Апокалипсис сега: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Geno Petrov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Geno Petrov (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 62:
== Адаптация ==
[[Файл:Tumblr lq4wkqi6a31qk87jo1.jpg|мини|Корица на "Сърцето на мрака"]]
"Апокалипсис сега" е вдъхновен от новелата на Джоузеф Конрад "Сърце на мрака". Филмът обаче сериозно се отклонява от своя първоизточник. В новелата "това тъй дълго пътуване с лодка" е центрирано в [[Африка]], по течението на р. [[Конго (река)|Конго]] и действието се развива през [[19 век|19 в.]] Марлоу (който е преименуван наУилърд във филма) са работник на голяма белгийска колониална компания, която брутално експлоатира своите афркански работници. Марлоу е нает да намери и да вземе от него тъй ценната слонова кост от Курц, много важен сътрудник на компания. Той се е отцепил навътре в джунглата, изгубил е разсъдъка си и се провъзгласил за бог на местно африканско племе. Във филма прототипът на Марлоу, Уилард, е нает да открие и да убие Курц.
Според известните интерпретации образът на Курц е създаден като своеобразна еманация на европейската цивилизация, насочила по това време имперски си амбиции към далечни африкански екзотични земи като Конго. Географското пътуване (към Конго) може да бъде осмислено символично като пътуване в човека, към мрака вътре в него, в неговото сърце.“ В този смисъл пътуването към „сърцето на мрака“ е ритуално пътуване към прозрението. Това прозрение се оказва обаче познание за природата на злото, въплътено в човека; човекът, който се опитва да заеме мястото на Бога (Курц). Впоследствие той претърпява морален крах, а в крайна сметка се среща с неописуемия ужас от собствената си корумпирана нравственост и съвест и изрича с треперещ глас единствено думите „Ужас!“ пред непосредствените двери на Смъртта. Внушението за морален крах и разрив на разума, поквара на съвестта и жесток триумф на злото кулминира в образа на Курц, паднал на самото дъно на кладенеца на времето, обсебен от мрачната магнетична мощ на безконечното зло.
Line 82 ⟶ 83:
- Значи във филма ще има много дъжд,
[[Файл:Apocalypse-now 786 poster.jpg|мини|Камеото на Франсис Форд Копола във филма]]
Условията са толкова лоши, че актьорите и екипът купонясват все едно всеки ден ще им е последен. Филипините от доста време са база на 7-и американски флот. Щабът му е в залива Субик, така че проститутки, дрога и пиене се намират доста лесно, а и са безумно евтини. Копола се държи като истински господар и повтаря по безброй начини американската намеса в Третия свят. Той се радва на огромен комфорт: най-хубавото вино, кристални чаши "Лалик", стереоуредба, кухненски прибори, обувки. Франсис е убеден, отчасти с право, че " Апокалипсис сега" е огромно културно събитие и се обгражда с поддръжници, които трябва да обслужват него и визията му. На 37 - ия си рожден ден, Копола организира парти на плажа близо до снимачната площадка. 300 американци, филипинци и виетнамци са поканени да изядат тонове хамбургери и хотдог, които са докарани със самолет от Сан Франциско. Тортата е 2 на 2,5 метра, украсена е с планини, реки, океански вълни, палми и прочие. Само транспортът и митото на храната струват 8000 долара.
Работници по продукцията разказват, че характерът на Копола започвал да се променя. Общоприетите норми вече не важали за него. Той тъпчел всеки, който можеше да го стъпчи. Всеки път, когато някой го ядосаше или му писнеше от него, Франсис го уволнявал. Постоянно е имало върволица от хора, които идвали и си отивали. Всеки път, когато някой си тръгвал, наследникът му не идвал за по-малко от два пъти по-висок хонорар от този на предшественика му. Такъв е бил случаят с Харви Кайтел. На Копола му е писнало от него и го уволнява. Заменя го с Мартин Шийн. Шийн пристига ба терена във [[Филипини|Филипините]] и заварва хаос. Целият материал с Кайтел трябва да бъде заснет отново.
