Науру: Разлика между версии

пълно-име=Република Науру<br/>Ripublik Naoero |

По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава. Науру е уникална в качеството си на може би единствената държава без официално обявена столица, а само фактическа - – [[Ярен]]. Една от най-богатите държави в близкото минало&nbsp;— – на първо място по [[БВП]] на човек от населението през 1977.

Науруанците наричат острова си „Наоеро“; думата „Науру“ е създадена по-късно, за да могат говорещите да произнасят името по-лесно — – вероятно чрез прочитане на името според холандския правопис.

През 1989 г. страната предприема законови мерки срещу Австралия в Международния съд на [[Организация на обединените нации|ООН]] заради действията на Австралия по време на управлението на острова — – в частност, неспособността да поправи вредата, нанесена на околната среда вследствие добива на фосфат. Действието довежда до порядъчно голямо извънсъдебно споразумение да се благоустроят минните райони в Науру.

Намаляването на фосфатните запаси води до икономически спад в Науру, което от своя страна води до нарастваща политичеста нестабилност от средата на [[1980-те]] насам. В Науру се извършват 17 промени на администрацията в периода между 1989 и 2003 година. Между 1999 и 2003-та след поредица от недоверчиви гласове и избори двама души — – Рене Харис и Бернар Доуиого, водят страната в редуващи се периоди. Доуиого почива през март 2003 г. и за президент е избран Лудвиг Скоти. Скоти е преизбран през октомври 2004 г. и служи пълен мандат.

В последно време значителен размер от приходите постъпват под формата на помощ от Австралия. През 2001 г. на норвежкият товарен кораб "Тампа"„Тампа“ му е отказан пристан в Австралия, тъй като е спасил 433 бежанци (от различни страни, най-вече от [[Афганистан]]) от заседнала индонезийска 20-метрова рибарска лодка, чиито бежански статут не е признат от Австралия. Бежанците са превозени до Науру, а Австралия създава и продължава да финансира центрове за задържане на бежанци в Науру и съседните малки острови по програма, известна като "Тихоокеанско„Тихоокеанско решение"решение“.

Науру е президентска република с правителство, излъчвано от парламента. Президентът е както върховен държавен глава, така и глава на правителството. На всеки три години се избира 18-членен еднокамарен парламент. Парламентът избира президент измежду своите членове, който съставя кабинет от 5- – 6 членове. Науру няма официална партийна структура, кандидатите обикновено са независими. 15 от 18-те члена на настоящия парламент са независими и съюзи с правителството често се създават на основата на семейни взаимоотношения. Три са активните партии&nbsp;— – Демократичната партия, Науру първо и Централната партия.

Недвижимите имоти в Науру са необичайни — – всички науруанци имат определени права върху цялата земя на острова, която е притежавана от отделни хора или семейства. Правителството и частните организации не притежават земя и трябва да сключват договори за аренда със собствениците на земята, за да я използват. Не-науруанци не могат да притежават земя на острова.

Науру има сложна съдебна система. Върховният съд, начело с главния съдия, е най-висш орган по конституционните въпроси. Други случаи могат да бъдат обжалвани в двусъдебния Апелационен съд. Парламентът не може да връща съдебни решения, но ръководещите Апелационния съд могат да обжалват в Австралийския върховен съд&nbsp;— – на практика това рядко става. По-нисшите съдебни инстанции се състоят от Областен съд и Семеен съд, като и двата са ръководени от свойствен магистрат, който е и секретар (завеждащ отдел за гражданското състояние) във Върховния съд. Най-накрая има и 2 полу-съдилища&nbsp;— – Комисия по обществените обжалвания и Полицейска комисия по обжалванията, като и двете са контролирани от върховния съдия.

В миналото основен продукт е изнасяното фосфати за производство на изкуствен тор, но след изчерпването му икономиката рязко се свива. Общият доход на глава от населението за 1977 година е бил 21&nbsp;400 долара — – най-високият в целия свят. Основните търговски партньори са [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]. През [[1990-те]] са направени успешни опити Науру да се наложи като офшорна зона. Страната е център на 400 банки. Основни селскостопански култури са кокосовите орехи, плодовете и зеленчуците. Силно развит е и риболовът. Има 30 км асфалтирано шосе и 6 км жп линия. Туризмът е сравнително слабо развит в сравнение с останалите тихоокеански държави. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване е 4:42:54.

Населението на острова е 13&nbsp;048 души, от които 64,2% са науруанци, 16,4% – тунгару, 8,3% – тувалу, 7,7% — – [[китайци]] и 3,1% — – европейци и 0,3% – други. Средна гъстота – 543,8 жители на км². Естествен прираст – 14. Официалният език е [[науруански език|науруанският]], особен тихоокеански островен език. [[английски език|Английският език]] е широко разпространен и се използва в правителството и търговията.

Подобреният жизнен стандарт от независимостта е повлиял отчасти отрицателно на населението. Науруанците са сред най-дебелите хора в света, като повече от 90% от възрастните имат наднормено тегло. Науру има най-високото разпространение на [[диабет]] тип 2 в света — – повече от 40% от населението е засегнато. Други значителни здравни проблеми на Науру включват бъбречна недостатъчност и сърдечни болести. Продължителността на живота е паднала до 64 години за мъжете и 68 години за жените.

Относителният дял на грамотното население е 95%. Образованието е задължително за деца от 6 до 15 години (1- – 10 клас); има и 2 незадължителни учебни години (11 и 12 клас). На острова действа Южнотихоокеанският университет. Преди да бъде построен, студентите са пътували до Австралия за университетско обучение.

* [http://www.dmoz.org/Regional/Oceania/Nauru Open Directory Project - – ''Nauru'']

* [http://207.70.82.73/pages/descriptions/03/253.html Радио програма "This„This American Life"Life“, в която е включена 30-минутна история за Науру]