|
'''Публий Теренций Афер''' или само '''Теренц''' (Publius Terentius Afer; Terence; * 195/185/184 пр.н.е. в [[Картаген]]; † 159 или 158 пр.н.е. в [[Гърция]]) е един от най-прочутите [[поет]]и на [[Комедия|комедии]] в [[Древен Рим]].
Заедно с [[Плавт]] той е най-известният поет, който пише на старолатински и е привърженик на аристократичния [[Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански|Сципионски кръг]].Запазени са негови шест комедии, които са играни между 166 пр.н.е. и 160 пр.н.е.
Запазени са негови шест комедии, които са играни между 166 пр.н.е. и 160 пр.н.е.
Той идва в Рим като роб. Неговият господар сенатор Теренций Лукан разкрива неговите таланти, образова го и го освобождава. Той взема неговото име ''Публий Теренций'', а допълнителното му име ''Афер'' (Африканеца) показва, че произлиза от либийското племе ''Libu-Berber'' ([[Бербери]]). Рожденото му име не е известно. Приятел е със [[Публий Корнелий Сципион Емилиан Африкански|Сципион Млади]] и [[Гай Лелий (консул 140 пр.н.е.)|Лелий]].
==Биография==
Липсва надеждна информация за живота и драматургичната кариера на [[Теренций]]. От четири източника се черпят сведения за биографията му: кратката, изпълнена с много клюки, история на [[Светоний]], написана три века по-късно; тенденциозната версия на коментара на пиесите му, направен през 4 век от [[Аелий Донат]]; постановъчните препоръки, предшестващи текста на пиесите му, както и детайлите около първите им постановки; от пролозите на [[Теренций]] към собствените му пиеси, които, въпреки полемичния патос и изкривяването, разкриват някои подробности в драматургичната му кариера.
==Творчество==
По-голяма част от информацията изяснява драматургичната кариера на този автор. През краткия си живот той е създал шест пиеси, чието завършване е отбелязано точно:
По-голяма част от имформацията изяснява драматургичната кариера на този автор. През краткия си живот той е създал шест пиеси, чието завършване е отбелязано точно: “Девойката от Андрос” /166 г.пр.н.е./, “Hecyra” (“Свекърва” – 165 г.), “Heauton timoroumenos” (“Самонаказващият се” – 163 г.), “Eunuchus” (“Евнухът” – 161 г.), “Phormio”( “Формион” – 161 г.), “Adelphi” (“Братята” – 160 г.). През 160 г. пр.н.е. са осъществени две последователни постановки на “Свекърва”. Тези дати предизвикват въпроси. “Евнух”, например, е имала толкова голям успех, че нейното представление било повторено и донесло рекордни постъпления за Теренций. Но прологът на “Свекърва”, който той написва година по-късно за третото поставяне на пиесата, създава впечатлението, че дотогава авторът не е постигал голям успех на сцената. Но алтернативно предложените дати също не задоволяват. От началото на кариерата си Теренций е имал щастието да се възползва от сътрудничеството на един изтъкнат тогава актьор Луций Амбивий Турпий. Същият актьор е допринесъл много за успеха на предхождащия Теренций комедиограф в Древен Рим Сесилий. На преклонна възраст този актьор допринесъл много и за славата на Теренций. Не всички пиеси на този автор обаче имат успех. Представянето на “Свекърва” се проваля два пъти: първото представление се провалило, защото сред публиката плъзнал слуха, че наблизо някакъв акробат ходел по опънато въже, а край него се състезавали двама боксьори; публиката на второто представление набързо напуснала театъра след като разбрала, че наблизо има гладиаторски борби. Теренций се сблъсква и с враждебността на ревниви съперници, най-вече с по-възрастния от него драмописец Лусий Ланувинус, който отправя поредица от обвинения срещу по-младия си събрат. Главната причина за свадата между двамата бил метода на Теренций. Обичаят бил римските драматурзи да извличат фабули от по-ранните гръцки комедии за богати младежи и трудностите им в постигането на любовта. Адаптациите се различават много една от друга, взависимост от верността на авторите им към оригинала. Плавт, например, много свободно разработвал оригиналните фабули, докато Лусий ги следвал много педантично. Макар че Теренций бил много отговорен при пренасянето на гръцките образци, той бил обвиняван от Лусий, че използвал “ к о н т а м и н а ц и я т а”, т.