Разлика между версии на „Маккартизъм“

665 байта изтрити ,  преди 4 години
 
== Институции ==
По времетовреме на маккартизма съществуват множество антикомунистически комитети, експертни групи експерти,и комисии във федералното, щатските и местните правителства, разследващичиято задача е разследване на лоялността, както и множество частни агенции, провеждащи разследвания наза малки и големи компании, по подозрениеподозрения за наличиетоналичие на комунисти сред работниците и служителите им. В [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] най-важните органи, разследващи комунистическа дейносттакива билиорганиса Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност, Сенатската подкомисия, занимаваща се спо вътрешнатавътрешна сигурност и Постоянната подкомисия за разследвания. В периода от 1949 до 1954 г. тези и други комисии в Конгреса са провелипровеждат 109 разследвания.<ref>Fried (1990), p. 150.</ref>
 
=== В изпълнителната власт ===
=== Институции в областта на изпълнителните органи ===
==== Разследвания за лоялност във връзка със сигурността на страната ====
През 1947 г. във федералното правителство, административна заповед 9835 на президента [[Хари Труман]] поставяслага началото на програма„Програма за разследванияразследване на лоялностталоялността“ сред федералните служители. Подобни разследвания започват и в много щатски и местни правителствени офисислужби, както и в някои частни предприятия в цялата страна. През 1958 е изчислено, че приблизително един на всеки пет служители е трябвалобил даподложен преминена някакъв вид разследванепроверка на лоялността. <ref>Brown (1958).</ref> Веднъж загубил работата си благодарение наслед отрицателна оценка за лоялността си, човек много трудно успявал да си намери отново работадруга. „Човекът е съсипан навсякъде и завинаги,“ според думите наСпоред председателя на Комисията на президента Хари Труман за разследване на лоялността „Човекът е съсипан навсякъде и завинаги. „НитоНито един разумен работодател не би поел риска да му даде работа.“<ref>Schrecker (1998), p. 271.</ref>
 
==== Дж. Едгар Хувър и ФБР ====
Историчката Елън Шрекър нарича ФБР „единственият, най-важен компонент на антикомунистическия кръстоносен поход“ и пише: „Ако през 50-те години изследователите знаеха, това, което научиха след [[1970-те|70-те години на XX век]], когато ''Законът за свободата на информацията'' отвори документите на Бюрото, „Маккартъзмът“„маккартъзмът“ сигурно щеше да се нарича „Хувъризъм“„хувъризъм“.“ <ref>Schrecker (1998), pp. 239, 203.</ref> Директорът на ФБР [[Едгар Хувър|Дж. Едгар Хувър]] е един от най-ревностните анткомунисти в Щатите и един от най-влиятелните. Хувър проектира Програмата за разследванияразследване на лоялността на президента Хари Труман. Проучванията на миналото на бъдещите служители са провеждани от агентите на ФБР. Това се оказва огромна задача, която води до увеличаване на броя на служителите на Бюротому от 3 5993599 през 1946 г. до 7029 през 1952.
 
По настояване на Хувър личността на информаторите е пазена в тайна, а повечето граждани, обект на разследвания наза лоялностталоялност, нямалинямат право на свидетели, илинито да узнават самоличността на тези, които ги обвиняват. В много от случаите дори не им е казвано в какво ги обвиняват.<ref>Schrecker (1998), pp. 211, 266 et seq.</ref>
 
Влиянието на Хувър се разширяваразпростира отвъд федералните служители и отвъд Програмата за разследване на лоялността. Записите от изслушванията и разследванията за лоялността би трябвало да са засекретени, но Хувър често предоставя доказателства от тези случайслучаи на сенатските комитети.<ref>Schrecker (2002), p. 65.</ref> Освен това ФБР се оказва въвлечено в много нелегални практики в събирането на информация за комунистите, като влизания с взлом, незаконни подслушвания и следене на пощата.<ref>Cox and Theoharis (1988), p. 312.</ref> ФБР използва и незаконни операции под прикритие, за да дискредитира комунистите, както и други дисидентски политически групи.
 
Членовете на лявото крило на Националната адвокатска колегия са сред малкото адвокати, които се осмеляват да защитават клиенти по комунистически случаи, и това на практика я превръща Националната адвокатска колегия в мишена на Хувър. В периода от 1947 до 1951 г. офисът на тази организация е обискиран най-малко четиринадесет пъти. <ref>Schrecker (1998), p. 225.</ref>
ФБР е въвлечено в много нелегални практики в събирането на информация за комунистите, като влизания с взлом, незаконни подслушвания и следене на пощата.<ref>Cox and Theoharis (1988), p. 312.</ref>
 
През 1956 г. Хувър започва все по-често се разочарова от решенията на Върховния съд, закоито ограничаванеограничават възможността на [[Министерство на правосъдието на САЩ|Министерството на правосъдието]] да преследва комунисти.
Членовете на лявото крило на Националната адвокатска колегия са сред малкото адвокати, които се осмеляват да защитават клиенти по комунистически случаи, и това на практика превръща Националната адвокатска колегия в мишена на Хувър. В периода от 1947 до 1951 г. офисът на тази организация е обискиран най-малко четиринадесет пъти. <ref>Schrecker (1998), p. 225.</ref>
Освен това ФБР използва и незаконни операции под прикритие, за да дискредитира комунистите, както и други дисидентски политически групи.
 
