Филипа Ланкастър (кралица на Португалия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 20:
| място на смъртта = [[Сакавен]], [[Португалия]]
| погребана в =
| предшествана от = Леонора Телес де Менезеш,
| наследена от = [[Елеонора Арагонска]]
| потомци =
Ред 29:
| герб =
}}
'''Филипа Ланкастър''' ({{lang-en|Filippa of Lancaster}}, {{lang-pt|Filipa de Lancastre}}) е английска принцеса от рода на [[Ланкастър]]ите и кралица на [[Португалия]] чрез брака си с крал [[Жуау I|ЖуаоЖуау I Португалски]].
 
Филипа е родена на [[31 март]] [[1360]] г. в замъка Хартфорд, [[Хартфордшър]], [[Англия]]. Тя е дъщеря на [[Джон Гонт]], първи херцог на Ланкастър, и на [[Бланш Ланкастърска]]. Прекарва детството си, пътувайки между различните владения на родителите ѝ. Възпитавана е заедно с по-малката ѝ сестра Елизабет и по-малкия ѝ брат Хенри, който по-късно става крал на Англия. Майката на Филипа умира от чума през 1369 г., след което баща ѝ се жени за кастилската инфанта Констанца, след чиято смърт през 1394 г. Джон Гонт взима за трета съпруга своята бивша любовница Катрин Суинфорд, която по-рано е била и гувернантка на Филипа. Третият брак на баща ѝ скандализира обществото и носи голям срам на семейството — нещо, от което Филипа се опитва да се опази през по-нататъшния си живот. Въпреки това отношенията между Катрин и заварените деца на съпруга ѝ са били добри.

Катрин е близка на известния поет [[Джефри Чосър]], който е женен за сестра ѝ, благодарение на което домът на Ланкастърови[[Ланкастър]] става патрон на известния поет, който прекарва много време със семейството като един от менторите и учителите на Филипа и нейните братя и сестри. Така Филипа получава завидно за времето ѝ образование — нетипично за момичетата от висшите слоеве по онова време, тя получава уроци по различни науки, философия, теология и поезия. Запозната е с произведенията на древните гръцки и римски философи и поети.
 
== Брак ==
След поражението, което кастилският крал [[Хуан I Кастилски|Хуан I]] претърпява от португалците в [[битката при Алжубарота]] на 13 август 1385 г., бащата на Филипа и втората му съпруга се възползват от отслабените позиции на Кастилия и предявяват претенции към короната ѝ. На следващата година семейството се отправя на експедиция в Кастилия, където трябвало да привлече подкрепа от страна на местните барони. За да засилят позициите си в борбата за престола, през 1386 г. ЛанкастъровиЛанкастър се съюзяват с Португалия, сключвайки династичен съюз, насочен срещу алианса между Франция и Кастилия. [[Уиндзорски договор|Договорът]], който двете страни подписали в Уиндзор на 9 май 1386 г., е скрепен с династичен брак между португалския крал ЖуаоЖуау I и Филипа ЛанкъстърЛанкастър, което поставило началото на легендарния Англо-Португалски алианс, запазил се до средата на 20 в. Годениците получили църковна благословия на 2 февруари 1387 г., а официалната церемония по бракосъчетанието се състояла на 14 февруари, след което последвали петнадесетдневни тържества. Съгласно старата португалска традиция, Филипа се омъжила за португалския крал по доверие, а негов представител пред олтара е ЖуаоЖуа, Родеригеш де Са. Една от причините Жуау I да вземе за съпруга дъщерята на Гонт е и страхът, че бъдещият крал на Кастилия, за какъвто Джон Гонт бил смятан, можело да оспори правата на младата португалска кралска династия върху властта в Португалия, чиито територии доскоро били обект на претенции от страна на Кастилия.
 
Типично за аристокрацията от средните векове, бракът между Филипа и португалският крал е изцяло въпрос на държавна политика, а младоженците се срещнали едва след като изминали дванадесет дни от венчавката. Според всеобщото мнение Филипа била доста обикновена на вид и със своите двадесет и седем години — прекалено възрастна, за да встъпва в брак за първи път, което поставяло под съмнение способността ѝ да роди наследници на краля. От друга страна, крал Жуау дълго време имал любовница — Инеш Переш Еставеш, от която имал три незаконни деца. Синът им Афонсо е на 10 години, когато баща му се жени за Филипа. Филипа позволява Афонсо и сестра му Беатриш да останат в кралския двор, но принуждава майка им да се оттегли в манастир, където чрез подкрепата на Филипа тя става приориса.