Разлика между версии на „Митрашинци“

В местността Будица край селото е открито селище от времето на [[неолит]]а. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от [[Римска империя|римско време]] (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната [[Античност]] (Манастир), [[Средновековие|средновековен]] некропол (Дивидия) и селище (Селище).<ref>Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.</ref>
 
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от [[1621]]-[[1622]] година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на [[19 век]] Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Митрашинци)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 187195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =187195 | doi = | id = | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Митрошинци'' е населявано от 1 150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.]</ref>