Еврипид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си постановка „Жабите” (405 г. пр.Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват истинска ценност за съвременника ни.
 
{{източник|'''Митически живот'''
 
Еврипид е бил най-младият от групата трагедисти, които са били почти съвременници. Първата му пиеса станала реалност 13 години след дебюта на Софокъл и едва 3 години след шедьовъра на Есхил ‚Орестея‘. Въпреки това тримата остават недооценени, тъй като не са допринесли много за битката и победата над Персия по време на „Битката при Саламис“. В тази битка се е сражавал само Есхил, Софокъл е бил твърде млад, затова само е участвал в отпразнуването на победата, а Еврипид е бил роден в деня, в който битката е започнала. Сведенията, че е писал творбите си в пещера са често срещани, което, може би символизира уединението на такъв интелект, който е с много по-напред от другите. По голямата част от живота му, както и кариерата протичат точно когато е била борбата между Атина и Спарта за господство в Гърция, но той така и не доживява края на тази битка. Твърди се, че Еврипид е бил убит от хрътките на крал Арчелъс в Македония и също така, че гробът му, край Пирея, бил ударен от светкавица – знак, че притежавал уникални сили, за добро или лошо (според днешни теории смъртта му била причинена от суровите зимни условия в Македония). Плутарх описва, че катастрофалният провал на сицилианската експедиция довел гражданите на Атина до това да обменят интерпретации на творбите на Еврипид за храна и вода с враговете. Плутарх също така е източникът, който разказва историята за спартански генерали, които превзели Атина и планирали да избият и поробят народа й, но не го направили, тъй като на един от банкетите след победата те били приветствани с една от творбите на Еврипид – „Електра“: „те сметнаха, че да изтребят град, който ражда такива таланти би било варварско“.
Ред 41:
- Доказателство за раждането на ново вярване, че вярата не може да се счита за рационална
 
В една от първите му творби „Медея“ той включва реч, написана в негова защита, за това, че е издигнат интелектуално много повече от другите, но странното е, че дава тази реч на главната геройня|2016|06|27}}
 
== Нововъведения в трагедията, направени от Еврипид ==