Плавт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vasilenaa (беседа | приноси)
Ред 59:
== Влияние на новата атическа комедия върху Плавт ==
==== Стара гръцка комедия ====
За да се разбере новата гръцка комедия на [[Менандър]] и неговите прилики с Плавт, е необходимо да се направи съпоставка между дните на „Старата гръцка комедия“ и еволюцията ѝ до „Новата комедия“. Древногръцкият драматург, който най-добре олицетворява „Старата комедия“ е Аристофан. Той е драматург на 5-ти век в Атина, който пише произведения на политическа сатира, като „Осите“, „Птиците“, „Облаци“. Произведенията на Аристофан се открояват с критическия си коментар за политиката и обществените ценности, което е ключов компонент за Старата комедия.
 
За разлика от Аристофан, Плавт избягва дискусията на актуални събития в неговите комедии.
 
==== Новата гръцка комедия ====
Новата гръцка комедия значително се различава от творбите на Аристофан. Най- значимата разлика, според Дана Ф. Сютън е, че „Новата комедия“, в сравнение със „Старата комедия“, е „лишена от сериозна политическа, социална или интелектуална съдържателност“. Рискът, който [[Аристофан]] поема с пиесите си несъмнено липсва в пиесите на Менандър, включващи се в Новата гръцка комедия. Вместо това, фокусът пада върху дома и семейството – нещо, което римляните, включително и Плавт, могат лесно да разберат и усвоят.
 
==== Връзката баща-син =====
Ред 75:
==== Фарс ====
Има разлики не само в това как се представя връзката между бащата и сина, но и в начина, по който Менандър и Плавт пишат поезия. Уилям С. Андерсън дискутира достоверността на Менандър спрямо достоверността на Плавт и по същество, се казва, че пиесите на Плавт са много по-малко вероятни, отколкото тези на Менандър. Творчеството на Плавт се доближава до фарса в сравнение с това на Менандър. Андерсън твърди, че има неравности в поезията на Плавт, което води до "недоверчивост и отказ от симпатизиране от страна на публиката”.
 
==== '''Герои''' ====
Героите на Плавт, много от които, изглежда, се появяват в твърде малко от пиесите му, също имат гръцко влияние. Всъщност, след като Плавт е адаптирал своите пиеси именно от гръцки, би било трудно да няма и същия тип герои - роби, наложници, войници и старци. Плавт разработва вече създадените персонажи, но им 'инжектира' от собствената си креативност.
 
====== '''''Хитрият слуга (Servus callidus)''''' ======
Хитрият слуга или ''servus callidus'' играе ролята на експозиция в много от пиесите на Плавт. Робите в произведенията на Плавт имат два пъти повече монолози от другите герои. Повечето монолзи се използват с хумористични и морализаторски цели. Точно защото хуморът и вулгарността са част от комедиите на Плавт, робът се превръща в основен инструмент, който чрез монолога си трябва да 'свърже' публиката и шегата. Хитрият слуга е герой, който привлича изцяло вниманието на публиката и въпреки лъжите и злоупотребите си получава пълна симпатия. Той постига това, използвайки монолог, повелително наклонение и алитерация – всички те са специфични и ефективни езикови инструменти както в правописа, така и в говоримия език.
 
'''Оспорвана оригиналност'''
 
Плавт е известен с използването на гръцки стил в пиесите си. Това се е превърнало в повод за спорове между съвременните учени. Един от аргументите гласи, че Плавт пише пиесите си с оригиналност и креативност, а друг, че копира новогръцката комедия и не прави какъвто и да било оригинален принос към писането на пиеси.
 
Едно прочитане на ''Miles Gloriosus'' ''(“Войникът-самохвалец”)'' е достатъчно да остави читателя с впечатлението, че имената, мястото и пиесата са гръцки. Но трябва да се погледне отвъд тези повърхностни интерпретации. У. С. Андерсън би направил всичко възможно да насочи читателя далеч от идеята, че пиесите на Плавт не са написани или измислени от самия Плавт. Яростната защита на Андерсън цели да покаже, че всъщност пиесите на Плавт нямат нищо общо с оригиналите си. Много по-вероятно изглежда, че Плавт просто е експериментирал с пускането на римски идеи в пиеси, чиито оригинали са гръцки.
 
