Разлика между версии на „Маккартизъм“

579 байта изтрити ,  преди 3 години
по-стегнат изказ
м (форматиране: 42x кавички, 17x нов ред, 17x тире-числа, 2x заглавие-стил, 2x запетая, 2x й→ѝ, 54 интервала, тире, число+г. (ползвайки Advisor))
(по-стегнат изказ)
[[File:Is this tomorrow.jpg|thumb|225px|На изображението „Това ли ще бъде утре? Америка под комунизъм!“, пропаганден комикс публикуван 1947, показващ спектъра на комунистическо завземане на властта]]
 
'''Маккартизмът''' ({{lang-en|McCarthyism}}), по името на американския сенатор [[Джоузеф Маккарти]], е политическо течение в [[Съединени американски щати|САЩ]] от вторатакрая половинана [[1940-те]] и [[1950-те]] години на 20-ти век., Маккартизмътинициирано еот насоченрепубликанския срещусенатор комунистите[[Джоузеф и крайно-левите в САЩ иМаккарти]]. представляваВключва практика на обвиняване в подривна дейност, и заговор, в някои случаи без наличието на реални или достатъчни доказателства, или катополучени се използватс иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на [[ФБР]],|Федералното често използванбюро за потушаванеразследване]] на политическа критика(ФБР). Маккартизмът епрераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи, известна като „ерата Маккарти“.
 
Основните на това течение се коренятВъзниква в периода на т.нар. Втора„Втора вълна отна страха от комунизмакомунизма“ в САЩ, продължаващ от края на 1940 до края на 1950 г., Характеренхарактеризиращ засе този период ес повишениятповишен страх от комунистическо влияние върху американските институции, както и от шпионажсъветски отшпиони съветскив агентиАмерика. Терминът е въведен във връзка с критиките срещу антикомунистическите преследвания, започнати от републиканскиякритиците сенаторна Джоузеф[[антикомунизъм|антикомунистическата]] Маккартикампания, но скоро разширява своето значение, описвайки крайностите на подобно поведение. В днешно време се използва по-общо за да опише безразсъдни, недоказани обвинения, както и [[Демагогия|демагогски]] атаки срещу политически противници. По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или комунистически симпатизинти, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от правителствени или частни органи, комисии и агенции.
 
Основните групи, подложени на подобни подозрения,мишени са държавнитедържавни служители, хоратахора вот развлекателния бизнес, профсъюзни дейци, хорадейци свързани сна образованието. Често тезивъпреки подозрениянеубедителните саили вземанисъмнителни насериозно,доказателства въпрекитези неубедителнитеподозрения илисе съмнителнивземат доказателствасериозно, а нивото на заплаха, произтичаща от реалните или предполагаемите леви връзки или убеждения на дадена личност, сачесто честое крайно преувеличаванипреувеличено. Много хора губелигубят работата си и/или кариерите им биват разрушени, някои дори са лишавани от свобода. Повечето от тези наказания произтичат от съдебни присъди, отменени по-късно отменени;<ref> Yates v. United States (1957) and Watkins v. United States (1957): Fried (1997), pp. 205, 207.</ref> от закони, които по-късно са обявени за противоконституционни;<ref>California's „Levering Oath“ law, declared unconstitutional in 1967: Fried (1997), p. 124.</ref> от уволнения по причини впоследствие признати за неоснователни <ref>Slochower v. Board of Education (1956): Fried (1997), p. 203.</ref> или подсъдни, <ref>Faulk vs. AWARE Inc., et al. (1956): Fried (1997), p. 197.</ref>, или от извънсъдебни процедури, които като цяло са дискредитирани след 1950 г.
В днешно време терминът се използва по-общо, за да опише безразсъдни, недоказани обвинения, както и демагогски атаки срещу качествата или патриотизма на политически противници. По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или симпатизират на комунизма, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от правителствени или частни органи, комисии и агенции.
 
