Александър Гиргинов: Разлика между версии

'''Александър Ангелов Гиргинов''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Той е [[Министър на вътрешните работи|вътрешен министър]] в правителствата на [[Народен блок|Народния блок]] (1931- – 1934) и един от активните участници на опозицията срещу [[БКП|комунистическото]] управление след [[Втора световна война|Втората световна война]].

Александър Гиргинов е роден в [[Велико Търново|Търново]] на [[11 май]] (29 април стар стил) 1879 година.<ref name="ташев">{{ташев|120- – 121}}</ref> Завършва [[право]] в [[Лайпциг]], след което e [[адвокат]] и активен участник в Демократическата партия, от 1908 година е избиран многократно за народен представител.<ref name="ташев"/> Заедно с [[Александър Балабанов]] и [[Йосиф Хербст]] редактира стартиралия в 1908 година вестник „Време“, неофициален правителствен орган.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X</ref>

След [[Преврат в България (1923)|Дветоюнския преврат]] през 1923 година Гиргинов става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения [[Демократически сговор]],{{hrf|Недев|2007|145}} но впоследствие се дистанцира от него и остава в самостоятелната Демократическа партия. Той е вътрешен министър в кабинетите на Народния блок през 1931- – 1934 година&nbsp;— – в [[Правителство на България (46)|петото правителство]] на [[Александър Малинов]] и в [[Правителство на България (47)|първото]], [[Правителство на България (48)|второто]] и [[Правителство на България (49)|третото правителство]] на [[Никола Мушанов]]. След [[Държавен преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 е в опозиция и се обявява за запазване на [[неутралитет]]а на България във Втората световна война.<ref name="ташев"/>

На 2 септември 1944 година Александър Гиргинов се включва в [[Правителство на България (61)|кабинета]] на [[Константин Муравиев]], заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден на една година затвор от т. нар. [[Народен съд]].<ref>Присъдата на Народния съд е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]] от 1996.</ref> Освободен предсрочно, през лятото на 1945 година участва активно във възстановяването на Демократическата партия. На 25 октомври 1947 година Александър Гиргинов е "интерниран" изселен от гр.София в [[Разград]], където е взет на агентурна разработка от Държавна сигурност. Той е разработван и следен от ДС под псевдонима „ГОШО”, разкриват още архивите документи на репресивния апарат на БКП. Бил е принуждаван да се разписва по три пъти на ден. След като е бил настанен в празна стая без мебели, е принуден да се моли за завивки и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил синът си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си.

* 1907 - – ''„Парламентаризъм и поемането на властта“''

* 1919 - – ''„Отговорностите в навечерието на войната и становището на Демократическата партия“''

* 1921 - – ''„Държавното устройство на България“''

* 1922 - – ''„Кабинетът на Малинов-Костурков в 1918 г.“''

* 1923 - – ''„България пред Великата война“''

* 1926 - – ''„Народната катастрофа. Войната 1912- – 1913“''

* 1936 - – ''„Изпитанията във войната 1915- – 1918“''