Златозар Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „Златозар Николаев Боев (род. на 20 октомври 1955 г. София) е български зоолог (орнитолог) и па...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
Златозар Николаев Боев (род. на 20 октомври 1955 г. София) е български зоолог (орнитолог) и палеонтолог
З. Боев полага основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Изгражда най-богатите (към 2016 г.) на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни (неогенски и плейстоценски) и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека (над 15 000 публикации) по [[палеонтология]] и [[еволюция]] на [[птици]]те. Открил и описал е 4 рода,
== Образование и квалификация ==
Ред 10:
== Научна кариера ==
От 1986 г., когато е назначен за научен сътрудник в НПМ, завежда богатите орнитологични колекции на музея. През този период започва създаването на остеологична колекция от рецентни птици и предприема първите си проучвания върху субфосилни и [[фосилни птици
В професионалната си кариера преминава през: специалист биолог (1980-1986), кандидат на науките/доктор (1986), научен сътрудник II ст. (1986-1989), завeждащ раздел "Птици" в НПМ-БАН (1986), научен сътрудник I ст. (1989-1992), старши научен сътрудник II ст. (1992-2001), зав. отдел "Фосилни и рецентни птици" в НПМ-БАН (1997), научен секретар на НПМ-БАН (1999-2007), доктор на биологическите науки (1999), старши научен сътрудник I ст. (2001-2010), професор (2010-) <ref>http://www.nmnhs.com/boev-zlatozar-bg.html </ref>, зам.-председател на Специализирания научен съвет по зоология и екология при [[Висша атестационна комисия]] при МС (2007-2010).
З. Боев е членувал в редица международни професионални организации - Society of Avian Paleontology and Evolution (1987), International Council for Archaeozoology (1989), Bird Remains Working Group (1990), Threatened Waterfowl Specialists Group (1990), Heron Specialist Group (1990), Society of the European Avian Curators (2000), Association for Environmental Archaeology (2000), Society of Ethno-ornithology (2006), както и в национални професионални организации като [[Българско природоизпитателно дружество]] - член (1980); член на Централния съвет (1990-1993); член на Управителния съвет (2006), [[Съюз на учените в България]] - член (1986- 2004; 2007- ); Ръководство на Секция "Биология" – член (1990); председател на Секция "Биология" (1998-2002); Управителен съвет – член (1999-2001), [[Българско дружество за защита на птиците]] - член-основател и първи секретар (1988-1990); член (1990), Национален съвет за защита на животните - член-основател и първи зам.-секретар (1989-1990), [[Българско дружество за защита на животните]] - член-основател (1990), Българско археологическо дружество (ново) - член-основател (1990), Българско зоологическо дружество - член-основател (1990) и секретар от (1991), [[Българско орнитологично дружество]] - член-основател и първи секретар от (1995), [[Съюз на преводачите в България]] – член (2010).
Ред 16:
== Научна дейност ==
Научните му приноси са в областите: 1. Палео-орнитология; 2. Архео-орнитология; 3. Фаунистика и [[зоогеография]] на птиците; 4. Консервационна биология на птиците; 5. История на науката (орнитология, палеозоология, созология); 6. [[Морфология]] на рецентни птици; 7. [[Екология]] на птиците; 8. Орнитологични колекции; 9. Етно-орнитология; 10. Други области на зоологията (палеохерпетология,
1. Палео-орнитология (1) Създава и развива едно напълно непознато научно направление в България – палео-орнитологията, като я издига до равнището на най-развитите в тази област държави в Европа и света. В резултат на изследванията му във 120 находища за 28 години от почти напълно непроучена страна по отношение на изкопаемите си птици, България се превърща в една от най-проучените държави относно своята фосилна и субфосилна орнитофауна. (2) Днес над 1 % от изкопаемите птици в света са описани от него. В България той открива забележително видово разнообразие - над 410 таксона – 318 вида, 120 от които са изчезнали (изкопаеми) – една уникална късно-третична и удивително богата кватернерна авифауна. Той открива и описва 37 таксона - 4 рода, 32 вида и 1 подвид фосилни птици, нови за световната наука (3 вида са описани от Гърция). Родовете са:
2. Архео-орнитология (1) Получава първи данни за
3. Морфология на птиците (1) Съставя пълен „Остеологичен атлас“ и определител на всички елементи на скелета на представителите на семейство чаплови (Ardeidae) от европейската авифауна, включващ 544 единици. Съставя и определител на основните костни елементи на всички европейски видове в семейството и изследва костно-морфологичните аномалии на неговите представители. Той пръв проучва разпространението на костните аномалии в пределите на едно семейство птици и доказва, че в 54 % от случаите причините са от травматичен произход. Установява за първи път, че женските индивиди са 4-5 пъти по-уязвими по отношение на скелета си, което обяснява с яйцеснасящите им функции и декалцификацията на костите им. (2) В сравнителен аспект изследва екстериорната и скелетната