Разлика между версии на „Маккартизъм“

94 байта изтрити ,  преди 4 години
(по-стегнат изказ)
Най-известните изяви от ерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, Холивудският черен списък, свързан със заседания на Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност ({{lang-en|House Un-American Activities Committee}}, HUAC), както и различни антикомунистически дейности на ФБР под ръководството на [[Едгар Хувър]]. Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.
 
== Предпоставки ==
== Произход ==
Историческият период, станал известен като ерата Маккарти, започва доста преди личното участие на Джоузеф Маккарти. За негомаккартизма допринасят фактори, породени още в годините на Първата вълна на страха от комунизма (1917 – 20), в периода след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюз]] (наричан Първа вълна на страх от червените, {{lang-en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] увеличава своите членове през 30-те години на XX векнарастват, достигайки своя връх от около 75 000 членоведуши през 1940 – 41 г. Товакогато сетя дължи на нейните успехиучаства в организирането на профсъюзното движение и на опозицията и&#768; срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ участват във [[Втора световна война|Втората световна война]] в съюз със Съветския съюз, проблемът с антикомунизмаантикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след края на войната, идовел установяванетодо установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. ВъпрекиШпионски чеафери аферитекато тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) повдигатса въпроса за съветския шпионажналице още през 1945 г., но събитията от 1949 г.- и 195050 г. рязко повишават усещането наза комунистическа заплаха от комунизма в САЩ. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същата годинаСъщевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], изправяйкикоято изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британските и американските разузнавателни служби довеждат до процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.
<!-- прегледано дотук -->
Освен тези фактори, съществуват и други, „по-изтънчени“ сили, окуражаващи възхода на маккартизма. Отдавана било практика на повечето консервативни политици да оприличават като „комунистически“ или като „Червен заговор“ либерални реформи като законите за детския труд или правото на жените да гласуват. <ref>Fried (1990), p. 41</ref> Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] на президента Франклин Рузвелт. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и социализма или комунизма и виждат в тези политики доказателство, че правителството е силно повлияно от комунистите в администрацията на Рузвелт.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Като цяло неясно дефинираната заплаха от комунистическо влияние била по-честа тема в антикомунистическата реторика на политиците, отколкото шпионажът или друга по-конкретна дейност.
 
Освен тези фактори, съществуват и други, „попо-изтънчени“ силисложни, окуражаващи възхода на маккартизма. Отдавана било практика на повечето консервативниКонсервативните политици даоще оприличаватот като[[1920-те]] „комунистически“ или като „Червен заговор“определят либерални реформи като законите за детския труд или за [[Избирателно право на жените|избирателното правото на жените]] да„комунистически“ гласуват.или „червен заговор“<ref>Fried (1990), p. 41</ref>. Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] на президента Франклин Рузвелт]]. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и социализма или комунизма и виждат в тези политики доказателство, че правителството е силно повлияно от комунистите в администрацията на Рузвелт.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Като цяло неясноНеясно дефинираната заплаха от комунистическокомунизма влияниесе билапревръща в по-честа тема вза антикомунистическата реторика на политиците, отколкото шпионажът или друга по-конкретнашпионската дейност.
Участието на Джоузеф Маккарти в културния феномен, който впоследствие приема неговото име, започва с реч, която произнася на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия, за който твърди, че съдържа списък на известни комунисти, работещи в Държавния департамент. Маккарти е често цитиран да казва: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.“ <ref>Griffith (1970), p. 49.</ref> Тази реч предизвиква водопад от медийно внимание към Маккарти и поставя начало на пътя, който го превръща в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.
 
Участието на Джоузеф Маккарти в културния феноменкампанията, койтокоято впоследствие приема неговотоимето имему, започва с реч, която произнасяпроизнесена на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия, за който твърди, че съдържасъс списък на известнислужители комунисти, работещи вот Държавния департамент., Маккартиза екоито честотвърди, цитиранче даса казвакомунисти: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.“ <ref>Griffith (1970), p. 49.</ref> Тази реч предизвиква водопад отсилно медийно внимание към Маккарти и поставяслага начало на пътя, който гонеговото превръщапревръщане в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.
Първата писмена употреба на термина маккартизъм е в една политическа карикатура във в. „Вашингтон пост“ на Хърбърт Блок. Тя изобразява четирима водещи републиканци, опитващи се да избутат слон (традиционният символ на Републиканската партия) да застане върху олюляващи се, струпани на куп кофи с катран, най-горната от които била надписана „Маккартизъм“.
 
Първата писменадокументирана употреба на термина маккартизъм„маккартизъм“ е в една политическа карикатура на Хърбърт Блок във в. „Вашингтон пост“ на Хърбърт Блок. Тя изобразява четирима водещи републиканци, опитващи се да избутат слон (традиционният символ на [[Републиканска партия (САЩ)|Републиканската партия]]) да застанесе качи върху олюляващи се, струпани на куп олюляващи се кофи с катран, като на най-горната от които билаима надписананадпис „Маккартизъм“.
 
== Институции ==