Аниме: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 66:
==Дистрибуция==
===Излъчване===
Аниметата поначало се излъчват по японски телевизии в Япония или се прожектират в японски киносалони, ако са пълнометражни аниме филми. След 2010 г. се появяват и уебсайтове, които предлагат платено и/или безплатно гледане на анимета едновременно с излъчването им в Япония или няколко часа или няколко дена след оригиналното излъчване в Япония (обикновено придружени със субтитри на английски). Пример за последния бизнес модел са уебсайтове като CrunchyRoll.com.
===Влияние върху световната култура===
 
ОтскороПрез първите 2 десетилетия на 21-ви век по някои български ТВтелевизионни канали, като [[Super 7]], [[AXN Sci-Fi]] и Super 7други, себиват излъчватизлъчени в неофициален превод на български няколко аниме поредици и отделни аниме филми.
 
=====Начини за сдобиване в България с анимета=====
{{Бг-ограничен}}
Въпреки наличието на няколко официално лицензирани за България анимета, налични в преводна версия на български език, които се продават официално и в България, основните методи на българските зрители за намиране и гледане на анимета остават:
# изтеглянето на създадени от фенове цифрови записи на излъчвания на анимета по японски телевизии (или на цифрови копия на официалните японски или преводните англоезични издания на анимета — пуснати като CD/DVD/BluRay дискове за продажба), споделени законно (или не) като файлове за изтегляне в Интернет (например чрез [[торент|торенти]] или от HTTP/FTP сървъри, или чрез прякото им законно (или не съвсем законно) гледане като поточно видео направо от определени уебсайтове);
# неформалното споделяне на гореизброените цифрови файлове между приятел и познайници под формата на самодейно компилирани колекции от файлове с аниме видео в CD/DVD-та (или USB флашки, или USB твърди дискове, и други);
# купуването (обикновено чрез Интернет) на официални CD/DVD/BluRay дискове с цифровите файлове на анимета (оригинални издания на японски от Япония (по-рядко), или оригинални лицензирани преводни издания за англоезичния пазар, или лицензирани преводни издания на други езици за други държави).
# гледането на живо на анимета направо по японски телевизии в Япония или в киносалони в Япония (много рядко срещан и струващ много скъпо вариант).
===Влияние върху световната култура===
===Анимето и американската аудитория===
===Анимето и българската аудитория===
====Ранни години на поява и разпространение в България====
През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми<ref>http://www.seminar-bg.eu/novi-medii-novi-mladi/85-q.html?showall=1</ref>: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots — Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 — Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone).
В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 — Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold — Taiyou no Ko Esteban). Във формат [[VHS]] излизат също много анимета, но нелицензирани — някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star — Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), Акира„Акира“ (Akira) и др.
 
====Средният период====
Към края на 90-те започва и легалното видеоразпространение (във формати VHS и DVD) на заглавия, като „Принцеса Мононоке“ (Monoke Hime), „Спомени“ („Memories“), Кръсниците„Кръстниците от ТокиоТокио“ (Tokyo Godfathers), Final Fantasy VII: Advent Children и др. Оттогава датират и първите по-масови културтрегерски опити на българските фенове за добиране до аниме заглавия (предимно посредством глобалната онлайн компютърна мрежа Интернет) и дистрибуцияразпространение сред приятели (отчасти офлайн, на дискови оптични носители, като CD-та и DVD-та).
 
====Популяризиране в България====
В началото на 21. век аниметата придобиват значителна фенска аудитория от фенове и се появяват и първите български преводачески групи за фенсубтитрисъздадени от фенове субтитри (базирани в онлайн пространството на [[Интернет]]) — наричани „фенсуб(титри)“, както и специализарани анимефенски иуебсайтове мангаза фенскианимета уебсайтовеи манги, сред които се открояват общностни е-портали, онлайн форуми, блогове, торент тракъритракери и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани конвенциисъбирания (наречени „конвенции“) и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като „Aniventure“[[Aniventure]]. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. По някои български кабелни телевизии биват излъчени в неофициален превод на български някои аниме сериали или отделни аниме филми.
Отскоро по някои български ТВ канали, като AXN Sci-Fi и Super 7, се излъчват няколко аниме поредици и отделни аниме филми.
 
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.