Захарий Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
Захари Стоянов е роден през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Учи в църковното и класното училище в родното си село (1856 – 1862).
Работи овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненско и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаско (1866 – 1870). Докато чиракува за шивач в [[Русе]] се включва в Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в [[Барон Хирш|Баронхиршовата]] железница на гара Търново-Сеймен (дн. [[Симеоновград]], 1873). Захари С. Oтива във Варна кадето не го приемат в класното училище потегля за Русе по железопътната линя и по късно става чирак на майстор в града.
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. От самото начало на въстанието става част от хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]], отец Кирил и Стефо Далматинецът прехвърлят билото на [[Стара планина]], но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинецът и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След неколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, се озовава в [[Пловдив]], а по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободеното [[Търново]] (1877).
| |||