Свети Атанасий (Богомила): Разлика между версии

 

== Стенописи ==

Вътрешността на храма е изписана в 1844 година от неизвестен зограф. Стилът му на рисуване е наивен, изображенията на лицата са схематични. В първата зона на северната страна от запад на изток в отделни правоъгълни полета са изписани в цял ръст Константин и Елена между Честния кръст, архидякон Стефан с модел на куполен храм в дясната ръка<ref name="Николовски 185"/> и кандило в лявата. До стенописа е изписана годината 1844. Следва Свети Пантелеймон с лекарски инструменти и на края е Светата Троица - Бог Отец носи жезъл в ръка, Исус Христос благославя с една ръка, а между тях е Вселената с Голготския кръст над нея, на който е гълъбът Свети дух. Във втората зона, светителите, изобразени в цял ръст са разделени с правоъгълни кръгли колонки, свързани с арки помежду си. Изобразени са архиереите Григорий Богослов, Йоан Златоуст и Василий Велики, след това Свети Игнатий между лъвове, като отново е изписана годината 1844. Следва Света Петка с отсечената глава и дълъг кръст в лявата ръка и броеници в дясната. На края е Свети Спиридон.<ref name="Николовски 186">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =186 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf | format = | accessdate = }}</ref>

 

 

== Иконостас ==

Иконостасът е монументален, триделен и завършва с Голям кръст с Разпятието на змиевидна подложка с придружаващи икони на Света Богородица и Свети Йоан. Иконостасът не е резбован и е изписан с флорални мотиви. Авторите на иконите са няколко.<ref name="Николовски 187"/> Най-забележителни са зографите [[Михаил Анагност]] и синът му [[Николай Михайлов (зограф)|Николай Михайлов]], които работят в храма в 1848 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik11/PDF-XI/23%20Darko%20Nikolovski.pdf | заглавие = Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов | достъп_дата = 8 април 2014 г. | фамилно_име = Николоски| първо_име = Дарко | дата = 3 - 5 юни 2012, с. 355 | труд = Ниш и Византија XI: зборник радова | издател = Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш | език = | цитат = }}</ref><ref name="Николовски 187"/> Престолната икона на Свети Димитър е подписана „χείρ Μιχαιλ και Νικολάꙋ γιꙋ Μ׃ τών ζωγράφον εκ Κρꙋσoβο 1848“. На престолната икона на Свети Харалампий има дарителски надпис „Διά έξοδꙋ δꙋλꙋ Κυρίꙋ Ναꙋμ 1843“, също дело на Михаил и Николай и от това може да се заключи, че те работят в храма между 1843 и 1848 г. Тяхно дело са четирите престолни икони - на Свети Димитър, Свети Георги на кон, Свети Харалампий и Архангел Михаил, както и 28 празнични на втория ред и апостолски икони на третия ред на иконостаса.<ref name="Николовски 187"/>

 

В изписването на иконостасните икони в 1883 - 1884 година участва и [[Димитър Папрадишки|Димитър Андонов Папрадишки]], който изработва четири престолни икони - „Исус Христос“, (81 х 54, 5 х 2, 5 см), със сигнатура „6 юли 1883 отъ руки зуграфъ Димо Андоновъ от Папрадища“, „Свети Йоан Предтеча“, 1883, (79 х 54, 5 х 3 cm) без сигнатура, „Богородица с Христос“, 1883, (82 х 55 х 2,5 cm), без сигнатура, „Св. св. Петър и Павел“, 1884, (80 х 54,5 х 3 cm), със сигнатура „1884 февруари 17“. Папрадишки е автори и на една отделна икона с изображение на Тайната вечеря - 1938, (96 х 82,7 х 0,5), със сигнатура: „Прилаже Сава Ђокић, лекар са супругом Вером 1938 год. 21 априла“.<ref name="Николовски 188">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =188 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf | format = | accessdate = }}</ref>

Част от престолните икони в храма са дело на неизвестен местен зограф от XIX век, който не притежава художествените качества на крушевските зографи и Димитър Папрадишки. Негови са царските двери с Благовещението и пророците Давид и Соломон, Свети Атанасий, Архангел Гавриил от южната врата и архидякон Стефан от северната, задпрестолното разпятие с придружаващите икони на Богородица и Свети Йоан и надиконостасният кръст с разпятието с придружавашите икони на Богородица и Свети Йоан,<ref name="Николовски 188"/> както и допоясното изображение на Исус Христос.<ref name="Николовски 189">{{Цитат периодика| last = Николовски | first =Дарко | authorlink = | coauthors = | year =2013 | month = | title = Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко | journal =Патримониум | volume =6 | issue = 11 | pages =189 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_6/016%20=%20028_2%20Patrimonium%202013%20Darko%20Nikolovski.pdf | format = | accessdate = }}</ref>

 

== Бележки ==