морфология на всички видове в семейството и установява адаптационните механизми в направленията на еволюцията на подсемействата и трибусите в него. За първи път в света за тази група птици той проучва адаптациите им във връзка с придвижването им по субстрата и добиването на храната и установява съответствие на анатомичното устройство с типа на местообитанията и степента на приспособеност по отношение на ихтиофагията. (3) Получените остеометрични и соматометрични данни въз основа на обширен признаков комплекс от 109 телесни и костни белези за европейските чапли значително допълват характеристиките на морфологичните им адаптации, половия диморфизъм и индивидуалната им модификационна [[изменчивост]] и са ползвани в основни национални и световни справочници за тези птици. Установява, че най-консервативните костни признаци са посторбиталната ширина на черепа и височината на гръдната кост. За разделянето на екологичните ниши важна роля имат индексите на ширината на черепа и на ширината на премаксиларната кост. Установява, че увеличаването на относителното тегло на скелета във връзка с прогресивното удължаване на дългите кости на долните крайници има адаптивен характер. Намира директна връзка между типа на местообитанието и пропорциите на таза, дългите кости и скелета на стъпалото. Морфологията на клюна, главата и шията е в съответствие с тясната хранителна специализация и ловните стратегии на отделните видове. Установява, че
4. [[Екология]] на птиците (1) Изследва хранителна биология и трофичните взаимоотношения на редица видове от българската орнитофауна. Най-голямо внимание отделя на совите, и основно – на [[бухал]]а. Намира, че в България 50 % от жертвите му са с телесна маса от 101 до 500 g. Установява трофични взаимоотношения на вида с 25 % от видовете на локалната орнитофауна. (2) Потвърждава (в съавт.), че [[забулена сова]] и у нас е високо специализиран микротериофаг - птиците съставляват едва 2,4 % от биомасата на жертвите й. В храненето на [[дългоуха сова]] през зимата делът на птиците е ~ 13% от броя на плячките, въпреки че е установено удивително видово многообразие на уловените животни. Изследва (в съавт.) и състава на храната на последните египетски лешояди в Западна [[Стара планина]]. Намира (в съавт.), че в храненето на царските орли от [[Сакар]] планина и [[Дервентските възвишения]] участват над 30 вида гръбначни животни, сред които са и 10 вида птици. В Европейска Турция жълтокраките чайки и домашните кокошки, а в Централен [[Казахстан]] - големият корморан и сивата чапла са основните му плячки сред птиците. Някои от тези публикации (в съавт.) представляват най-пълните и всеобхватни проучвания на хранителната биология на тези важни в консервационно отношение птици в България, Европа и света. (3) Освен хранителната биология, изследванията му върху рецентните птици включват и гнездовата биология на редки и застрашени видове в България. За [[стридояд]]а той за първи път установява вътрешноконтинентална екстензия на гнездовия ареал, съобщава неизвестен нов подвид за страната – ''Himantopus ostralegus longipes'', както и нови гнездови находища на островите [[Цибър]] и
5. Консервационна биология на птиците (1) За 20 вида птици (в съавт.) за 2-
6. Фаунистика и зоогеография на птиците (1) Направен е (в съавт.) критичен анализ въз основа на международно приети научни критерии и е определен пълния състав на съвременната орнитофауна на България, възлизащ на 409 вида, 266 от които са гнездещи. Получени са фаунистични сведения за птиците в отделни райони на страната, останали извън обхвата на целенасочените изследвания на разпространението на птиците в България. Представени са данни и за последните (от 2000 г.) [[египетски лешояди]] в [[Странджа]]. (2) Изобилни данни за локалната авифауна се съдържат и в анализа на жертвите на хищни птици от техни гнездови находища. (3) Проучено е разпространението на стридояд, [[бял щъркел]], [[планински кеклик]], [[далматински сокол]], [[черен бързолет]] и [[бял рибояд]]. Те са най-пълните проучвания за тези видове в България. (4) Обобщена е (в съавт.) цялата фаунистична информация за страната и за първи път разпространението е представено и на подробни карти в UTM-грид за 15 вида птици. (5) Направен е обобщен зоогеографски анализ на рецентната българска орнитофауна. Установено е, че птиците с палеарктичен тип на разпространение са най-застрашени. Най-голям (14,4 % от гнездовата орнитофауна) е броят на видовете, за които през територията на България преминава съвременната южна граница на гнездовия им ареал. Изследва промените в състава на българската фауна на птиците. (6) Прави редица палеозоогеографски приноси. Доказва, че в късния [[неоген]] в части от Южна България са доминирали саваните, населявани от представители на афротропичната и афрротропично-индо-малайската фауна (пауни, щрауси, птици-носорози). Потвърждава съществуването на балкано-иранската палеозоогеографска провинция през късния миоцен. Археофаунистични и палеофаунистични данни за птиците в страната съдържат и трудове за птиците през [[холоцен]]а, плейстоцена и късния [[плиоцен]].
