Аниме: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 81:
===Анимето и англоезичната (предимно американската) аудитория===
===Анимето и азиатската аудитория===
===Анимето и африканската аудитория===▼
===Анимето и европейската аудитория===
====Анимето и българската аудитория====
{{Оригинално_изследване}}
=====Ранни години на поява и разпространение в България=====
През 70-те и 80-те японската анимация стига в България най-вече под формата на пълнометражни филми<ref>http://www.seminar-bg.eu/novi-medii-novi-mladi/85-q.html?showall=1</ref>: „Котаракът в чизми“ (The puss in boots — Nagagutsu wo Haita Neko), „Трима звездни мускетари“ (Space Three Musketeers), „Машината на времето“ (продължание на „Трима звездни мускетари“, Time Machine) и „Космическата огнена птица“ (The Phoenix 2772 — Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone).
В края на 80-те и началото на 90-те години в България се излъчват първите аниме ТВ сериали: „Буревестниците“ (Thunderbirds 2086 — Kagaku Kyuujo-tai TechnoVoyager), „Волтрон“ (Voltron) и „Тайнствените златни градове“ (The Mysterious Cities of Gold — Taiyou no Ko Esteban). Във формат [[VHS]] излизат също много анимета, но нелицензирани — някои от заглавията са „Юмрукът на северната звезда“ (Fist of the north star — Hokuto no Ken), „Танкова полиция“ (Dominion Tank Polce), „Акира“ (Akira) и др.
▲===Анимето и африканската аудитория===
=====Средният период=====
Към края на 90-те започва и легалното видеоразпространение (във формати VHS и DVD) на заглавия, като „Принцеса Мононоке“ (Monoke Hime), „Спомени“ („Memories“), „Кръстниците от Токио“ (Tokyo Godfathers), Final Fantasy VII: Advent Children и др. Оттогава датират и първите по-масови културтрегерски опити на българските фенове за добиране до аниме заглавия (предимно посредством глобалната онлайн компютърна мрежа Интернет) и разпространение сред приятели (отчасти офлайн, на дискови оптични носители, като CD-та и DVD-та).
=====Популяризиране в България през 21-ви век=====
В началото на 21. век аниметата придобиват значителна аудитория от фенове и в България, и се появяват и първите български преводачески групи за създадени от фенове субтитри (базирани в онлайн пространството на [[Интернет]]) — наричани „фенсуб(титри)“, както и специализарани фенски уебсайтове за анимета и манги, сред които се открояват общностни е-портали, онлайн форуми, блогове, торент тракери и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани събирания (наречени „конвенции“) и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като [[Aniventure]]. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. По някои български кабелни телевизии биват излъчени в неофициален превод на български някои аниме сериали или отделни аниме филми.
Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.
| |||