е. включвал в интригата ситуации от второстепенни гръцки източници. Теренций наистина добавял странични интриги. В “Момичето от Андрос”, както в “Евнух”, “Самонаказващият се” и “Братята”, той адаптира интригата на гръцка пиеса със същото заглавие от Менандър, но прибавя ситуации от друга пиеса на същия автор /”Perinthia” (“Момичето от Перинтия”). В “Евнух” той прибавя два персонажа, войника и паразита – хрантутник, в пиесата на Менандър “Eunouchos”, които взема от друга пиеса на същия гръцки автор “Kolax” (“Паразитът”). В “Братя” той прибавя разведряваща сцена от пиеса на гърка Дифил, съвременник на Менандър. Консервативни автори като Лусий негодуват от свободата, с която Теренций разработва гръцките образци. Едно по-късно твърдение упреква Теренций, че пиесите му не са написани от самия него, а са съчинени с помощта на неизвестни високо образовани патриции. Теренций оставя без отговор това злонамерено твърдение. Римляни от по-късно време допускат, че този автор е сътрудничил с творци от кръга на Сципион, възторжени ценители на гръцката литература, сред които най-ерудираният бил военачалника и политика Сципион Африкански Млади. Теренций умира млад, на 35 години. Той заминал за Гърция и не се върнал от това пътуване. Той е умрял в гърция от болест или е загинал в корабокрушение на връщане. Нищо не се знае за семейния му живот. Известно е само, че е оставил дъщеря и малко имение извън Рим, на виа Апия. Съвременните учени са били заети с въпроса дали Теренций е бил самобитен творец или обикновен преводач на гръцките пиеси-образци. И двете тези имат ревностни застъпници. Напоследък се налага мнението, че Теренций е бил верен на интригата, етиката и изграждането на характерите в гръцките оригинали. Той е взел от Менанадър хуманността, индивидуализираните характери и деликатния подход към взаимоотношенията и личните им проблеми. Повишеният му интерес към детайла в интригата на “Свекърва” и “Формион” е породен от гръцките образци, най-вече от пиесите на Аполодор от Каристия /3 век пр.н.е./ В открояването на някои важни детайли той доказва, че е нещо повече от обикновен преводач. Той проявява сръчност и оригиналност при включването на ситуации от второразредни образци. Понякога е въвеждал епизоди, които са плод на личната му инвенция. Пресявал е материала през широко сито. На второ място, той съкращава обстоятелствените пролози, характерни за гръцките образци, и оставя зрителите в неведение както зрителите, така и характерите, за това, което ще се случи. Този “пропуск” увеличава съспенса /драматичното очакване/, макар че за публиката става по-трудно проследяването на интригата, както е в “Свекърва”. Като се стреми усърдно към изтънчения, но конвенционален, реализъм Теренций изключва от творбите си нереалистичните подходи, например, прякото общуване на актьора с публиката. Той запазва атмосферата на образците, от които черпи, като отчита с точен усет доколко гръцката култура би могла да бъде толерирана в Рим. Той пропуска неразбирамите и трудно обясними за римлянина ситуации от гръцките пиеси. Неговият език е по-чиста версия на говорения тогава латински. От време на време той подчертава индивидуалните характеристики в изказа на отделния персонаж. Тъй като са в по-висока степен реалистични, характерите му не са толкова витални като тези у Плавт /забележителното изключение е Формион/. Но те са изследвани в дълбочина и с по-изтънчен психологически анализ. Някои отделни сцени са запазили въздействената си сила до днес /например, отказването на Бакхида от връзката й с Памфило в “Свекърва”/. Въздействието на Теренций върху възпитанието на римляните и върху по-късния европейски театър е много голямо. Езикът му е възприеман като образец за най-чист латински, а творбите му са били усърдно анализирани и изучавани през античността след него. ▼
От Менандър той черпи не само сюжети, но и се стреми да пресъздаде хуманното направление на неговите пиеси, да запази последователността на характерите и сериозния тон на оригиналите. Темите в произв. му са семейните отношения; конфликтът между бащи и синове: възпитанието, разгледано според принципите на елинистическата философия; любовта, представена за пръв път в римската литертура като високо и благородно чувство.
- “Девойката от Андрос” /166 г.пр.н.е./
- “Hecyra” (“Свекърва” – 165 г.)
- “Heauton timoroumenos” (“Самонаказващият се” – 163 г.)
- “Eunuchus” (“Евнухът” – 161 г.)
- “Phormio”( “Формион” – 161 г.)
- “Adelphi” (“Братята” – 160 г.).
