Александър Гиргинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/2770-2016-05-27-09-00-29 Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 16:
След [[Преврат в България (1923)|Дветоюнския преврат]] през 1923 година Гиргинов става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения [[Демократически сговор]],{{hrf|Недев|2007|145}} но впоследствие се дистанцира от него и остава в самостоятелната Демократическа партия. Той е вътрешен министър в кабинетите на Народния блок през 1931-1934 година — в [[Правителство на България (46)|петото правителство]] на [[Александър Малинов]] и в [[Правителство на България (47)|първото]], [[Правителство на България (48)|второто]] и [[Правителство на България (49)|третото правителство]] на [[Никола Мушанов]]. След [[Държавен преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 е в опозиция и се обявява за запазване на [[неутралитет]]а на България във Втората световна война.<ref name="ташев"/>
На 2 септември 1944 година Александър Гиргинов се включва в [[Правителство на България (61)|кабинета]] на [[Константин Муравиев]], заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден на една година затвор от т. нар. [[Народен съд]].<ref>Присъдата на Народния съд е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]] от 1996.</ref> Освободен предсрочно, през лятото на 1945 година участва активно във възстановяването на Демократическата партия. На 25 октомври 1947 година Александър Гиргинов е "интерниран" изселен от гр.София в [[Разград]], където е взет на агентурна разработка от Държавна сигурност. Той е разработван и следен от ДС под псевдонима „ГОШО”, разкриват още архивите документи на репресивния апарат на БКП. Бил е принуждаван да се разписва по три пъти на ден. След като е бил настанен в празна стая без мебели, е принуден да се моли за завивки и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил синът си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира
През 1949 е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация, нещо което той е понесъл безропотно.
През 1952 г. е въдворен в концлагера „Белене” с решение на МВР за срок от 7 години. По това време той е 73-годишен.
| |||