Уикипедия

История на българите (Константин Иречек): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 28:
Иречек обяснява интереса си към българската и сръбска история от библиотеката на дядо му по майчина линия - [[Павел Шафарик]]. Сериозна подкрепа за набавянето на материали за написването на труда оказва от 1871 г. насетне основаното през 1869 г. в [[Браила]] [[Българско книжовно дружество]]. Още през втората половина на 1875 г., когато излезли от печат отделни части от чешкото издание на „История на българите”, вестта за написването и печатането й възбудила най-вече българите.
 
През февруари 1876 г. [[Марин Дринов]] прави първата рецензия на български учен върху чешкото и немското издание на „История на българите”.<ref>{{Citation |last= Дринов |first= Марин |author-link= |year= 1915 |editor-last=Златарски |editor-first=Васил |contribution= К. Иречек „Българска История“ |title= Трудове на М.С. Дринова |volume= ІІІ |edition= |publisher= Българска академия на науките |publication-date= 1915 |publication-place= София |pages=234-246 |url= http://archive.org/stream/schineniia03drin#page/234/mode/2up |accessdate= 21 юни 2014}}</ref> {{факт|Като описва съдържанието на книгата, Марин Дринов сочи преди всичко достойнство й като пръв цялостен опит да се напише история на българите от най-древни времена до наши дни. Воден от [[критика]]та, Дринов отбеляза й, че този труд има несъмнени грешки и пропуски.|2016|6|21}}
 
{{факт|„История на българите” предизвикала голям интерес и в Русия, и още в началото на 1876 г. Славянският комитет решил да я преведе на руски език, като това начинание било осъществено от одеските българи. През април и май 1878 г. към историята била отправена сериозна критика от руския учен-славист [[Викентий Макушев]] (1837-1883) - под заглавие „Разбор книги К. Иречека”.|2016|6|21}}
 
{{факт|През 1915 г. в отговор на предложението на [[БАН]] за едно ново допълнено и преработено издание на историята, Константин Иречек дава положителен отговор, като отбелязва, че от първото издание са изминали 40 години, а през това време са натрупани нови материали, поради което на някои места книгата трябва да се напише отново, а е и необходимо да обходи и Македония, поне Охрид, Преспа и други места в България, както да поработи в библиотеките и архивите на София и Пловдив, надявайки се войната да завърши скоро, за да се заеме с новото издание на българската история.|2016|6|21}}
 
{{факт|След смъртта на Иречек, през 1929 г. излиза от печат нов български превод на „История на българите”, направен от руското издание под редакцията на професор [[Васил Златарски]].|2016|4|21}}
 
{{факт|„История на българите” е първата цялостна научна история на българския народ, която започва от най-дълбока древност и завършва до времето на нейното написване, поставяйки началото на модерната [[българска историография]]. Въпреки това, от критична гледна точка някои трактовки в нея заслужават основателна критика, дори съмнения за недобросъвестност.|2016|4|21}}
 
{{факт|Константин Иречек твърде млад се изявява на научното поприще с подобен академичен и всеобхватен труд като „История на българите”. Произхождайки от една [[велики сили|велика сила]] с нескрити амбиции за разширение по [[Морава]] и [[Вардар]] към [[Солун]], не може да се крие съмнението за намеса при написването на историята от страна на [[Австро-Унгария|австро-унгарското]] [[разузнаване]], още повече, че Иречек е автор и на една „[[История на сърбите (Константин Иречек)|История на сърбите]]”.|2016|4|21}}
== Бележки ==
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_българите_(Константин_Иречек)“.