Константин Врачански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
==Биография==
Константин Врачански е роден на 14 май 1843 г. (по други сведения през 1847 г.) в гр. [[Калофер]], в семейството на енорийски свещеник. Основното си образование получава в родния си град при даскал [[Ботьо Петков]] (баща на [[Христо Ботев]]), а гимназиалното в гръцко училище в [[Цариград]], където живеел брат му. С помощта на [[Драган Цанков]] заминава за [[Рим]], където от 1863 до 1869 г. учи в Католическия богословски колеж „Св. Атанасий“, без да променя религията си.
Завърнал се в родината, за кратко се установява в [[Карлово]], където ръководи театралната дейност в града. Воден от желанието за духовно звание и служение заминава за Цариград, а оттам в [[Русе]], където попада под грижите на Доростолския и Червенски митрополит Григорий. Същият го постригва в монашество с името Константин, като последователно го ръкополага в йеродяконски и йеромонашески чин. През 1873 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. За кратко през 1873 г. е архиерейски наместник в [[Силистра]], а от края на същата година е назначен за управляващ [[Врачанска епархия]]. Като такъв след [[Руско-турската освободителна война]] архимандрит Константин посреща Царя Освободител Александър II в [[Плевен]]. На 11 ноември 1884 г. е хиротонисан за Врачански митрополит.
Ред 26:
Ръководи водосвета при откриването на новата ЖП-линия в [[Мездра]] през 1897 г., на който присъстват специално пристигналите с влак от София [[княз Фердинанд]] и княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска]] и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов.
Осъществява лични контакти с [[Димитър Петков]] – министър-председател на България в периода 1906 – 1907 г. (баща на политиците [[Петко Петков|Петко Д. Петков]] и [[Никола Петков]]). Но особено близки са отношенията му с митрополит [[Климент Търновски]] (Васил Друмев), с когото поддържа кореспонденция. По време на Стамболовия режим, големият духовен и политически деец е затворен в Гложенския манастир, но въпреки рисковете Врачанския митрополит Константин не се поколебава да го посети в изгнанието му.
Грижата за вярата на своето паство е засвидетелствана от подкрепата за построяването на много православни храмове, като църквите „Св. Троица“ в Плевен и ”Успение Богородично“ в град [[Тръстеник]]. Врачанския митрополит често ходатайства пред висши чиновници за отпускане на финансови средства.
Архивите пазят сведения и за неговата роля на възпитател на нравствена и духовна чистота у врачани, като публично заклеймява гадателите, врачките и разпространителите на суеверия и заблуди сред народа.
Ред 34:
От многостранната дейност на Митрополит Константин, обаче най-голямо преклонение буди отношението му към благотворителността, образованието и грижата за децата.
Няколко месеца преди да почине разпорежда да бъде продаден парцелът му в [[София]] (2 511 кв.м.) и по-голяма част от средствата да бъде разпределена „за просветни и благотворителни цели“. По волята на дарителя голямата част от средствата са предоставени на училище „Митрополит Константин“ във Враца за учредяване на фонд, от чиито лихви да се купуват книги и дрехи за бедни ученици. Други са предоставени на Врачанското благотворително дружество „Милосърдие“ за издържаната от него безплатна ученическа трапезария. За благотворителни цели митрополитът предоставя суми и на Епархийското свещеническо братство „Св. Цар Константин“ и Православното християнското братство във Враца. Отделни суми благодетелят предоставя за ученически трапезарии в родния му град и околийските центрове на епархията – Плевен и [[Оряхово]].
Наред с това митрополит Константин оставя в наследство 600 кв.м. на Св. Синод за учредяване на фонд, от приходите, на който ще се „издържат двама стипендианти в Софийската духовна семинария“ с едно изискване: „единият от тях да бъде от Врачанска епархия и да се избира по указание на митрополията, а другият да бъде от Калофер“, а завършилите стипендианти се задължават да приемат духовен сан.
Ред 40:
След 1947 г. народната власт иззема архива на Врачанска митрополия и следите на дарителските актове се губят. Известно е, че благотворителният фонд на митрополит Константин Врачански съществува до началото на 1952 година.
През 1951 г. сградата у-ще „Митрополит Константин“ (тогава „Септемврийци“) и прилежащите постройки, обитавани от наследници на врачанския свещеник Петко Хр. Розов са одържавени. През 1952 и 1959 г. част от сградите са съборени. През 1999 г. собствеността е променена от държавна в общинска, а през 2006 г. в частна общинска собственост, след което е обявена процедура по продажба на училището, носещо името на големия благодетел на образованието във Враца митрополит Константин. Но по препоръка на митрополит [[Калиник Врачански]] и със съдействието на Община Враца сградата не е приватизирана, а остава за обществени цели.
==Бележки==
| |||