|
== История ==
Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135.
КРЕПОСТ ЗАГРАД - Археологическият обект се намира на около 3,5 км източно от село Забърдо, община Чепеларе. Надморска височина: 1426 m. Той е разположен върху високия скален връх Чуката (1427м), непрестъпен от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери - Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка. В най- високата точка е установено наличие на светилище, което е съществувало близо около 4 века, а в подножието има запазени три тракийски надгробни могили.В южното подножие на върха, на около 700 м е разположен тракийски могилен некропол.
Съществуването на тази крепост не е отбелязано в древните писмени източници. Крепостта заема площ от около 8 декара. Крепостната стена е дълга около 240 м, с дебелина 1,7 – 2 м, разположена по хоризонтала, в посока от североизточните отвестни скали до югозападните склонове на върха. Крепостният зид е изграден изцяло от неправилни и различини по големина ломени каменни блокове, подреждани без спойка между тях – т.н. суха зидария. Структурата на градежа наподобява “емплектон” с две лица, но е по-близък до opus siliceum. В някои сектори от външното лице на стената са използувани каменни блокове с дължина до 2 м. Запазената суперструкция на крепостната стена на някои места достига до 1,70 м. Големият каменен разлив, който съществува по цялото протежение на стената сочи, че нейната първоначална височина най-вероятно е била около 3 м.
Непосредствено покрай вътрешното лице на стената се очертава добре оформена в скалите пътека с широчина около 2 м. В югозападния сектор на стената се наблюдава значително разширение на зида, което най-вероятно представлява стражева кула.
На няколко места във вътрешността на укрепената площ съществуват останки от отделни постройки. По повърхността, както на укрепената част, така и извън нея, по склоновете на скалния връх се открива голямо количество битова тракийска керамика от периода на късната бронзова и ранножелязна епоха ( ХІІІ – ХІ в. пр. Хр.).
Откритите по склоновете на крепостта фрагменти от питоси и глинени съдове от ІV в. сл. Хр. сочат, че най-вероятно крепостта е използувана от траките и в по-късните епохи от тракийското племе сапеи. Трябва да се има в предвид, че на територията на Средните Родопи до сега са регистрирани само три тракийски крепости, от които “Заград” е най-старата.
След частичните проучвания цялостни археологически разкопки не са правени, крепоста вероятно е ползвана и в средновековието и е свързана с миналото на Забърдовци. Селището им е много старо, има доказателства съхранявани както в централния архив, така и в библиотеката „Н.Вранчев”, че то е съществувало още преди земите около Забърдо да станат част от Османската империя. Заград е било първото им населено място през 15 в. с население около 2500 души. Имало стража която подавала сигнал с запален огън от околните върхове по случай опасност и тогава населението се е прибирало в крепостта Заград. По време на турските нашествия в средата на ХІV век именно в тази част на Родопите стават първите най-масовите помохамеданчвания на християни, наложени с изключителна жестокост. По едно време селото било на 10-ина км на североизток от сегашното, на пътя за Чудните мостове, но е нападнато от османците през 1680 г. и жителите му бягат тук, под тракийското светилище Заград. Днес е останала една легенда, която разказва, че тук на Чуката, или в местността Айдарски камък, се намирала крепостта на Гордю войвода Заград. Той и хората му оказали ожесточена съпротива на турците, но не успели да спрат пълчищата на нашественика. Крепостта паднала и нейните защитници били хвърлени живи, заедно с конете им в близката пропаст, наричана от тогава Челевещница, в която, след проведени археологически проучвания, наистина са намерени множество човешки кости и оръжия, а в пещера под Заград Тъмната дупка се скрили местни хора, които не искали да приемат исляма, но били открити от турците, които запалили пред входа на пещерата голям огън и така издушили хората вътре, същото се случва и в отстоящата само на 200 м втора пещера под хълма - Сливова дупка, където са намерени кости само на деца, същото става и в недалечните пещери наречени само Челевешки (Човешки) - едната във високата част на Айдарски камък западно от Забърдо. Според [[Османска империя|османски]] списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с [[джизие]] от 8 ноември 1635 година, броят на немюсюлманските семейства в Забърдо е 135.
<ref>{{cite book
| last = Грозданова
| pages = 101
}}</ref>
В началото на XX век селото има предимно [[Помаци|помашко]] население и остава изолирано, след като повечето помаци от съседните села се изселват от страната. По време на [[Балканска война|Балканската война]], както много помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, но впоследствие се връщат към традиционната си религия. В края на 50-те години, още преди началото на [[Възродителен процес|Възродителния процес]], хората от Забърдо доброволно се отказват от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 година на входа на селото е осветена малка църква.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 98 – 100 | isbn = 9789542802914}}</ref>
== Културни и природни забележителности ==
== Известни личности ==
; Родени в Забърдо
* [[Филип Ишпеков]] (р. 1929), политик
* [[Филип Ишпеков]] (р. 1929), политик - Роден е на 1 октомври 1929 г. в село Забърдо, Смолянско. Учи в гимназията в Чепеларе и завършва Втора мъжка гимназия в Пловдив. Висшето си образование получава в Института по планиране в Ленинград. Следва аспирантура и получава научна степен „доктор по икономика“ в Академията за обществени науки – Москва .Първоначално работи в апарата на Министерския съвет и през целия си професионален живот се занимава с икономическите връзки на България с други страни и с международните икономически организации. От 1967 г до 1972 г. е търговски представител на страната в САЩ. Заместник-министър на земеделието по външнотърговската дейност в периода 1976 – 1982 г. През 1982 г. е назначен за посланик в Либия. На този пост остава до 1990 г. От 1990 до 1992 г. е заместник-министър на външните работи. Посланик в Белград през 1996 – 1997 г. Мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико Народно събрание. Народен представител в 36-то Народно събрание. Съавтор е на книгата „Родопа – българска твърдина“ и апотеоза на Забърдо – автобиографията „Попътни срещи и разлъки“.
== Бележки и литература ==
|
