|
[[Въглехидрати]]те в тютюневия лист се движат също в широки граници – в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат [[монозахариди]]те ([[центоза|центози]] и [[хексоза|хексози]]), докато [[полизахариди]]те ([[скорбяла]], [[целулоза]], [[хемицелулоза]]) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.
== Болести и неприятели по тютюна ==
[[Файл:Thrips tabaci, Frankliniella occidentalis.jpg|мини|вдясно|Микроскопска снимка на тютюнев трипс]]
* Тютюнев трипс (''Thrips tabaci''). Това е дребно насекомо от род ''[[Thrips]]'', което освен по тютюневите растения паразитира и при редица зеленчукови култури и декоративни цветя. Вредят възрастното насекомо и ларвите, които се хранят като смучат сок от растенията. Най-често се концентрират около нерватурата на листа. В резултат на механичната повреда на листа тъканта побелява и загива. Тази повреда е известна с названието „бяла жила по тютюна“. При висока плътност трипса уврежда всички листа и резултата е понижаване на технологичните им качества. Стават трошливи и са с намалено съдържание на никотин и етерични масла. Тютюневия трипс нанася и косвени щети свързани с вероятността от пренасяне на вируса на пръстеновидната некроза (доматена бронзовост).<ref>[http://www.bayercropscience.bg/BCSWeb/www/BCS_BG_Internet.nsf/id/BG_Thrips_tabaci Тютюнев трипс]</ref>
* Пръстеновидна некроза (доматена бронзовост) по тютюна. Това е заболяване, което има голямо икономическо значение при отглеждането на тютюна. Симптомите на болестта варират значително и зависят от типа тютюн, развитието на растенията, микроклимата и други фактори. Местната реакция се характеризира с поява на [[некроза|некротични]] пръстени, петна, чертички, дъгички и други прошарвания по долните листа на растението. Системната реакция се проявява по връхните листа, които са в период на растеж. Тяхната повърхност се покрива с некротични пръстенчета и други прошарвания като в резултат се забавя развитието им и се явява характерно нагърчване. Понякога заболяват само листата, разположени от едната страна на растенията до върха. Тогава самият връх се изкривява на една страна.<ref>[http://www.agro-consultant.net/zemedelie/rastitelna-zashtita/2831-тютюнев-трипс-thrips-tabaci-и-пръстеновидна-некроза-tswv.html Тютюнев трипс и пръстеновидна некроза]</ref>
* Сечене на разсада и кореново гниене. Това е болест по младите растения, когато се отглеждат като разсад. Причиннява се от около четиридесет вида почвени гъби. В България това са най-често видовете ''[[Pythium debaryanum]]'' и ''[[Rhizoctonia solani]]''. Заболяването се проявява в четири форми според степента на израстване на тютюна. При първата се нападат младите кълнове. Повредата започва с появата на черваникавокафяво петно по кълна, което води до загиването му. Втората е типичната форма. Развива се след като младото растение се покаже над почвената повърхност. В основата на младото стъбло се появява мокро петно, което скоро обхваща стъблото подобно на пръстен. Засегнатата част добива кафяв цвят, изтънява и стъблото се прищипва. Скоро след това пада като посечено. Тази проява е причина за това заболяването да се нарича сечене. В третата форма се явяват петна при по-изостанал и по-блед разсад. Стъблата изгниват, но поради способността на тютюневите растения да се запазват свежи при висока атмосферна влажност, те завяхват значително по-късно. Четвъртата форма е характерна за израсналия вече разсад, когато вътрешната част на стъблата е станала по-твърда или вдървесинена и гъбата може да разруши само външния слой от нежни клетки<ref>[http://www.bayercropscience.bg/BCSWeb/www/BCS_BG_Internet.nsf/id/BG_Pythium_debaryanum Сечене на разсад]</ref>.
* Див огън. Една от най-опасните бактерийни болести по тютюна. Причинява се от ''[[Pseudomonas syringae]] pv. tabaci''. Характерна е за всички фази от развитието на тютюна. Най-характерният признак на болестта е появата по листата на кръгли, жълтозелени петна. Впоследствие в центъра им се образува некротична точица, която нараства и изпълва петното, като се огражда с хлоротичен ореол, рязко разграничаващ се от здравата тъкан. При благоприятни за развитие условия болестта се разпростира чак до връхните листа и дори по семенните кутийки. При силно нападение на долните листа по върховете на младите растения често се наблюдават деформации и хлороза<ref>[http://www.agro-consultant.net/zemedelie/rastitelna-zashtita/2830-див-огън-по-тютюна-pseudomonas-syringae-p-v-tabaci.html Див огън по тютюна]</ref>.
* Краставична мозайка
* Челнилка
* Сипаница
* Мана
* Кафяви листни петна (алтернариоза)
* Тютюнева бълха и листни въшки. Освен по тютюна тютюневата бълха ''[[Epitrix hirtipenis]]'' е вредител и по зеленчукови култури и плевелна растителност. Първоначално бръмбарите се хранят с плевелната растителност, а по-късно се прехвърлят към тютюневия разсад. Ларвите повреждат разсада, като правят нагризвания по кореновата система и стъблото. След разсаждането повредения разсад загива. Бръмбарите от новото поколение вредят по тютюна на полето като нагризват листата на растенията под формата на малки отвори. Повредените растения силно изостават в развитието си, а повредените листа са с ниско качество. Тютюневата бълха бързо се приспособява към условията на средата и бързо развива устойчивост към използваните инсектициди. Бръмбарите са преносители на вирусни болести, което допълнително увеличава тяхната вредоносност. Най-опасна при тютюна е прасковената листна въшка ''[[Myzus persicae]]''. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни – тютюна, картофите, доматите, пипера, краставиците. Освен, че нападат листата на тютюна въшките смучат растителен сок и отделят „медена роса“. Преносители са и на вирусни болести като краставично мозаечния вирус (CMV) и на сипаницата – картофения ипсилон вирус (PVY).
== Вижте също ==
|
