Гюнтер Кунерт: Разлика между версии

== ЖивотБиография ==

Гюнтер Кунерт е роден в [[Берлин]]. Кунерт не служи войник, понеже нацисткият закон за ''"расова„расова чистота"чистота“'' (майка му е [[евреи|еврейка]]) го определя като недостоен за фронтовак. След [[Втората световна война]] Кунерт следва графика в Академията за приложни изкуства в [[Източен Берлин]]. Литературната си дейност започва в [[1947]] г. със сатирични стихове и къси разкази, като поетическият му талант е поощрен от [[Йоханес Р. Бехер]].

== ТворбиТворчество ==

Първата стихосбирка на Гюнтер Кунерт ''"Пътепоказатели„Пътепоказатели и надписи по стените"стените“'' (1950) напомня стила на [[Бертолт Брехт]] с поговорки и народни мъдрости, които едновременно предупреждават и призовават към заемане на житейска позиция. Стихосбирката ''"Под„Под това небе"небе“'' (1955) и двете томчета със стихове и [[балада|балади]] ''"Дневни„Дневни дела"дела“'' (1960) и ''"Крайно„Крайно порядъчна песнопойка"песнопойка“'' (1961) разкриват съзерцателен и в същото време иронично-агресивен подход към света. Интелектуалният [[дидактика|дидактизъм]] на поета се проявява с особена художествена мощ в стихосбирките му ''"Спомен„Спомен за една планета"планета“'' (1963) и ''"Неканеният„Неканеният гост"гост“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/g_kunert/nekaneniat.htm Стихотворението "Неканеният„Неканеният гост"гост“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1965), където наред със стремежа към опознаване на света се поставя и екзистенциалният въпрос за смисъла на раждането и смъртта. Това му донася остри критики от страна на официалните среди в [[Германска демократична република|ГДР]]. Следват поетическите книги ''"Възвестявания„Възвестявания на времето"времето“'' (1966), ''"Невинността„Невинността на природата"природата“'' (1966), ''"Бележки„Бележки с креда"креда“'' (1970), ''"Предпазване„Предпазване от отражения"отражения“'' (1970) и ''"Отворен„Отворен изход"изход“'' (1972).

В 1972 г. Гюнтер Кунерт става гост-доцент в [[Тексас]]кия университет в [[Остин]] и предприема пътувания из [[Съединени американски щати|САЩ]]. Издава стихосбирката ''"„ новия напредък"напредък“'' (1974), а в 1975 г. е гостуващ писател в университета [[Уоруик]] във [[Великобритания]]. Участва в протеста срещу лишаването от гражданство на поета [[Волф Бирман]] в [[1976]] г. и е изключен от партията, а творчеството му е забранено. Същата година е избран за член на Западноберлинската академия на изкуствата и пътува из [[Германия|Федералната република]], където се преселва в [[1979]] г. Там издава стихосбирките ''"На„На път към Утопия"Утопия“'' (1977), ''"Методи„Методи за умъртвяване"умъртвяване“'' (1980), ''"Натюрморт"„Натюрморт“'' (1983), ''"„ мъртвия ъгъл. Нощно представление"представление“'' (1999), ''"Така„Така, а не иначе"иначе“'' (2002), ''"Без„Без послание"послание“'' (2005), ''"Из„Из реалния приказен свят"свят“'' (2006) и ''"Старецът„Старецът разговаря с душата си"си“'' (2006). Кунерт се установява да живее като писател на свободна практика в [[Кайзборстел]] край [[Итцехое]] в Северна Германия.

Творчеството на Гюнтер Кунерт е отличено с редица литературни награди, между които наградата на Берлинската академия на изкуствата ''"„[[Хайнрих Ман]]"“'' (1962), ''"„[[Йоханес Р. Бехер]]"“'' (1973), ''"„[[Хайнрих Хайне]]"“'' на град [[Дюселдорф]] (1985), ''"„[[Фридрих Хьолдерлин]]"“'' на град [[Бад Хомбург]] (1991), ''"„[[Георг Тракл]]"“'' (1997) и ''"Prix„Prix Aristeion"Aristeion“'' на [[Европейския съюз]] (1999).

* {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/kunert.htm Гюнтер Кунерт в Die LYRIKwelt]