=== Сенатската комисияКомисия за разследване на неамериканска дейност (HUAC) ===
През 1956 г. Хувър започва все по-често се разочарова от решенията на Върховния съд за ограничаване възможността на Министерството на правосъдието да преследва комунисти.
СенатскатаНай-силно комисияангажирана с антикомунистически разследвания и най-дейна е Комисията за разследване на неамериканска дейност (HUAC){{lang-en| еHouse най-обещаващатаCommittee иon дейнаUn-American правителственаActivities}}, комисияHUAC), ангажиранаизлъчена сот антикомунистическиКамарата разследванияна представителите. Тя е създадена през 1938 г. и билапреди това е известна като Комисията Диес, на името на депутата Мартин Диес, койтооглавяващия я оглавява до 1944 г. Мартин Диес. HUAC разследва най-разнообразни „дейности“, включително и тези на Германогермано-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху комунизма и през 1938 г. започва с разследване срещу комунисти въвна Федералния театрален проект (проект наот Новия курс да създадеза театър и други представления на живо по време на [[Голямата депресия]] в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е разследването, проведено презот 1948 г., на обвиненията в шпионаж срещу АлдърАлджър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН)., Това разследванеобвинен в крайнашпионаж. сметкаТо води до процес срещу Хис и осъжданетотой муе осъден, но не за лъжесвидетелстванешпионаж, убеждавайкиа за лъжесвидетелстване. Това многоубеждава хорамнозина в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.
 
HUAC достига найНай-голяматаголяма сиизвестност славаHUAC и известностпостига с разследването срещуна холивудската филмова индустрия. През октомври 1947 г. Комисията започва да връчва призовки на сценаристи, режисьори и други служители във филмовата индустрия да дадатдават показания относно тяхното действително или подозирано членство в Комунистическата партия, връзки с нейни членове или споделяне на технитетакива убеждения. Сред първите свидетели от филмовата индустрия, призовани от Комисията, имало десет души, които решават да не съдействат. Тези мъже, стават известни като „Холивудската десетка“, се позовават на [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка]], гарантираща свобода на словото и сдружаването,. заТе коятостават известни като „Холивудската десетка“ и смятат, че правнопоправката ги защитава от това да бъдат заставени да отговарят на въпросите на Комисията. Тази тактика се проваля и десетимата са осъдени на затвор за неуважение на Конгреса. Двама са осъдени на шест месеца затвор, а останалите на една година.
=== Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност (HUAC) ===
Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност (HUAC) е най-обещаващата и дейна правителствена комисия, ангажирана с антикомунистически разследвания. Тя е създадена през 1938 г. и била известна като Комисията Диес, на името на депутата Мартин Диес, който я оглавява до 1944 г. HUAC разследва най-разнообразни „дейности“, включително и тези на Германо-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху комунизма и през 1938 г. започва с разследване срещу комунисти във Федералния театрален проект (проект на Новия курс да създаде театър и други представления на живо по време на Голямата депресия в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е разследването, проведено през 1948 г., на обвиненията в шпионаж срещу Алдър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН). Това разследване в крайна сметка води до процес срещу Хис и осъждането му за лъжесвидетелстване, убеждавайки много хора в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.
 
ВСледващите бъдеще свидетелитесвидетели, които отказват да съдействат на Комисията, щевече се позовават на Петата поправка, която защитава от свидетелстване срещу самия себе си.
HUAC достига най-голямата си слава и известност с разследването срещу холивудската филмова индустрия. През октомври 1947 г. Комисията започва да връчва призовки на сценаристи, режисьори и други служители във филмовата индустрия да дадат показания относно тяхното действително или подозирано членство в Комунистическата партия, връзки с нейни членове или споделяне на техните убеждения. Сред първите свидетели от филмовата индустрия, призовани от Комисията, имало десет души, които решават да не съдействат. Тези мъже, стават известни като „Холивудската десетка“, се позовават на [[Първа поправка към Конституцията на САЩ|Първата поправка]], гарантираща свобода на словото и сдружаването, за която смятат, че правно ги защитава от това да бъдат заставени да отговарят на въпросите на Комисията. Тази тактика се проваля и десетимата са осъдени на затвор за неуважение на Конгреса. Двама са осъдени на шест месеца затвор, а останалите на една година.
 
