Сръбска кампания (Първа световна война): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 48:
В централното направление срещу някогашната българска столица [[Скопие]] тръгва [[Трета пехотна дивизия]]. Сърбите заемат укрепената позиция по граничната линия [[Китка]]-[[Чопино бърдо]]-[[Султан тепе]], но още на 3 октомври този фронт се разсипва и непредалите се сръбски части се оттеглят в [[Куманово]]. На [[7 октомври]] [[авангард]]ните български части след лека престрелка влизат в Куманово, а на [[9 октомври]] пада и Скопие след като 24-ти черноморски полк, усилен с артилерия, разбива две сръбски дружини и още 1000 сръбски доброволци, защитаващи града. Българските войски са тържествено посрещнати от населението. В града са открити и 200 трупа на видни български, албански и турски общественици, които са превантивно арестувани и избити от сръбските сили за сигурност в предходните дни. Оцелелите сръбски части се оттеглят през [[Качанишки проход|Качанишкия проход]] към [[Косово поле]] за решително сражение.
{{факт|Още на 1 октомври в южното направление на Първа българска армия към [[Враня]] се насочват 13-ти и 29-ти български полка с цел прекъсване на основния път и [[комуникация|комуникационна]] линия по долината на река [[Морава (река)|Морава]] между сръбската армия и резидиращите по това време съглашенските сили в [[Солун]]. Укрепените позиции на сръбската армия в тази отбранителна полоса са изградени в периода 1913-1915. Преодолени са успешно от българските части на [[3 октомври]] - от 29-ти полк, който превзема село [[Златокоп]] и железопътната станция на Враня, с което прекъсва връзката на сръбската армия със Солун. На [[4 октомври]] след ожесточени улични боеве е превзета и Враня.|2016|6|22}}
{{факт|Настъплението на Първа българска армия към [[Подунавие]]то поставя сръбското политическо и военно ръководство резидиращо по това време в Ниш в невъзможност да отбранява северната територия на тогавашна Сърбия. Кралят и правителството решават да оттеглят основните сили на сръбската армия към Косово, където да дочакат помощ във войски, оръжие и муниции от своите съюзници от [[Съглашение]]то.|2016|6|22}}
{{факт|В [[Тимошко]] са оставени силни [[ариегард]]ни отряди с цел максимално задържане, възпрепятстване и смущение настъплението на българите. На помощ на сърбите е и времето, като [[есен]]ните [[дъжд]]ове карат реките да излязат от коритата си, което влошава стремителността на българското настъпление. Независимо от фактора лошо време (артилерийските впрягове и обозите затъват в калта) и пресечения планински терен до [[20 октомври]] сърбите са изтласкани в [[Нишки укрепен район|Нишкия укрепен район]], където е временната сръбска столица, ведно с резидиращото в нея сръбско правителство и военновременните държавни учреждения. Най-големи жертви българската армия дава в боя пред връх [[Дренова глава]], където само от [[Девета плевенска дивизия]] падат 1200 убити и ранени.|2016|6|22}}
==== Нишка операция ====
{{основна|Нишка операция (1915)}}
==== Криволашко сражение ====
| |||