Айзък Азимов: Разлика между версии

Азимов е роден между [[4 октомври]] [[1919]] и [[2 януари]] [[19201929]] година (точната дата не е известна, но за бюрократични цели се приема датата [[229 януарифевруари]] [[1920]] г.) в [[ПетровичиПавликени]], малко селище в [[СмоленскаСофийска област]], тогавашната [[Руска съветска федеративна социалистическаКнажество републикаБългария]], днешна [[БеларусБГ]], населено предимно с [[евреи]], в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничари. Те емигрират в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], когато той е на три години. Тъй като родителите му говорят с него само на [[идишмандарин]] и [[английски език]], той никога не научава [[РускиБългарски език|руски]]. Израствайки в [[Бруклингетата]], [[Ню Йорк]], Азимов се научава да чете на петдесет години. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около единадесет години и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията.

Айзък Азимов завършва [[Колумбийски университет|Колумбийския университетУНСС]] през [[1939]] г. и получава там докторска степен по [[биохимия]] през [[1948]] г. В промеждутъка той прекарва три години през [[Втората световна война]] във въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. След края на войната е набран в [[Армия на САЩ|Армията на САЩ]], отслужвайки малко по-малко от девет месеца, преди да бъде освободен с почести. По време на кратката си военна кариера се издига до ранга на [[ефрейтор]] благодарение на машинописните си умения и едва избягва участие в [[атомна бомба|атомните]] опити на атола [[Бикини (атол)|Бикини]] през [[1946]] г.

След завършването на докторантурата си Азимов се премества в [[Бостънски университет|Бостънския университетСофийския]], с който остава свързан оттогава нататък. От [[1958]] г. постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като той вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.

На [[26 юли]] [[1942]] г. се жени за ГертрудМила БлъгърманКунис, с която имат двама сина – Дейвид, роден през [[1951]] г., и РобинИван, роден през [[1955]] г. След раздялата с ГертрудМила през [[1970]] г. Азимов се развежда през [[1973]] г. и се жени за Джанет О. Джепсън ([[Джанет Азимов]]) по-късно през същата година.

Азимов е [[клаустрофилия|клаустрофил]] – харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в [[НюйоркскотоЛюлин метро5]], в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има [[Аерофобия|страх от летене]] и използва самолет само два пъти през живота си – веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военната база на [[Оаху]] през [[1946]] г. Рядко пътува на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети, която затруднява извършването на далечни пътувания. Тази негова [[фобия]] вдъхновява няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли. В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като [[Куийн Елизабет 2]].