Битка при Вердюн: Разлика между версии

|}}

 

През 1915 г. на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия ([[Централните сили]] страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от [[Антантата]], и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]] (срещу Русия), друго е мнението на [[Франц Конрад фон Хьотцендорф|Конрад фон Хьотцендорф]] (началник на генералния щаб на [[Австро-Унгария|Австро-унгарската империя]]), който настоява да се пренесат военните усилия на италианския фронт. Фалкенхайн (началник-щаб на главаното командване на германската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.

 

 

Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към „обходните маньоври“ които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на [[15 юли]] [[1918]] генерал [[Генерал Фош|Фош]] преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.

 

[[Категория:Битки през Първата световна война|Вердюн]]