▲По-голяма част от имформацията изяснява драматургичната кариера на този автор. През краткия си живот той е създал шест пиеси, чието завършване е отбелязано точно: “Девойката от Андрос” /166 г.пр.н.е./, “Hecyra” (“Свекърва” – 165 г.), “Heauton timoroumenos” (“Самонаказващият се” – 163 г.), “Eunuchus” (“Евнухът” – 161 г.), “Phormio”( “Формион” – 161 г.), “Adelphi” (“Братята” – 160 г.). През 160 г. пр.н.е. са осъществени две последователни постановки на “Свекърва”. Тези дати предизвикват въпроси. “Евнух”, например, е имала толкова голям успех, че нейното представление било повторено и донесло рекордни постъпления за [[Теренций ]]. Но прологът на “Свекърва”, който той написва година по-късно за третото поставяне на пиесата, създава впечатлението, че дотогава авторът не е постигал голям успех на сцената. Но алтернативно предложените дати също не задоволяват. От началото на кариерата си [[Теренций ]] е имал щастието да се възползва от сътрудничеството на един изтъкнат тогава актьор [[Луций Амбивий Турпий ]]. Същият актьор е допринесъл много за успеха на предхождащия [[Теренций ]] комедиограф в Древен Рим [[Сесилий ]]. На преклонна възраст този актьор допринесъл много и за славата на [[Теренций ]]. Не всички пиеси на този автор обаче имат успех. Представянето на “Свекърва” се проваля два пъти: първото представление се провалило, защото сред публиката плъзнал слуха, че наблизо някакъв акробат ходел по опънато въже, а край него се състезавали двама боксьори; публиката на второто представление набързо напуснала театъра след като разбрала, че наблизо има гладиаторски борби. [[Теренций ]] се сблъсква и с враждебността на ревниви съперници, най-вече с по-възрастния от него драмописец [[Лусий Ланувинус ]], който отправя поредица от обвинения срещу по-младия си събрат. Главната причина за свадата между двамата бил метода на [[Теренций ]]. Обичаят бил римските драматурзи да извличат фабули от по-ранните гръцки комедии за богати младежи и трудностите им в постигането на любовта. Адаптациите се различават много една от друга, взависимоств зависимост от верността на авторите им към оригинала. [[Плавт ]], например, много свободно разработвал оригиналните фабули, докато [[Луций Корнелий Сула|Лусий ]] ги следвал много педантично. Макар че [[Теренций ]] бил много отговорен при пренасянето на гръцките образци, той бил обвиняван от Лусий, че използвал “ к о н т а м и н а ц и я т а”“контаминацията”, т.е. включвал в интригата ситуации от второстепенни гръцки източници. Теренций наистина добавял странични интриги. В “Момичето от Андрос”, както в “Евнух”, “Самонаказващият се” и “Братята”, той адаптира интригата на гръцка пиеса със същото заглавие от [[Менандър ]], но прибавя ситуации от друга пиеса на същия автор /”Perinthia” (“Момичето от Перинтия”). В “Евнух” той прибавя два персонажа, войника и паразита – хрантутник, в пиесата на [[Менандър ]] “Eunouchos”, които взема от друга пиеса на същия гръцки автор “Kolax” (“Паразитът”). В “Братя” той прибавя разведряваща сцена от пиеса на гърка [[Дифил ]], съвременник на [[Менандър ]]. Консервативни автори като [[Луций Корнелий Сула|Лусий ]] негодуват от свободата, с която Теренций разработва гръцките образци. Едно по-късно твърдение упреква [[Теренций ]], че пиесите му не са написани от самия него, а са съчинени с помощта на неизвестни високо образовани патриции. [[Теренций ]] оставя без отговор това злонамерено твърдение. Римляни от по-късно време допускат, че този автор е сътрудничил с творци от кръга на [[Сципион Африкански|Сципион ]], възторжени ценители на гръцката литература, сред които най-ерудираният бил военачалника и политика [[Сципион Африкански ]] Млади. [[Теренций ]] умира млад, на 35 години. Той заминал за [[Гърция ]] и не се върнал от това пътуване. Той е умрял в гърция[[Гърция]] от болест или е загинал в корабокрушение на връщане. Нищо не се знае за семейния му живот. Известно е само, че е оставил дъщеря и малко имение извън [[Рим ]], на виа Апия. Съвременните учени са били заети с въпроса дали Теренций е бил самобитен творец или обикновен преводач на гръцките пиеси-образци. И двете тези имат ревностни застъпници. Напоследък се налага мнението, че [[Теренций ]] е бил верен на интригата, етиката и изграждането на характерите в гръцките оригинали. Той е взел от [[Менандър|Менанадър ]] хуманността, индивидуализираните характери и деликатния подход към взаимоотношенията и личните им проблеми. Повишеният му интерес към детайла в интригата на “Свекърва” и “Формион” е породен от гръцките образци, най-вече от пиесите на Аполодор от [[Каристия ]] /3 век пр.н.