Захарий Стоянов: Разлика между версии

 

По случай двегодишнината от встъпването на престола на княз [[Фердинанд I]] Захари Стоянов е удостоен с Княжеския орден [[Свети Александър (орден)|„Св. Александър“]] I степен (1889).{{hrf|Ташев|1984|}}

Умира на 2 септември 1889 г. в ''Хотел дьо Суез'' в [[Париж]] от разкъсване на червата, вследствие на отравяне.{{hrf|Стоянов|1929}}

 

Женен е за [[Анастасия Обретенова]]. От брака си имат една дъщеря-Захаринка.

 

[[Image:PanicaStojanowRizoff.jpg|мини|180px|[[Коста Паница|Костантин Паница]], Захари Стоянов и [[Димитър Ризов]]. Фотография на Димитър Кавра]]

За пръв път публикува фейлетони в рубриката ''„Знаеш ли ти кои сме“'' във в. ''„Независимост“'' (1880) и статии във в. ''„Работник“'' (1881). Редактира в. ''„Работник“'' (1881), в. ''„[[Борба (български вестник)|Борба]]“'' (1885), в. ''„Свобода“'' (1887 – 1889). Активно сътрудничи на вестниците ''„Независимост“'', ''„Братство“'', „Съветник“, ''„Светлина“'', ''„Южна България“'', ''„Свирка“'' и др. [[Публицистика]]та на Захарий Стоянов, особено в началото, е под силното идейно-емоционално и стилно-езиково влияние на [[Любен Каравелов]], както и на руските революционни демократи Висарион Белински, [[Николай Чернишевски]] и [[Николай Некрасов]].