Ред 32:
7. История на науката (орнитология, палеозоология, созология) (1) Прави оригинални обобщения за развитието на отделни научни направления в страната или въобще: орнитология, палео-орнитология, орнито-археология, орнито-остеология, природозащита, фаунистика и зоология. (2) Представя научните приноси на отделни български или чуждестранни изтъкнати изследователи – [[Иван Буреш]], [[Павел Патев]], [[Николай Боев]], [[Стефан Дончев]], [[Таню Мичев]], Николай Илиев, Николай Бурчак-Абрамович. Те съдържат обобщения и оценки за постиженията в тези области или на отделните учени.
8. Орнитологични колекции (1) След първия (1907 г. <ref>Anonymous 1907. Collections du Museé d’histoire naturelle de Son Altesse Royale Ferdinand I Prince de Bulgarie. Par la Direction. Sofia, Impr. de LÉtat, 1-484.</ref>) каталог на колекциите на НПМ, единствените сведения за състава на орнитологичните сбирки са публикувани от З. Боев. Те представят отделни части или екземпляри от фондовете: папагали, обобщения за орнитологичните колекции, остеологични колекции, орнитологична колекция на Stuart Baker, орнитологична колекция на Emil Werner, колекция от изчезнали и застрашени видове птици, палеонтологични колекции от птици, специални орнито-остеопатологични колекции и унищожена палеоорнитологична колекция на Николай Бурчак-Абрамович <ref>1. Boev, Z. 2010. Prof. Nikolay Burchak-Abramovich's private collection of Late Pleistocene birds from Binagada (Azerbaijan) - a lost treasure of avian paleontology: general review of the exploration of the site and its scientific value. – Proc. 5th Int. Meet. Europ. Bird Curators. - Nat. Hist. Mus. Vienna, Vienna, January 2010: 169-198.</ref>. Така те стават достояние на широката научна общност, която проявява интерес към богатия фонд на музея. (2) Отделни екземпляри от колекциите на НПМ са предмет на специално проучване.
9. Етно-орнитология – За първи път са събрани данни за 18 аспекта (121 случая) на специфично използване на птиците от човека, характерициращи сложните ни битови взаимоотношения с птиците <ref> Боев, З. 2011. Използване на птиците от човека (Материали за изучаване на утилитарното значение на птиците). – В: Сборник доклади, II част. Природни и аграрни науки. Медицина. Природни науки. Медицина. - Съюз на учените в България – Смолян Юбилейна национална научна конференция с международно участиe: “Човекът и Вселената”, 6-8 октомври 2011 г., Смолян, България, ISBN: 978-954-397-025-4, 356-369.</ref>.
10. Други приноси в зоологията (1) Проучва са състава, структурата, числеността и разпространението на дребните бозайници (16 вида) в Огражден планина в България. (2) За първи път за фосилната фауна на България съобщава нов, неизвестен вид едър хищник от групата на саблезъбите котки – [[мегантереон]]ът (''Megantereon cultridens'') от ранен плейстоцен. Сред находките му е и почти цял череп (един от няколкото известни досега в света), както и елементи на посткраниалния [[скелет]]. (3) Съобщава нови неизвестни находища на изчезнали в историческо време бозайници от страната – [[бобър]], [[тур]] и [[зубър]]. (4) За мега-палеохерпетофауната на България за първи път съобщава за намирането на гигантски сухоземни костенурки (ранен плиоцен). Понастоящем той е най-едрият представител на надкласа Sauropsida в колекциите на НПМ-БАН.
|