В бъдеще свидетелите, които отказват да съдействат на Комисията, ще се позовават на Петата поправка, която защитава от свидетелстване срещу самия себе си.
 
=== Сенатски комисии ===
В Сената главната комисия за разследване на комунисти е Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност ({{lang-en|Senate Internal Security Subcommittee}}, (SISS)), създадена през 1950 г. Тя е натоварена с осигуряването на прокарването на закони, свързани с „шпионаж, саботаж, както и защита на вътрешната сигурност на Съединените щати“. SISS е ръководена от демократа Пат Маккаран и печели авторитет с провеждането на прецизни и обширни разследвания. Тази комисия разследва една година Оуен Латимор (Owen Lattimore) и други членове на Института за тихоокеански отношения ({{lang-en|Institute of Pacific Relations}}) – международна неправителствена организация, създадена през 1925 г. Както често пъти се случвало, учените и дипломатите, свързани с Латимор (т.нар. Китайски ръце – China Hands) са обвинени за „загубата на Китай“, и докатомакар че все пак са намерени някакви доказателства за прокомунистична дейност все пак са намерени, не е открито нищо, което да подкрепи обвинението на Маккаран, че Латимор е „ съзнателен„съзнателен и ясен инструмент наза съветскатасъветска конспирация”. През 1952 г. Латимор е обвинен в даване на лъжливи показания пред SISS. След като много от обвиненията са отхвърлени от Федералния съд и един от свидетелите призналпризнава, че е лъжесвидетелствал, през 1955 г. делото е прекратено.<ref>Fried (1990), pp. 145 – 150.</ref>
 
Самият Джоузеф Маккарти оглавява Постоянната подкомисия за разследвания към Сената ({{lang-en|Senate Permanent Subcommittee on Investigations}}) от 1953 до 1954 г. През този период той я използва за много от своите проучвания в „лова“ на комунисти. Маккарти първо проучва твърдения за комунистическо влияние в Гласътрадио „Гласът на Америка (Voice of America)Америка“, след което се насочва към програматабиблиотеките в чужбина на Държавния департамент за библиотеките в чужбина. Каталозите на тези библиотекиим са претърсени за произведения на автори, които Маккарти счита за неподходящи. Следи което Маккартитой представя списък пред Подкомисията и пресата списък на предполагаеми прокомунистически автори. Поддавайки се на напрежениетонатиска, Държавният департамент нарежда на презокеанскитебиблиотеките библиотекив чужбина да премахнат от рафтовете си „материали„материалите на всички противоречиви личности, комунисти, симпатизанти на тази идея и т.н.“ Някои от библиотеките наистина изгорилиизгарят някои от току-що забранените книги.<ref>Griffith (1970), p. 216.</ref>
 
След края на това разследване, комисията на Маккарти започва разследване в Американската[[американската армия]]. Разследването почва от лабораторията на Американските сигнални част във Форт Монмаут. Маккарти събира няколко заглавия от вестници с истории за опасен кръг от шпиони сред военните разузнавачи, но в крайна сметка от това разследване не изляза нищо.<ref>Stone (2004), p. 384.</ref> След това Маккарти насочва вниманието си към един случай на зъболекар от американската армия, който е повишен в ранг майор, въпреки че отказа да отговаря на въпроси от военната анкета за лоялност. Провеждането на това разследване, което включва и серия от нападки и обиди към бригадни генерали, води до т.нар. изслушвания Армия-Маккарти, по времето на които, по национална телевизия в продължение на 36 дни Маккарти и Армията си разменят обвинения и контраобвинения. Въпреки че официалните резултати от тези изслушвания са неубедителни, това представяне на Маккарти пред американската публика води до рязък спад на неговата популярност.<ref>Fried (1990), p. 138.</ref> За по-малко от година Маккарти е остро разкритикуван от Сената и неговото положение на виден авторитет и сила в борбата с антикомунизма пострадали чувствително.
 
=== ЧернитеЧерни списъци ===
На 25 ноември 1947 г. ( един ден след като Камарата на представителите одобрява призовките за неуважение на Холивудската десетка) Ерик Джонстън (Eric Johnston), президент на Филмовата асоциация на Америка (Motion Picture Association of America), разпространява съобщение до медиите от името на управителите на водещите филмови студия, което става известно като Изявлението Уолдорф (Waldorf Statement). С това изявление се обявява уволнението на Холивудската десетка и се заявява: „Ние няма съзнателно да назначаваме комунист или член на каквато и да е партия или група, която защитава свалянето от власт на правителството на Американските щати[...]“ Тази открита капитулация пред маккартизма бележи началото на Холивудския черен списък (Hollywood blacklist). Въз основа на този списък е отказано назначаване на стотици кандидати за работа. Въпреки това, студията, продуцентите, както и други работодатели, така и не признават публично съществуването на такъв черен списък.