е./ В открояването на някои важни детайли той доказва, че е нещо повече от обикновен преводач. Той проявява сръчност и оригиналност при включването на ситуации от второразредни образци. Понякога е въвеждал епизоди, които са плод на личната му инвенция. Пресявал е материала през широко сито. На второ място, той съкращава обстоятелствените пролози, характерни за гръцките образци, и оставя зрителите в неведение както зрителите, така и характерите, за това, което ще се случи. Този “пропуск” увеличава съспенса /драматичното очакване/, макар че за публиката става по-трудно проследяването на интригата, както е в “Свекърва”. Като се стреми усърдно към изтънчения, но конвенционален, реализъм [[Теренций ]] изключва от творбите си нереалистичните подходи, например, прякото общуване на актьора с публиката. Той запазва атмосферата на образците, от които черпи, като отчита с точен усет доколко гръцката култура би могла да бъде толерирана в [[Рим ]]. Той пропуска неразбирамитенеразбираемите и трудно обясними за римлянина ситуации от гръцките пиеси. Неговият език е по-чиста версия на говорения тогава [[Латински език|латински ]]. От време на време той подчертава индивидуалните характеристики в изказа на отделния персонаж. Тъй като са в по-висока степен реалистични, характерите му не са толкова витални като тези у [[Плавт ]] /забележителното изключение е Формион/. Но те са изследвани в дълбочина и с по-изтънчен психологически анализ. Някои отделни сцени са запазили въздействената си сила до днес /например, отказването на [[Бакхиади|Бакхида ]] от връзката й с Памфило в “Свекърва”/. Въздействието на [[Теренций ]] върху възпитанието на римляните и върху по-късния европейски театър е много голямо. Езикът му е възприеман като образец за най-чист латински, а творбите му са били усърдно анализирани и изучавани през античността след него. От [[Менандър]] той черпи не само сюжети, но и се стреми да пресъздаде хуманното направление на неговите пиеси, да запази последователността на характерите и сериозния тон на оригиналите. Темите в произведенията му са семейните отношения; конфликтът между бащи и синове: възпитанието, разгледано според принципите на елинистическата [[философия]]; любовта, представена за пръв път в римската литература като високо и благородно чувство.
==Персонажи==
Персонажите му са влюбени юноши, хетери, свободни девойки, строги и добри бащи, услужливи роби, са надарени с много по-благородни нрави, отколкото у [[Плавт]]. Дори типичните отрицателни образи са дадени без прекалена карикатурност. В произв.произведенията на Т.[[Теренций]] пролозите са посветени почти без изключение на лит.литературното поле - мика, тъй като е бил принуден да се брани от лит.литературните си противници начело с Ланувин". В самите драми няма обръщение към зрителите, смесване на грц.гръцки и рим.римски черти от бита, нападки и остроти. Музикалната страна е значително опростена. Езикът му съответства на езика на образованите кръгове, стилът му с умерен и сдържан. [[Теренций]] има сравнително слаб успех през Античността, критиците смятат, че му липсва достатъчно художествена сила, и го наричат „полу-Менандър". Но тъй като е ценен много като стилист, той е изучаван в училищата, на което се дължи запазването на неговите произведения, а и на много антични коментари към тях. За стила му го ценят и през [[Средновековие|Средновековието]]: през X в. монахинята Хросвитимитира [[Теренций]] в пиесите си с библейски сюжети. Интересът на следващите времена е насочен главно към композицията на драмите му, които единствени дават по-точна представа и за новоатическ ата драма. Особено важна роля [[Теренций]] играе през XVIII в. - времето на сантименталната комедия: [[Лесинг]] разглежда „Братята" като образец на комедийния жанр.
Музикалната страна е значително опростена. Езикът му съответства на езика на образованите кръгове, стилът му с умерен и сдържан. Теренций има сравнително слаб успех през Античността, критиците смятат, че му липсва достатъчно художествена сила, и го наричат „полу-Менандър". Но тъй като е ценен много като стилист, той е изучаван в училищата, на което се дължи запазването на неговите произведения, а и на много антични коментари към тях.
За стила му го ценят и през Средновековието: през X в. монахинята Хросвитимитира Т. в пиесите си с библейски сюжети. Интересът на следващите времена е насочен главно към композицията на драмите му, които единствени дават по-точна представа и за новоатическ ата драма. Особено важна роля Теренций играе през XVIII в. - времето на сантименталната комедия: Лесинг разглежда „Братята" като образец на комедийния жанр.
Неговите произведения:
|
