Теренций: Разлика между версии

Както обикновено, действието става в [[Атина]] между две къщи, от които едната принадлежи на Лахес, а другата на Фидип; в съседство живее хетерата Бакхис. Традиционният пролог, който е обръщение към зрителите, у Теренций никога не служи за експозиционни цели. Експозицията се дава в началната сцена, но понякога запазва своята самостоятелност в това отношение, че за нея се въвежда специална фигура, която изслушва и съпровожда с реплики разказа за изходното положение, като не участва повече в действието. В “Свекърва” такава фигура е хетерата, приятелка на Бакхис. Нейният диалог с Парменон, роб на героя на пиесата [[Памфил]], съдържа експозицията. Памфил, син на Лахес, обичал горещо хетерата Бакхис и й се клел във вярност. По настояване на баща си той се оженил за Филумена, дъщеря на съседа им Фидип, но този брак още отначало останал фикция. Младият човек продължавал да посещава предишната си приятелка и се надявал, че оскърбената Филумена сама ще го напусне. Но докато Филумена кротко търпи държанието на Памфил, Бакхис почнала да се отнася зле с него и чувствата на Памфил се променили: той охладнял спрямо хетерата, събрал се с [[Филумена]], която обикнал и в която намерил сродна нему душа. След известно време се случило Памфил да замине от Атина и в негово отсъствие Филумена, кой знае защо, намразила свекърва си Сострата, избягала от нея и се върнала при родителите си. Зрителят може би е склонен да смята, че Филумена си е отишла поради тежкия характер на свекърва си, но още най-близките сцени го убеждават, че [[Сострата]] е добра жена, която е принудена да слуша постоянно незаслужените упреци на мъжа си. Тя се мъчи да го увери в невинността си спрямо снаха си, но напразно: “Така са си втълпили, че все свекървите са криви.”

Загадката се разрешава в монолога на Памфил, който се връща. Обезпокоен от породилата се вражда между жена му и майка му, той бързо отива в дома на Фидип и заварва Филумена с дете. Още преди брака някой непознат изнасилил жената на Памфил. Майка й Мирина, която скрила това от всички околни, включително и от самия Фидип, се обръща с молба към Памфил да не опозорява нещастната Филумена, дори ако не би искал да я вземе обратно. От неговата женитба са минали вече седем месеца и непосветените в историята на този брак няма да заподозрат нищо нередно. Детето естествено ще бъде подхвърлено, но това пак е право на бащата. Памфил обещал да не оспорва своето бащинство. Все пак той смята за необходимо да разтрогне брака и да преодолее любовта си към Филумена. Положението на Памфил става още по трудно поради доброжелателните отношения на околните, които всячески се стараят да отстранят мнимите пречки за възстановяване на съгласието между съпрузите. Единственият приличен предлог, задето се е отказал от Филумена, това е разногласието между нея и Сострата и синовната любов, която го принуждава да предпочете майка си пред жена си. Но добрата Сострата е готова да отиде с мъжа си на село, за да не бъде в тежест на снаха си. От друга страна, Фидип с възмущение узнава за тайното раждане. Той смята, че Филумена си е отишла поради интригите на Мирина, която не обича Памфил за предишните му връзки с Бакхис и която сега по негово мнение се опитва да се отърве от новороденото си внуче, за да раздели след това Филумена от мъжа й. Двамата старци, Лахес и Фидип, искат невинното в нищо детенце да бъде признато и тази невъзможна за Памфил перспектива окончателно подкопава позициите му. Той предпочита да се скрие навреме – без бащата детето няма да бъде прието в семейството. Старците могат да си обяснят неразбираемото поведение на Памфил само с влиянието на Бакхис и я повикват за преговори. Тази хетера се оказва въплъщение на безкористие и благородство. Тя на драго сърце е готова да помогне на семейното щастие на своя бивш приятел и отива да увери жена му и тъща му, че отношенията й с Памфил са скъсани отдавна. Но каква може да бъде ползата от това необикновено посещение, от идването на хетерата в семейния дом, където нейните уверения никому не са нужни и са само спънка за осъществяването на замисления план? В действието на пиесата само веднъж, в оплакванията на Мирина, се е промъкнало загатване за пътя, по който ще се разреши конфликтът: неизвестният насилник взел пръстена на Филумена. Сега, в последния акт, се явява Бакхис и на нейния пръст стои пръстенът. Посещението, което е направено да отстрани мнимото препятствие, довежда до действителната развръзка. Излизайки от дома на Фидип, Бакхис незабавно изпраща роба Парменон да съобщи на Памфил, че пръстенът, който той й подарил, бил познат от Мирина: оказало се, че това е пръстенът на Филумена. Една вечер Памфил се втурнал при Бакхис с пръстен, взет от момичето, което изнасилил. И той действително е баща на детето, родено от Филумена. По такъв начин Аплодор разработил сюжета за мъж, който изнасилил своята бъдеща жена, т.е. сюжета на Менандровия “Третейски съд”, при същото разрешение на конфликта с помощта на благородната хетера. В заключителната сцена замаяният от щастие Памфил си разменя със своята спасителка Бакхис изискани светски любезности. Тайната на Филумена ще бъде запазена. Старчетата могат да останат с убеждението, че Мирина е повярвала на клетвите на Бакхис и се е помирила със зет си. Само изгарящият от любопитство роб Парменон продължава да недоумява защо неговото съобщение е могло да такава степен да зарадва Памфил. От пролога на “Свекърва” ние разбираме, че тази пиеса се провалила два пъти. При първото й поставяне (в 165 г.) публиката не останала да я гледа поради интерес към боксьорските борби и въжеиграчите. Когато “Свекърва” била поставена за втори път (в 160 г.), след първия акт зрителите избягали да гледат гладиаторите. Едва третия път (също в 160 г.) пиесата била представена. Действително, ако зрителите са очаквали силни комични впечатления или обикновените фигури на смешници, “Свекърва” не е могла да не ги разочарова. Докато у [[Плавт]] всяка сцена преследва определен комичен ефект, у [[Теренций]] “смешното” е твърде малко. В “Свекърва” няма нито един “комичен” образ – малкото сцени с участието на роби внасят лек хумористичен момент, който никога не избива в буфонада. Тук няма интрига, като развитието на действието произтича от характерите на действащите лица. Пиесата е построена с оглед съчувствието на зрителите към обикновени, не лоши хора, които са се забъркали в трудно положение. От гледна точка на нашата съвременна терминология “Свекърва” поскоропо-скоро вече прилича на “драма”, отколкото на “комедия”.