== Пиеси ==
Line 88 ⟶ 100:
 
Разговорните стихови редове са били изговаряни, но останалите части били изпявани или монотонно декламирани в акомпанимент на двойна или тънка тръстикова флейта. С тяхната метрична динамика и музикална живост представленията на пиесите на Плавт вероятно са приличали на мюзикълите, които се появяват по американските и европейските сцени в средата на ХХ век.
 
'''Важността на ''ludi''''' (древноримски игри)
 
Римската драма и по-специално комедиите на Плавт са били разигравани на сцена по време на ''ludi''. Този фестивал на игрите осигурявал много повече дни за драматични изяви, отколкото който и да било друг фестивал. ''Ludi'' също така бил и религиозен фестивал, затова временните театри били създавани в близост до храма на божеството, което се почитало с този празник.
 
Мур отбелязва, че обикновено местата за сядане във временно изградените театри, където за първи път са изнесени пиесите на Плавт, не достигали за всички, желаещи да видят пиесата. Основният критерий за това, кой да седне, бил социалният статут. Пиесите са се играели публично, за публиката, като най-видните граждани били на предните редове.
 
== Език и стил ==
'''Архаични особености'''
 
Речникът на Плавт, който използва разговорната реч на своето време, е отличителен и нестандартен от гледна точка на по-късния класически период. Според Мак и Москалев Плавт се опитва да пресъздаде лекия тон на всекидневната реч, а не този на поезията или ораторството. Архаичните форми в творбите на Плавт най-често се прояваяват в обещания, споразумения, заплахи, пролози или речи.
 
'''Способи за изразяване'''
 
Има определени начини, по които Плавт изразява себе си в своите пиеси. Тези индивидуални изразни средства придават определен вкус на стила му на писане. Средствата за изразяване невинаги са специфични за писателя, но са характерни за него. Два примера за тези характерни изразни средства в пиесите на Плавт са употребата на пословици и гръцки език.
 
Плавт използва пословици в много от пиесите си. Притчите могат да бъдат насочени към определен жанр като право, религия, медицина, търговия, занаяти и мореплаване. Плавтовите поговорки могат да се 'появят' самостоятелно или да бъдат 'преплетени' в речта. Най-често срещаното място, където Плавт използва поговорките, е в края на монолог. Писателят прави това, за да придаде драматичен ефект или за да подчертае гледната точка на някой от героите.
 
В пиесите на Плавт гръцкият език се среща също толкова често, колкото и поговорките. Предполага се, че драматургът използва гръцкия език в своите творби с художествени цели, а не защото една латинска фраза не би била достатъчна.
 
'''''Шеги и игра на думи'''''
 
Комедиите на Плавт изобилстват от игри на думи. Това е много важен компонент на неговата поезия. Драматургът е голям любител на съчиняването и промяната на смисъла на думите. Нещо, което и Шекспир прави по-късно.
 
'''''Meter''''' (стихов размер)
 
Това, което подчертава още повече езика в пиесите на Плавт, е използването на стихо''вия размер''. Драматургът обаче не следва гръцките оригинали на тази стихотворна стъпка, които е адаптирал за римската публика. Плавт често употребява и хорей. Ямбичните думи, известни на латински, са трудни, за да се поберат в стихо''вия размер'', като най-често се появяват в края на стиха. Плавт обаче благоприятства използването на друга стихотворна стъпка - ''cantica'' (песни). Това колебание показва, че латинската литература все още е в зародиш и че все още няма стандартизиран метод за писане.
 
== Влиянието на Плавт ==
Интелектуални и академични критици често са смятали работата на Плавт за груба и необработена. Въпреки това неговото влияние върху по-късната литература е впечатляващо- особено за два литературни 'гиганта', [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и [[Молиер]].
 
През различни исторически епохи много драматурзи са търсили вдъхновение за своите герои, хумор и сюжет от тези на Плавт. Неговото влияние варира от сходства в идеите до цели литературни преводи, 'вплетени' в пиеси. Видното познание на драматурга и абсурдността на човечеството, както и комедиите и трагедиите, които прозлизат от този абсурд, са вдъхновили преуспели драматурзи векове след смъртта му. Най-известен сред неговите наследници е [[Уилям Шекспир|Шекспир]].
 
== Издания ==