Разлика между версии на „Маккартизъм“

176 байта изтрити ,  преди 4 години
м
 
=== Сенатски комисии ===
В Сената главната комисия за разследване на комунисти е ''Сенатската подкомисия за вътрешна сигурност'' ({{lang-en|Senate Internal Security Subcommittee}}, SISS), създадена през 1950 г. Тя е натоварена с прокарването на закони, свързани с „шпионаж, саботаж, както и защита на вътрешната сигурност на Съединените щати“. SISS е ръководена от демократа Пат Маккаран и печели авторитет с провеждането на прецизни и обширни разследвания. Тази комисия разследва една година Оуен Латимор и други членове на Института за тихоокеански отношения ({{lang-en|Institute of Pacific Relations}}) – международна неправителствена организация, създадена през 1925 г. Както често пъти се случвало, учените и дипломатите, свързани с Латимор (т.нар. Китайски ръце – China Hands) са обвинени за „загубата на Китай“, и макар че все пак са намерени някакви доказателства за прокомунистична дейност, не е открито нищо, което да подкрепи обвинението на Маккаран, че Латимор е „съзнателен и ясен инструмент за съветска конспирация”. През 1952 г. Латимор е обвинен в даване на лъжливи показания пред SISS. След като много от обвиненията са отхвърлени от Федералния съд и един от свидетелите признава, че е лъжесвидетелствал, през 1955 г. делото е прекратено.<ref>Fried (1990), pp. 145 – 150.</ref>
 
Самият Джоузеф Маккарти оглавява ''Постоянната подкомисия за разследвания към Сената'' ({{lang-en|Senate Permanent Subcommittee on Investigations}}) от 1953 до 1954 г. През този период той я използва за много от своите проучвания в „лова“ на комунисти. Маккарти първо проучва твърдения за комунистическо влияние в радио „Гласът„[[Гласът на Америка“Америка]]“, след което се насочва към библиотеките в чужбина на Държавния департамент. Каталозите им са претърсени за произведения на автори, които Маккарти счита за неподходящи и той представя пред Подкомисията и пресата списък на предполагаеми прокомунистически автори. Поддавайки се на натиска, Държавният департамент нарежда на библиотеките в чужбина да премахнат от рафтовете си „материалите на всички противоречиви личности, комунисти, симпатизанти на тази идея и т.н.“ Някои от библиотеките наистина изгарят някои от току-що забранените книги.<ref>Griffith (1970), p. 216.</ref>
 
След края на това разследване, комисията на Маккарти започва разследване в [[американската армия]]. Разследването почвазапочва от лабораториятанаучната лаборатория на Американските сигнални частчасти във Форт Монмаут. МаккартиДейността събираму няколкое заглавияотразена отс вестницивестникарски с историизаглавия за опасен шпионски кръг от шпиони сред военните разузнавачи, но в крайна сметка от това разследванеразследването не изляза нищо.<ref>Stone (2004), p. 384.</ref> След това Маккарти насочва вниманието си към един случайслучая на военен зъболекар от американската армия, който е повишен в ранг майор, въпреки че отказаотказва да отговаряпопълни на въпроси от военната анкетаанкетата за лоялност. Провеждането на товаТова разследване, което включва и серия от нападки и обиди към бригаднибригаден генерали,генерал водии довежда до т.нар. изслушвания Армия„Армия-МаккартиМаккарти“, излъчвани по времетонационална на коитотелевизия, по националнавремето телевизияна които в продължение на 36 дни Маккарти и Армията си разменят обвинения и контраобвинения. Въпреки че официалните резултати от тези изслушвания са неубедителни, това представяне на Маккарти пред американската публика води до рязък спад нав неговата популярност.<ref>Fried (1990), p. 138.</ref> За по-малко от година Маккарти е остро разкритикуван от Сената и неговото положение на виден авторитет и сила в борбата с антикомунизма пострадалистрадат чувствително.
 
=== Черни списъци ===