В открояването на някои важни детайли той доказва, че е нещо повече от обикновен преводач. Той проявява сръчност и оригиналност при включването на ситуации от второразредни образци. Понякога е въвеждал епизоди, които са плод на личната му инвенция. Пресявал е материала през широко сито. На второ място, той съкращава обстоятелствените пролози, характерни за гръцките образци, и оставя зрителите в неведение както зрителите, така и характерите, за това, което ще се случи. Този “пропуск” увеличава [[Съспенс|съспенса]] /драматичното очакване/, макар че за публиката става по-трудно проследяването на интригата, както е в “Свекърва”. Като се стреми усърдно към изтънчения, но конвенционален, реализъм [[Теренций]] изключва от творбите си нереалистичните подходи, например, прякото общуване на актьора с публиката. Той запазва атмосферата на образците, от които черпи, като отчита с точен усет доколко гръцката култура би могла да бъде толерирана в [[Рим]]. Той пропуска неразбираемите и трудно обясними за римлянина ситуации от гръцките пиеси. Неговият език е по-чиста версия на говорения тогава [[Латински език|латински]]. От време на време той подчертава индивидуалните характеристики в изказа на отделния персонаж. Тъй като са в по-висока степен реалистични, характерите му не са толкова витални като тези у [[Плавт]] /забележителното изключение е Формион/. Но те са изследвани в дълбочина и с по-изтънчен психологически анализ. Някои отделни сцени са запазили въздействената си сила до днес /например, отказването на [[Бакхиади|Бакхида]] от връзката й с Памфило в “Свекърва”/. Въздействието на [[Теренций]] върху възпитанието на римляните и върху по-късния европейски театър е много голямо. Езикът му е възприеман като образец за най-чист латински, а творбите му са били усърдно анализирани и изучавани през античността след него.От [[Менандър]] той черпи не само сюжети, но и се стреми да пресъздаде хуманното направление на неговите пиеси, да запази последователността на характерите и сериозния тон на оригиналите. Темите в произведенията му са семейните отношения; конфликтът между бащи и синове: възпитанието, разгледано според принципите на елинистическата [[философия]]; любовта, представена за пръв път в римската литература като високо и благородно чувство.