Бариерата (филм): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dianasavowa (беседа | приноси) |
Dianasavowa (беседа | приноси) Сюжет |
||
Ред 26:
}}
=== '''„Бариерата“''' е [[българско кино|български]] [[игрален филм]] ([[драматичен филм|драма]]) от 1979 година на режисьора [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]], по сценарий на [[Павел Вежинов]]. Оператор е [[Атанас Тасев]]. Създаден е по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов. Музиката във филма е композирана от [[Кирил Цибулка]]. ===
==Състав==
Ред 152:
| [[Студия за игрални филми „Бояна“|БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Студия за игрални филми „БОЯНА“]]<br>[[Студия за игрални филми „Бояна“|Творчески колектив „МЛАДОСТ“]]<br>/Copyright © [[1979]]/
|}
== Сюжет ==
Композиторът Антони Манев [[Инокентий Смоктуновски|(Инокентий Смоктуновски]])- разведен и крайно отегчен, води самотен и изолиран живот докато не се появява младата Доротея [[Ваня Цветкова|(Ваня Цветкова]]). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
Твърди бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото й минало, свързано със семейството й, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той й намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което има своите необичайности, например това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последният си полет отвъд невъзможното…
„Бариерата” разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не й позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. В последствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.
== Награди ==
| |||