, преди около 10 000 години. Палеолитът са подразделя на ранен (допреди 300 000 – 350 000 години), среден (допреди 50 000 – 30 000 години) и късен. Камъните, обработвани с цел употреба като сечива, стават все по-съвършени.

 

До преди около 50 000 – 40 000 години използването на каменни сечива изглежда е напредвало постепенно. Всяка една фаза (''habilis'', ''ergaster'', ''neanderthal'' започва на по-високо ниво от предишната, но по-нататък не се бележи голямо развитие. С други думи, тези видове ''Homo'' могат да се нарекат културно консервативни. Преди около 50 000 години човешката култура започва да се развива с по-голяма скорост. Това дава основание на някои антрополози (сред които Джеръд Дайамънд) да нарекат тази промяна „Големият скок напред“. Съвременните „хора“ започват да погребват грижливо мъртвите си, правят си дрехи от кожа, използват усъвършенствани ловни методи (залагане на капани, гонене на животни към пропаст) и рисуват пещерни стенописи.<ref>{{cite journal |author=Ambrose SH |title=Paleolithic technology and human evolution |journal=Science |volume=291 |issue=5509 |pages=1748 – 53 |year=2001 |pmid=11249821 }}</ref> Това ускоряване на културните промени вероятно е свързано с появата на съвременни по поведението си човешки представители. На различни места различни човешки популации започват да правят различни нововъведения в съществуващите технологии. Артефактите като кукички от рибни кости, копчета и костни игли започват да се различават между различните популации, нещо, което по-рано от 50 000 години не се наблюдава. При различните популации неандерталци разликите в технологиите са незначителни.

 

Теоретично се приема, че съвременното поведение на човека включва четири съставни способности: абстрактно мислене (идеи, свободни от конкретни примери), планиране (предприемане на поредица от действия за постигане на определена цел), иновации (намиране на нови решения) и символно поведение (с картини или ритуали). Измежду конкретните примери за съвременно човешко поведение, давани от антрополозите, се включва специализирането на употребяваните предмети, използването на скъпоценни камъни и картини (като пещерните стенописи), организацията на обитаваното пространство, ритуали (като погребения и надгробни дарове), специални ловни методи, изследване на по-малко гостоприемни географски области и [[бартер|търговия от бартерен тип]]. Спорът дали става въпрос наистина за „революция“ при възникването на съвременния човек (Големия взрив на човешкото съзнание) или за по-постепенна еволюция продължава. <ref>{{cite journal |author=Mcbrearty S, Brooks AS |title=The revolution that wasn't: a new interpretation of the origin of modern human behavior |journal=J. Hum. Evol. |volume=39 |issue=5 |pages=453 – 563 |year=2000 |pmid=11102266 |doi=10.1006/jhev.2000.0435}}</ref>

 

[[Картинка:Spreading homo sapiens.jpg|thumb|400px|Карта на разпространението на човека според модела „Излизане от Африка“|centre]]

 

В наши дни всички хора се класифицират към вида ''Homo sapiens sapiens''. Първият вид от род ''Homo'' обаче, ''Homo habilis'', е еволюирал в Източна Африка преди поне 2 милиона години. Неговите представители заселват за сравнително кратко време различни части на Африка. ''Homo erectus'' се обособява като вид преди 1.8 милиона години и преди около 1.5 милиона години вече се е разпространил навсякъде по [[Стар свят|Стария свят]]. На практика всички антрополози са на мнение, че ''Homo sapiens'' произлиза от ''Homo erectus''. Няма консенсус по въпроса дали ''Homo sapiens'' е еволюирал като един свързан вид от ''H. erectus'' (Мултирегионален модел, или Модел на регионалната непрекъснатост), или възниква като вид само в Източна Африка, и след това мигрира извън Африка и измества популацията на ''H. erectus'' навсякъде в Стария свят (Модел на излизането от Африка или Модела на пълното изместване). Дебатите продължават, доказателствата в полза и на двата модела са технически нееднозначни. По-голямата част от антрополозите приемат понастоящем модела на излизане от Африка.

 

<references/>