Уикипедия

Партенон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 212.21.153.216 (б.), към версия на LordBumbury
м отляво; форматиране: 13x тире, 2x точка, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 12:
| архитект = [[Иктин]], [[Каликрат]]
| архитектурен стил = [[Древногръцка архитектура|Древногръцки]]
| време на изграждане = 447- – 431 г. пр.н.е.
| етажи = 1
| височина = 12,5 m
Ред 21:
}}
 
'''Партенонът''' е древногръцки храм, който се намира в [[Атина]], [[Гърция]]. Това е главният храм на Атинския [[акропол]], посветен на [[Атина (митология)|Атина]] Партенос (''Αθηνά Παρθένος'' —– Богинята дева), покровителка на град [[Атина]]. Строителството му започва през 447 г. пр. Хр., а освещаването на храма е през [[438 пр.н.е.]] по време на празника [[Панатенеи]]. Някои части на храма (преди всичко скулптурните украси) са завършени към 432 г. Партенонът се смята за шедьовър на древногръцката архитектура и символ на древногръцкия гений.
 
== История ==
Новият храм е издигнат в най-високата точка на [[Акропол (Атина)|Акропола]] на място, посветено на боговете. Древните храмове на Акропола вероятно са имали по-малки размери и това е спестило на строителите значително изравняване на строителния обект. През [[488 пр.н.е.]] тук е бил издигнат храм като благодарност към богинята Атина за победата над персите при [[Маратон (Гърция)|Маратон]]. Неговите размери по план са били доста близки с днешния Партенон, което още тогава е наложило на южния склон да се изгради подпорна стена и да се натрупат голямо количество скални блокове, така че южният край на строителната площадка се е издигнала над скалите на Акропола с повече от 7 метра. Проектираният храм е бил [[периптер]] и имал 6 колони от късата страна и 16 от дългата. Неговият [[стилобат]] и стъпала, както и самите колони и други части от конструкцията, са били изработени от мрамор (или, във всеки случай, е било замислено да бъдат мраморни).
 
Когато през [[480 пр.н.е.]] [[Персийска империя|персите]] завземат и разграбват Акропола, строежът на храма, който в този момент е достигнал до височина втори барабан на колоните, е бил унищожен от огъня, а работата по него прекъсва за повече от 30 години. През 454 г. касата на [[Делоски морски съюз|Делоския морски съюз]] е била пренесена в Атина, където на власт е [[Перикъл]], и скоро —– през 447 г., строителните работи на почти готовата площадка са възобновени. За архитекти са посочени [[Иктин]] и [[Каликрат]], а също и [[Фидий]], който е отговарял преди всичко за скулптурата, освен това е осъществявал и общ надзор над строителните работи. Създаването на Партенона е било част от целта на Перикъл —– Атина да получи водеща роля не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството.
 
За по-нататъшната съдба на храма се знае, че около [[298 пр.н.е.]] атинският [[тиран]] [[Лахар (тиран)|Лахар]] сваля от култовата статуя на Атина златните пластини, а през II век пр.н.е. зданието, пострадало при пожар, е ремонтирано основно. През [[426]] Партенонът е превърнат в християнски храм, първоначално "Св„Св. София"София“. Вероятно тогава, през V в., статуята на Атина е била пренесена в [[Константинопол]], където впоследствие е била унищожена при пожар. Първоначалният главен източен вход на храма е бил скрит от олтарната [[Апсида (архитектура)|апсида]] и така главният вход става от запад чрез малкото помещение зад целата на античния храм. Били са извършени и други промени в планировката, а в югозападния ъгъл на храма е издигната камбанария. През 662 г. храмът е преосветен в чест на Пресвета [[Богородица]] (Панагия Афиниотиса).
 
След нашествията на [[Османска империя|османските турци]] около 1460 г. зданието е превърнато в [[джамия]]. През 1687 г., когато [[Венеция|венецианският]] военачалник [[Морозини]] обсажда Атина, турците използват Партенона като оръжеен склад, което довежда до гибелни последствия за сградата: горящ снаряд влита вътре, предизвиква взрив и разрушава цялата му средна част. След тези събития не е правен никакъв ремонт, а местните жители започват да използват каменните блокове като строителен материал. Назначеният през 1799 г. за посланик на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] в Османската империя лорд [[Т. Елджин]] получава разрешение от [[султан]]а да транспортира и изнесе извън империята скулптурите на храма.
Ред 37:
Партенонът в неговия сегашен вид предствлява стоящ на три мраморни плочи (с обща височина около 1,5 м) периптер в дорийски ордер (стил), който има по 8 колони на фасадните страни и 17 на страничните. Височината на изградените от 10 до 12 барабана колони на перистила е 10,4 м, а диаметърът им в основата е 1,9 м, като ъгловите колони са малко по-масивни (1,95 м). Колоните имат 20 [[канелюри]] (вертикални жлебове по тялото им). Вътрешното помещение на храма или [[цела]]та (с размер 21,7 х 59 м) е било издигнато с още две стъпала над стилобата (с обща височина 0,7 м) и е имало по късите си страни шестколонни простилни [[портик|портици]], чиито колони са били малко по-ниски от тези на външната колонада. Целата е разделена на две помещения. Източното е по-дълго и се нарича [[хекатомпедон]] (с вътрешен размер 29,9 х 19,2 м) и е разделено на три [[неф]]а от два реда с по 9 дорийски колони. В пространството, оградено от вътрешната колонада, се е намирала колосалната 12-метрова хризелефантна (от [[злато]] и [[слонова кост]]) култова статуя на Атина, дело на [[Фидий]]. През II век сл. Хр. тя е била описана от гръцкия пътешественик [[Павзаний]], а нейният вид е известен от няколко по-малки копия и множество изображения на монети. Западното помещение на храма (13,9 х 19,2 м) се е наричало Партенон и тук се е съхранявала хазната на Делоския морски съюз и държавния архив. С течение на времето това название е било пренесено върху целия храм. Покривът на това помещение се е държал на четири високи колони, вероятно в йонийски стил.
 