Копола започва да харчи огромни суми за себе си и за звездите. Операторът, Виторио Стораро, и италианският му екип са третирани като кралски особи - всяка седмица им доставят паста от Италия. В същото време Копола спира да плаща надниците на останалите хора от екипа, което води почти до бунт. И тогава, през трета седмица на май, точно според прогнозите, островът е връхлетян от тайфун. Дъждът не спира и барабани по покривите на сградите по осем, по девет, по десет дена. Тайфунът удря директно една от локациите и я превръща в остров. Декорите са погребани в кал. Малки групи от хора остават изолирани без храна, годна за пиене вода или тоалетна. Няма ток, леглата са подгизнали, защото бурята е изтръгнала покривите. Тайфунът спира продукцията. Копола разпуска актьорите и се връща в САЩ с 90 часа суров материал и само 8 монтирани минути, които стават за нещо. Това е краят на 1-ва фаза. Продукцията изостава с 6 седмици от графика и е в преразход от 3 млн. долара.
[[Файл:1192399728-col kurtz.jpg|мини|Марлон Брандо като полк. Курц]]
Втора фаза започва в края на лятото, същата година. Най-накрая Марлон Брандо пристига за снимки. Не е доволен от първоначалния образ на Курц в сценария, затова сериозно го преработва. В този ред на мисли, той казва на Копола: "В сърцето на мрака" Конрад използва онзи тип Курц почти като митологична фигура. Не го пренебрегвай. Направи го мистериозен, дистанциран, невидим през по-голямата част от филма, нека съществува само в умовете ни. Онова, което прави историята на Конрад значима, е фактът, че героите говорят за Курц в продължение на много страници, а читателите се чудят какъв ли е той. Той така и не се появява, но е част от атмосферата." За самия образ на Курц, Брандо продължава: "Конрад го е описал като невороятно плешив. Пустошта го бе близнала по главата и погледнат отстрани приличаше на гюлле - гюлле от слонова кост. Без да кажа на Франсис си обръснах главата, намерих си черни дрехи и помолих оператора и екипа да ме заснемат с ексцентрично осветление, докато аз говоря в полумрака с безплътен глас. След като показах пробите на Франсис, му казах, че според мен когато публиката чуе за първи път Курц, гласът му трябжа да извира от мрака. След дълго мълчание трябва да се появи, но като се вижда само голата му глава, а после и малка част от лицето му да попадне под светлината, преди отново да се върне в сенките. В известен смисъл същият процес протича в ума на Курц: той е потънал сред сенките и мрака, носейки се безцелно из преизподнята, която сам е сътворил за себе си в джунглата. Той няма никаква морална граница в един сюрреалистичен свят, който е прекрасна метафора на налудничавата война Виетнам."
Много хора от екипа имат здравословни проблеми заради климата във Филипините. Повалени са от тропически болести е екзотични паразити. На снимчния терен обаче няма лекар и много хора поливат раните си с разредене белина и водка. Мартин Шийн претърпява инфаркт и снимките са спрени за няколко седмици. Ботънс има [[анкилостомиаза]], която съсипва черния му дроб. Фредерик Форест припада, от ушите му протича кръв. Един строителен работник умира от бяс и го погребват с тениската му на "Апокалипсис сега".
Line 101 ⟶ 102:
== Култ ==
[[Файл:Apocalypsenowwagner.jpg|мини|Кадър от култовата сцена, на която звучи "Танцът на валкирите"]]
Сцена от филма, добила широка популярност и статус на „[[Култ (изкуство)|култ]]“ сред [[Киноман|киноманите]] е нападение с бойни хеликоптери, под звуците на [[Рихард_Вагнер|Вагнеровата]] „Танцът на валкириите“.
== Външни препратки ==
| |||