Най-известните примериизяви наот маккартизмаерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, Холивудският черен списък, свързан ссъс изслушвания,заседания проведени отна Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност ({{lang-en|House Un-American Activities Committee(}}, HUAC);, както и различни антикомунистически дейности на [[ФедералноФБР бюропод заръководството разследване|Федералнотона бюро[[Едгар за разследванеХувър]] (ФБР). Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.
Основните групи, подложени на подобни подозрения, са държавните служители, хората в развлекателния бизнес, профсъюзни дейци, хора свързани с образованието. Често тези подозрения са вземани насериозно, въпреки неубедителните или съмнителни доказателства, а нивото на заплаха, произтичаща от реалните или предполагаемите леви връзки или убеждения на дадена личност, са често крайно преувеличавани. Много хора губели работата си и/или кариерите им биват разрушени, някои дори са лишавани от свобода. Повечето от тези наказания произтичат от съдебни присъди, по-късно отменени;<ref> Yates v. United States (1957) and Watkins v. United States (1957): Fried (1997), pp. 205, 207.</ref> от закони, които по-късно са обявени за противоконституционни;<ref>California's „Levering Oath“ law, declared unconstitutional in 1967: Fried (1997), p. 124.</ref> от уволнения по причини впоследствие признати за неоснователни <ref>Slochower v. Board of Education (1956): Fried (1997), p. 203.</ref> или подсъдни, <ref>Faulk vs. AWARE Inc., et al. (1956): Fried (1997), p. 197.</ref> или от извънсъдебни процедури, които като цяло са дискредитирани след 1950 г.
 
Най-известните примери на маккартизма включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, Холивудският черен списък, свързан с изслушвания, проведени от Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност (House Un-American Activities Committee(HUAC); както и различни антикомунистически дейности на [[Федерално бюро за разследване|Федералното бюро за разследване]] (ФБР). Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.
 
== Произход ==
Историческият период, станал известен като ерата Маккарти, започва доста преди личното участие на Джоузеф Маккарти. МногоЗа факторинего иматдопринасят принос към маккартизмафактори, някои от тях сепородени пораждатоще в годините на Първата вълна на страха от комунизма (1917 – 20), вследствиеслед на[[Октомврийската установяванетореволюция]] наи комунизма като политическа силаустановяването на комунистическа власт в Русия[[Съветския Съюз]]. [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] увеличава своите членове през 30-те години на XX век, достигайки своя връх от около 75 000 членове през 1940 – 41 г. Това се дължи на нейните успехи в организирането на профсъюзното движение и на опозицията и&#768; срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато ЩатитеСАЩ саучастват заети свъв [[Втора световна война|Втората световна война]] и са в съюз със Съветския съюз, проблемът с [[антикомунизъм|антикомунизма]] естествено остава на заден план., Студената война започвано почти веднага след края на Вторатавойната световна война си установяването отна Съветския[[Източен съюзблок|марионетни режими на марионетниСъветския режимисъюз]] в Централна и Източна Европа започва [[Студената война]]. Въпреки че аферите [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) повдигат въпроса за съветския шпионаж воще далечнатапрез 1945 г., събитията от 1949 г. и 1950 г. рязко повишават усещането на заплаха от комунизма в САЩ. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същата тази година комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], изправяйки военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай.
<!-- прегледано дотук -->
 
Освен тези фактори, съществуват и други, „по-изтънчени“ сили, окуражаващи възхода на маккартизма. Отдавана било практика на повечето консервативни политици да оприличават като „комунистически“ или като „Червен заговор“ либерални реформи като законите за детския труд или правото на жените да гласуват. <ref>Fried (1990), p. 41</ref> Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] на президента Франклин Рузвелт. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и социализма или комунизма и виждат в тези политики доказателство, че правителството е силно повлияно от комунистите в администрацията на Рузвелт.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Като цяло неясно дефинираната заплаха от комунистическо влияние била по-честа тема в антикомунистическата реторика на политиците, отколкото шпионажът или друга по-конкретна дейност.