Всички елементи от конструкцията на Партенона, дори и частите от покрива и стилобата, са били изработени от местния [[Пентеликус|пентелийски]] [[мрамор]], с почти бял цвят при неговото добиване, но с течение на времето придобиващ топъл жълтеникав оттенък. Цемент или разтвор не е бил използван при слепване на каменните блокове. Хоризонталните връзки между тях са били осъществявани с помощта на двойни метални скоби, а вертикалните —– чрез арматурни подпори.
 
== Скулптура ==
Украсата на храма се дели на три основни категории: (1) изпълнени с релефи [[метоп]]и, или квадратни панели, разположени между [[триглиф]]ите на [[фриз]]а над външната колонада, (2) [[барелеф]], който е опасвал в горната част цялата цела и (3) две колосални групи от свободно стоящи скулптури, запълващи дълбоките триъгълни [[фронтон]]и.
 
На 92-та метопа са били представени сцени на единоборство. На източната страна са изобразени битките на богове и [[гиганти]], на южната —– на [[лапити]] и [[кентавър|кентаври]] (те са съхранени най-добре), на западната може да се види сражението на гърци и [[амазонки]], а на северната се предполага, че са присъствали участниците в [[Троянска война|Троянската война]]. Скулптурната група на източния фронтон е представяла раждането на Атина, която е изскочила от главата на баща си [[Зевс]], когато бог [[Хефест]] разцепва главата му с брадва. Групата на западния фронтон е представяла спора за [[Атика]] между Атина и [[Посейдон]], когато подареното от богинята маслиново дърво е било прието за много по-скъп дар, отколкото изворът със солена вода, който Посейдон е накарал да избликне в скалата на Акропола. От всички скулптурни групи са се запазили малък брой статуи, но и от тях е видно, че те са били значително художествено постижение за средата на класическия за тази цивилизация V век пр. Хр., а и до днес се смятат за еталонни.
 
Барелефната полоса в горната част на целата (с обща дължина 160 м, височина 1 м, височина от стилобата 11 м, съдържаща около 350 пеши и 150 конни фигури) е изобразявала процесия по време на празника Панатенеи, която ежегодно е дефилирала из града и е поднасяла на богинята нова, изтъкана от знатни девойки дреха - – [[пеплос]]. В крайните части на северната и южната страна са били изобразени движещи се от запад на изток конници, колесници, граждани на Атина, а по средата на процесията —– музиканти, хора с дарове, жертвени овци и бикове. В дъното на западната, дълга стена, над портика, са били представени група конници, от които едни стоят до своите коне, други са седнали на тях, а някои вече са тръгнали (тази част от барелефа се пази в Атина). На източната дълга стена е била показана централната група на процесията —– жрецът и жрицата на Атина и трима млади прислужници: жрецът приема в ръцете си готовия пеплос. Около тази сцена са били поставени най-важните богове от гръцкия [[пантеон]]. Те са били разделени на две групи с обърнати към ъглите на зданието лица, сякаш оглеждащи се за идващата процесия. Наравно с тях, от лявоотляво и отдясно, са били представени две групи граждани или официални лица, а в края —– движещата се бавно процесия от празнуващи хора.
 
== Външни препратки ==
Ред 50:
* [http://www.culture.gr/2/21/211/21101a/e211aa01.html Hellenic Ministry of Culture — The Acropolis of Athens: The Parthenon] (официален сайт на обекта с часове за посещение, билети и полезна информация)
* [http://ysma.culture.gr/english/index.html The Acropolis Restoration Project]
* [http://www.acropolisofathens.gr/ Acropolis of Athens - – AcropolisofAthens.gr - – one monument, one heritage]
* [http://culture.gr/6/68/682/ The Restitution of the Parthenon Marbles]
* [http://parthenon2004.com/ Parthenon 2004 - – The Campaign to Return the Parthenon Marbles to Athens]
* [http://marblesreunited.com/ Marbles Reunited]
* [http://www.parthenon.webnode.com United Parthenon]
* [http://whc.unesco.org/en/list/404 UNESCO World Heritage Centre - – Acropolis, Athens]
* [http://www.mistral.co.uk/hammerwood/elgin.htm The Parthenon Marbles]
* [http://sketchup.google.com/3dwarehouse/details?mid=8174b921338882e8816a3771436c8474 Google Sketchup 3D Model of Parthenon]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Партенон“.